Анна в рокля от кръв

– Ти – казва г-жа Корлов през зъби. – Ти си виновна. Само пълниш главата на дъщеря ми с твоите испански мръсотии. Тя стана непослушна, откакто ти се появи. Горделива. Няма да те оставя да мътиш мозъка повече. Махай се от къщата ми!

– Не! – извиква Анна.

Мъжът пристъпва към годеницата си.

– Малвина – казва той. – Не бива да губим квартиранти.

– Мълчи, Елиас – казва остро Малвина.

Започвам да разбирам защо Анна не е можела просто да каже на майка си за намеренията на Елиас.

Сцената се забързва. По-скоро усещам, отколкото виждам, какво точно се случва. Малвина хвърля роклята към Анна и нарежда да я изгори. Удря я през лицето, когато тя се опитва да я убеди да позволи на Мария да остане. Анна плаче, но само тази Анна от спомена. Истинската Анна сега съска, докато наблюдава, черната кръв кипи. Ще ми се да можеха да си разменят местата за момент.

Придвижваме се напред във времето, а очите и ушите ми се напрягат да следят сцената, докато Мария се изнася само с един куфар в ръка. Чувам как Анна я пита какво ще прави и я моли да остане някъде наблизо. И тогава всички лампи, освен една, загасват и от прозорците се вижда, че е нощ.

Малвина и Елиас са във всекидневната. Малвина плете нещо от тъмносиня прежда, а Елиас чете вестник и пуши лула. Изглеждат нещастни дори във вечерните си домашни занимания. Лицата им са увиснали и отегчени, устните свити в тънки, навъсени линии. Нямам представа как е започнал романсът им, но сигурно е било толкова интересно, колкото да гледаш боулинг по телевизията. Съзнанието ми търси Анна – съзнанието на всеки от нас я търси – и сякаш сме я призовали, тя слиза по стълбите.

Имам странното усещане, че искам да стисна очи, а същевременно не мога да ги откъсна от сцената. Тя е облякла бялата рокля. Това е роклята, в която ще умре, но сега не изглежда по същия начин, както е изглеждала тогава. Момичето, което стиска малка платнена чанта и гледа изненаданите и все по-гневни изражения на Малвина и Елиас, докато стои на стълбите, е толкова пълно с живот. Раменете са изправени и силни, а тъмната коса се спуска на плавни вълни по гърба. Брадичката е повдигната. Ще ми се да видя очите , защото знам, че са изпълнени с тъга и триумф.

– Какво си мислиш, че правиш? – пита Малвина настоятелно.

Гледа ужасено дъщеря си, сякаш я вижда за пръв път. Имам чувството, че въздухът около нея се раздвижва и сега усещам полъх от силата, за която Томас говореше.

– Отивам на бала – отговаря спокойно Анна. – И няма да се връщам.

– Няма да ходиш на никакъв бал – казва злъчно Малвина.

Тя бавно се повдига от стола, като звяр, който дебне плячка.

– Никъде няма да ходиш с тази отвратителна рокля.

Приближава се към дъщеря си като свива очи и преглъща тежко, все едно се дави от нещо.

– Облякла си бяло като булка, но кой мъж ще те вземе като даваш на момчетата да ти повдигат полата!

Отмята глава назад, като пепелянка и заплюва Анна в лицето.

– Баща ти щеше да се срамува от теб.

Анна не помръдва. Единственото, което издава някаква емоция, е ускореното дишане.

– Татко ме обичаше – казва тихо тя. – Не знам защо ти не ме обичаш.

– Лошите момичета са колкото безполезни, толкова и глупави – казва Малвина и махва с ръка.

Не знам какво има предвид. Мисля, че нещо се губи от лошия английски. Или просто е тъпа. Май е второто.

Горчилка се събира в гърлото ми от това, което виждам и чувам. Никога не съм чувал някой да говори така на детето си. Искам да се пресегна и да я разтреса, докато дойде някакъв акъл в главата. Или поне докато чуя нещо да изпука.

– Качи се горе и я свали – нарежда Малвина. – И после я донеси да я изгорим.

Виждам как ръката на Анна стиска чантата по-силно. Всичко, което притежава, е събрано в това малко кафеникаво парче плат, завързано с връв.

– Не – отговаря спокойно тя. – Тръгвам си оттук.

Малвина се изсмива. Грачещ звук. Тъмна светлина се появява в очите .

– Елиас – казва тя. – Заведи дъщеря ми в стаята . Съблечи тази рокля от нея.

„Божичко“ – мисли си Томас. С крайчеца на окото си виждам как Кармел слага ръка пред устата си. Не искам да гледам това. Не искам да знам. Ако този мъж я докосне, ще наруша кръга. Не ме интересува, че е само спомен. Не ме интересува, че трябва да видя какво ще се случи. Ще му счупя врата.

– Не, мама – казва изплашено Анна, но когато Елиас се приближава до нея, тя застава твърдо. – Няма да му позволя да ме докосне.

– Скоро ще ти бъда баща, Анна – казва Елиас.

При тези думи ми се обръщат червата.

– Трябва да ми се подчиняваш.

Той облизва устни нетърпеливо. Зад мен чувам как Анна, моята Анна в роклята от кръв, започва да ръмжи.

Когато Елиас тръгва към нея, Анна се обръща и се затичва към вратата, но той я хваща за ръката и я завърта към себе си. Толкова са близо, че косата го шибва през лицето; толкова са близо, че тя сигурно усеща тежкия му дъх. Ръцете му вече пълзят по тялото , дърпат роклята , а аз поглеждам към Малвина, но единственото, което виждам, е изражение на задоволство и омраза. Анна се дърпа и крещи през зъби; завърта глава и я забива в носа на Елиас, не достатъчно силно да му разбие носа, но стига да му насълзи очите. Успява да се освободи и се втурва към кухнята, където е задната врата.

– Няма да излезеш от тази къща! – гласът на Малвина е остър като писък.

Тя тръгва след нея, сграбчва я за косата и я дърпа.

– Ти никога, никога няма да излезеш от тази къща!

– Ще изляза! – извиква Анна и блъска майка си.

Малвина се строполява върху голям дървен шкаф и се олюлява. Анна тръгва да я заобиколи, но не вижда как Елиас се надига до стълбите. Искам да извикам да се обърне. Да кажа да бяга. Но няма значение какво искам. Всичко това вече се е случило.

– Кучко – казва той.

Анна се обръща. Той се държи за носа и проверява дали му тече кръв, като се взира в нея.

– Храним те. Обличаме те. А ти така ни се отблагодаряваш!

Той протяга длан напред, макар че по нея няма кръв. После я удря силно през лицето, хваща я за раменете и започва да я тресе и тресе и да крещи нещо на фински, което не разбирам. Косата лети във всички посоки и тя започва да плаче. Всичко това, изглежда, е вълнуващо за Малвина, чиито очи блестят, докато наблюдава.