Тръпката
Шрифт:
Като че тя несъзнателно бе излъчвала сигнали на безпомощност? Или дали беше несъзнателно…
По един или друг начин тя беше доловила що за тип беше той още първия път във фитнеса, едва ли можеше да отрече това. И все пак не го беше разкарала, напротив… Беше флиртувала с него, беше се издокарала и отишла в апартамента му веднага щом и се беше обадил. Пи, докато се напие, и го остави да поеме контрола, всъщност желаеше той да го направи. Но отново Хенке се беше притекъл на помощ. Беше я спасил от нея самата.
Мамицата му!
За
— А-аз… ох… — изграчи той, но Филип го прекъсна.
— Шшшш! — той сложи пръст на устните си. — От сега нататък ще говориш само когато ти разреша. Имаме да изясним няколко дреболии, ти и аз…
Той се надвеси към HP, като едновременно с това се видяха и насинените му очи.
— Като начало мисля да ми разкажеш кой те е наел да проникнеш при нас.
Той вдигна вежди като знак, че очаква отговор.
— Ъъх… чакай, какво? — смотолеви HP, докато трескаво се опитваше да излезе от сълзливата криза, в която бе изпаднал мозъкът му, и ударно да накара болящата си глава да заработи. — В смисъл… значи… Никой не ме е изпращал…
Филип кимна кратко.
— Щях да се разочаровам, ако се беше предал толкова лесно… Хенрик.
Той направи жест към вратата.
— За щастие ние сме страшно добри в убеждаването…
Елрой влезе в стаята. В едната си ръка държеше два стартови кабела. В другата — автомобилен акумулатор.
Тя седеше в кола под наем на една пресечка от вратата. Йон не беше особено разговорлив дори с извита ръка. Но постепенно все пак беше разбрала това и онова. Нямаше DVD или харддиск, който да вземе със себе си. И причината беше проста: това, което бе видяла на екрана, не беше запис, а картина на живо.
Триото се намираше там само по една причина. Защото Йон така го беше нагласил. Безпомощна малка кукла в леглото и три марионетки на екрана. Тя наистина успяваше да привлече най-фантастичните момчета…
На теория тройката можеше да се е разигравала където и да е и да е била записана с уеб камера. Но въпреки това тя бе убедена, че случаят не беше такъв.
Беше направила грешка, може би разбираема с оглед на обстоятелствата.
Вместо да задава общи въпроси за хората от телевизора и да се опита да изкопчи малко подробности, тя веднага изплю името на Хенке и това, че и беше брат. Йон не каза нищо, изражението му почти не трепна от момента, в който го пусна да стане, чак докато вратата на апартамента се затвори. Но за миг тя все пак долови нещо, когато изрече името на Хенке. Малко неволно микро изражение, което мозъкът му не успя да сдържи. Учудване, гняв и още нещо, значително по-неприятно.
Изражението остана на лицето му само секунда, но тя все пак успя да разбере.
Преди около половин час тъмен мерцедес спря пред входа и от него слезе едър мъж. Той взе със себе си няколко неща от багажника и преди да успее да го огледа по-добре, изчезна през вратата.
Имаше нещо в стойката и уверените му движения, което в крайна сметка я убеди.
Хенке се намираше в тази къща и не само това. Той беше
в опасност.И това по всяка вероятност беше по нейна вина…
Първият удар всъщност не беше чак толкова ужасен, колкото си бе представял. Внезапна бодяща болка, която накара бедрените му мускули да се свият за няколко секунди. И това беше. Елрой започна точно над коленете му. Нещо като предупредителен изстрел, за да схване сериозността на ситуацията, което в действителност беше съвършено ненужно. Вече беше схванал. Следващият удар щеше да е малко по-нагоре…
Как, по дяволите, бяха разбили прикритието му? Кой се беше раздрънкал?
— Е, Хенрик. И аз, и Елрой много бихме искали да знаем какво прави човек като теб в нашата фирма и то точно в такъв момент?
HP отвори уста, преди да види, че Филип не беше свършил.
— Ти наистина ме разочарова, трябва да призная… Всички ние имахме големи очаквания относно теб, Хенрик.
По някаква причина от тона в гласа на Филип го заболя почти толкова, колкото и от електрическия удар в бедрата, който току-що бе получил, и отново за малко да се разхлипа.
— Ама това не беше…
БАМ!
Още едно разтърсване, този път по средата на бедрата. Мускулите в стомаха и слабините му се свиха на болезнена топка и той изстена високо.
Fuuck!
Щом отвори очи, засмяното лице на Елрой влезе в кадър.
Тия момчета наистина не се шегуваха. Но колкото и да бе странно, най-силното му чувството в момента вече не беше страх, а по-скоро…
Тъга?
Като че беше тъжен, че е разочаровал Филип?!
Fucked up!
— Явно не съм се изразил достатъчно ясно, Хенрик. Говориш, когато ти разреша, разбрано?
HP кимна.
— Добре! Както разбираш, сега знаем всичко за теб. Меко казано, имаш репутация.
Филип го изгледа продължително и HP прехапа език, за да потисне импулса да отговори. Но определено не смяташе отново да достави това удоволствие на Елрой. Онзи изглеждаше почти разочарован, наведен над краката му с кабел във всяка ръка.
— Както може би знаеш, фирмата ни преминава през много деликатен период — продължи Филип. — По света се случват неща, които са от голямо значение за нашето бъдеще. Има сили, които се опитват да ни спрат, Хенрик, и най-добрият начин да го направят би бил да изпратят някой като теб. Хитър безскрупулен човек, готов да направи почти всичко, стига то да е в негов интерес, разбираш ли какво имам предвид?
HP отново кимна.
— Хубаво, значи се разбираме…
Филип звучеше доволен и странно, но това почти зарадва малко HP.
— Тогава се връщаме на първоначалния ми въпрос: кой те изпрати да проникнеш при нас и каква точно е мисията ти?
Но какво, за бога, правеше Хенке там?
Откога беше в Швеция и защо не се беше обадил?
Кой всъщност беше мистериозният Йон и каква беше връзката му със злочестия и малък брат?
Изпиукване от телефона прекъсна спиралата на мислите в главата и.