Бяла смърт
Шрифт:
Люц усети, че става напечено, и побърза да се намеси:
— Хер Хайнц, имате право, разбира се. Но няма съмнение, че наше задължение е и да проучим всеки въпрос, който би се оказал от полза за следващата експедиция.
— Освен това дългът ни повелява да помагаме на онези, които вероятно се намират в беда — добави Браун.
— Ако ни видят, могат да се свържат по радиото с някого и така мисията ни ще се изложи на риск — опита се да смени тактиката Хайнц.
— Трябва да са слепи и глухи, ако не са ни видели досега — каза Браун. — А и да съобщят за нас, какво
Осъзнал поражението си, Хайнц бавно запали цигара, предизвикателно издуха дима и зачака реакцията на капитана.
Браун не обърна внимание на нахалството му, даде съответната заповед и огромният кораб започна дългото си полегато спускане към ледената покривка.
1
Фарьорските острови, наши дни
Самотният кораб, движещ се към Фарьорските острови, приличаше на изгубил участник в стрелба с цветни топчета. Корпусът на 50-метровия „Морски страж“ бе покрит от носа до кърмата с ослепителни психеделични потпури във всички цветове на дъгата. Карнавалната атмосфера спокойно можеше да се допълни от механичен орган вместо тръба и екипаж от клоуни. Просташкият вид на кораба обаче бе измамен. Горчивият опит бе научил мнозина, че „Морски страж“ е опасен по свой собствен начин.
„Морски страж“ бе пристигнал на Фарьорските острови след преход от 180 мили от Шетландските острови недалеч от Шотландия. Корабът бе посрещнат от малка флотилия рибарски гемии и наети от международната преса яхти. Недалеч се намираше и датският крайцер „Лейф Ериксон“, а в смръщеното небе кръжеше хеликоптер.
Ръмеше. Бе типичен летен ден за Ферьорите — архипелаг от двайсет и четири парчета скала в Североизточния Атлантически океан между Дания и Исландия. Населението им — около 45000 души — се състоеше предимно от наследници на викингите, установили се тук през IX век. Въпреки че островите се водеха част от Кралство Дания, местните жители говореха на диалект, произлизащ от стария норвежки. Освен хората тук живееха милиони птици — снасяха яйцата си по отвесните скали, извисяващи се над морето като бастиони.
На предната палуба стоеше висок грубоват мъж към четиридесетте, наобиколен от репортери и оператори. Маркъс Райън, капитанът на „Морски страж“, бе облечен в консервативна черна офицерска униформа със златни нашивки по яката и ръкавите. С профила си на филмова звезда, обветрено лице, развявана от вятъра коса до раменете и с леко рижавата си брада, подчертаваща квадратната му челюст, Райън сякаш играеше ролята на смел морски капитан. За постигането на този имидж бяха положени огромни усилия.
— Поздравления, дами и господа. — Грижливо отработеният му глас отекна през грохота на моторите и шума на разбиващите се в корпуса вълни. — Извинете, но не успяхме да издействаме по-спокойно море. Някои от вас изглеждат леко позеленели от пътуването ни от Шетландските острови.
Хората от пресата бяха избраници от мнозината желаещи да отразят историята на инвазията. След бурната нощ на тесните койки
на някои представители на Четвъртата власт им се искаше да не бяха изкарвали такъв късмет.— Няма нищо — изграчи репортерката на Си Ен Ен. — Само гледайте историята да си струва целия проклет драмамин, дето изгълтах.
Райън пусна холивудската си усмивка.
— Мога почти да ви гарантирам,че ще видите малко екшън.
И направи театрален жест с ръка. Камерите покорно проследиха пръста му — той сочеше бойния кораб, който се движеше в широка дъга със скорост точно колкото да държи преднина. На главната му мачта се развяваше червено-бялото датско знаме.
— Последния път, когато се опитахме да попречим на жителите на Фарьорските острови да избиват китовете, същият този кораб стреля точно пред носа ни. Стрелбата едва не уби член на екипажа ни, макар датчаните да отричат, че са откривали огън по нас.
— Наистина ли сте ги обстрелвали с боклук? — попита репортерката от Си Ен Ен.
— Защитавахме се, с каквото можехме — с престорена сериозност отвърна Райън. — Корабният готвач бе изработил катапулт, с който да изхвърля чувалите с разлагащи се биологични отпадъци. Средновековните оръжия са му хоби, така че изработи една джаджа като требушет, която се оказа учудващо далекобойна. Когато корабът се опита да ни засече, готвачът отбеляза пряко попадение — за наша най-голяма изненада. Както и тяхна.
Райън направи съвършено изчислена пауза, след което продължи:
— Нищо не може да ви лиши по-категорично от попътен вятър от купчина обелки от картофи, черупки от яйца и утайка от кафе.
През групата премина смях.
— Не се ли опасявате, че подобни маймунджилъци могат само да заздравят репутацията на Пазителите на морето като една от най-радикалните екозащитни групи? — обади се репортерката от Си Ен Ен. — Организацията ви открито признава, че поврежда китоловни кораби, блокира морски пътища, оплесква с боя тюленови кожи, тормози ловци, прерязва мрежи…
Райън вдигна ръка в знак на протест.
— Това бяха пиратскикитоловни кораби в международни води, а за останалото можем да докажем, че е напълно законно според международните спогодби. От друга страна, нашияткораб бе атакуван, срещу нашитехора бе използван сълзотворен газ, гумени куршуми и незаконни арести.
— Какво ще кажете на онези, които ви наричат терористична организация? — попита един репортер от „Икономист“.
— Бих ги попитал какъв по-голям терор може да има от хладнокръвното убийство на хиляда и петстотин до две хиляди напълно беззащитни кита на година. Освен това бих им напомнил, че никой не е бил раняван или убит от нас — „SOS — Зов за помощ“. — Райън отново пусна ослепителната си усмивка. — Стига, приятели, нали се срещнахте с хората на този кораб. — Той посочи към една привлекателна млада жена, която стоеше малко настрана от останалите. — Кажете ми честно, нима тази дама изглежда заплашително?