Тръпката

— Ето, официално си освободена в неплатен отпуск за една година. Като гледам, следва да ти пожелая успех?

— Благодаря.

Тя взе документа, сгъна го и го напъха в раницата си.

— Само още един въпрос — викна той, когато тя почти беше излязла през вратата. — Как се казва фирмата, в която ще почваш работа?

— PayTag — извика тя и му помаха за сбогом.

* * *

— Телефонът ви, мадам — отговори дребният униформен мъж, докато и подаваше слушалката. — Казах, че почивате, но човекът от другата страна настоя да ви събудя.

— Няма проблеми, Сридхар — отвърна тя. — Очаквах този разговор.

Тя пое дълбоко въздух, облегна се на шезлонга и се опита да се овладее.

Високо над нея кръжаха две птици.

Пустинни гарвани, точно като в съня и.

— Ало?

— Добър вечер, мила, или там при вас все още е следобед?

Тя вдигна ръка и замижа към слънцето.

— Късен следобед всъщност. Но не звъните, за да ме питате за часа, нали?

— Не, права сте. Обаждам се с добри новини. Изключително добри новини…

Няколко секунди и беше трудно да проговори, сърцето и биеше толкова силно в гърдите, че почти и се струваше, че вижда как плата на банския и се мърда.

— Всичко ли мина… — започна тя.

Точно както го искахме, макар и събитията понякога да поемаха по непредвиден курс. Но точно това е, така да се каже, очарованието на цялата ни дейност. Ще получите пълен доклад в близките дни. Дотогава ви пожелавам приятно продължение на почивката.

— Окей, благодаря…

— Ние трябва да благодарим, мила. Благодаря, че избрахте да се обърнете към нас. А сега дочуване и се грижете за себе си, г-жо Аргос.