Зелено дайкири

— Виктория ще продължи ли да идва у нас? — попита Боби. — След като, нали се сещаш…

— Съмнявам се, момчето ми. Омъжените жени си седят при съпрузите, поне първите една-две години.

Боби изглеждаше обезсърчен. Значи ставаха двама.

След малко Боби каза:

— Мога да подпаля смърдяща бомбичка в църквата.

Снощи имаше съобщение на телефона. Бигбай се беше обадил да му напомни за репетицията другия петък. Жизнерадостният глас на младоженеца потисна Соломон още повече. Защо се беше съгласил да бъде шафер? Вече чуваше коментарите, предчувстваше мъчителната смърт от хилядите комплименти.

„Не са ли чудесна двойка?“

„Страхотно се е уредила.“

„Стив, вдигни наздравица за булката и младоженеца.“

Нямаше да преживее приема и вечерята. До момента, в който сервираха вишисоаз от авокадо, щеше да се чувства така, сякаш някой е изгребал жизненоважните му органи със супена лъжица.

— Увеличи го! — извика Боби и се пресегна към радиото.

— Какво?

— Спортното състезание на Хамъринг Ханк.

Ръцете им натиснаха копчето за звука едновременно и надуха рева на Хамъринг Ханк до червената зона.

— Следващият. Бърни от Сърсайд. Падаш ли си по бейзбол?

— Да, Ханк, давай.

— Чу ли за процеса за убийство срещу богатото маце от Гейбълс Истейтс?

— Гледах го по телевизията.

— Адвокат беше никому неизвестният Стив Соломон. В кой позорен бейзболен мач е участвал Соломон?

— Мамка му! — каза Стив.

— Шшшшт — скара му се Боби.

— Не го ли извадиха заради фал в крайната зона срещу отбора на Охайо?

— Събуди се, Бърни! Колко евреи корнърбекове познаваш?

— Чакай малко. Да не беше момчето, дето го прекараха на Университетските световни серии? Левака?

— Бърни печели вечеря! Ядеш ли свинско, Бърни?

— Получавам газове, ама ям.

— Края на деветата част, Кейнс водят Тексас с една обиколка. Два аута. Стив Соломон изгърмява третия! Какъв нещастник!

— Поне спечели делото, Ханк.

— Грешиш, Бърни. Соломон не може да намери задника си с две ръце. Прокурорът разреши делото и свали обвиненията. Какъв загубеняк е този адвокат!

Стив натисна копчето и избра реге станция, където Боб Марли пееше: „Няма жена, няма сълзи.“

— Не знам защо, хлапе — каза Стив, — но имам чувството, че днес ще бъде много странен ден.

54.

Последният ден

Стив и Боби бяха изкачили двете стъпала на преддверието на „Манекените“, когато ги удари първата вълна на пехотата.

— Стив, имам нужда от теб! — извика Лекси. Дългата й руса коса, обикновено права като дъска за гладене, днес беше цялата бухнала. Беше облечена с яркорозови ултракъси шорти и бял потник.

— Виж ме! — нареди му тя, като протегна дългата си гола ръка. Китката й беше обвита с кожена шина.

— Не се занимавам с травми от ролери — отвърна Стив, без да спира. Ако се забавеше, щеше да събере половин дузина безплатни клиенти, преди да стигне до стълбището.

— Това е трудова злополука — заяви Лекси.

— Намерила си си работа? — Вече минаваше през регистратурата. Една погрешна крачка, и щеше да е антилопа гну сред лъвове.

— На половин работен ден. Телефон 1–800-СВИРКИ.

— Операторка на секстелефон ли си?

Стълбите се показаха. Толкова примамлива като плажа за кубински салове.

— Лесни пари — каза Лекси. — По цял ден само мастурбирам.

— Мастурбиране — каза Боби. — Анатомично търкане.

— Но ако го правиш по десетина пъти на ден, пет дни в седмицата, свършваш с изкълчване на китката — Лекси вдигна шината си за нагледно доказателство.

Стив наруши собственото си правило и спря в подножието на стълбите.

— Наистина ли го правиш? Мислех, че се преструват, като охкат и ахкат.

— Да не би ти да си Стив Жребеца, който се обажда в три посред нощ?

Преди Стив да успее да й отговори, близначката на Лекси Рекси излезе от съблекалнята с токчета до небето на „Джими Шус“. Носеше същите ултракъси шорти и същата бухнала отгоре прическа.

— Стив! Арестуваха ме!

— Кой? Защо?

— За шофиране в нетрезво състояние, можеш ли да повярваш? Бях обърнала само четири-пет черни руснака. Те са като млечни шейкове, нали? Плюс това ме обвиниха за възпрепятстване на справедливостта.

— Защо?

— Изядох си бикините.

— Била си с бикини?

— Прашки. Материята уж абсорбирала алкохола и премятала балона, дето духаш, но пак духнах на нула цяло и девет. Какво да правя?

— Следващия път си сложи боксерки.

Стив се заизкачва по стълбите, но някой го дръпна отзад. Джина го беше хванала за пеша на сакото с едната ръка и развяваше някакъв син документ в другата.

— Стив, можеш ли да съдиш мъртвец?

— Ако е оставил наследство. Защо?

— Излизах с един богат старец и се опитах да се направя на Анна Никол Смит.

— И го уби?

— Не, разбира се. Каза, че ако си легна с него, щял да ме спомене в завещанието си. Така че спах с него и познай какво — взел та умрял.

— Поздравления.

— Не. Чети! Параграф седемнайсет.

Тя тикна документа пред очите му и той прочете на висок глас:

— „Накрая обещах на госпожица Джина Капрето да я спомена в завещанието си: Здрасти, Джина!“

Чакалнята беше празна, ако не се брои надуваемата Памела Андерсън на бюрото. Стив и Боби минаха покрай нея и влязоха в кабинета.

— Четирийсет и пет… четирийсет и шест… Здрасти, шефе!

Цялата потна и зачервена Сеси правеше лицеви опори с крака на стола на Стив и ръце на пода, вените по врата й пулсираха. Носеше срязани джинси и накълцана тениска. Три пръста на всеки крак бяха накичени с пръстени с фалшиви диаманти.

— Четирийсет и седем, четирийсет и осем… Здрасти, Боби… Бритни Спиърс.

— С РИБНИ ПРЪСТИ — изстреля в отговор Боби.

— Браво! — каза Сеси. — Четирийсет и девет… петдесет! — Ритна стола и застана на ръце, окичените й с диаманти пръсти сочеха към тавана, и тя започна да прави вертикални лицеви опори, после се преметна напред и се приземи на краката си.