Част от секундата

— Да. Не знам какво щеше да стане, ако се бяха развели. Естествено, след смъртта на съпруга си Реджина пое изцяло грижите за детето.

— Защо живееха разделено? — попита Мишел.

— Не знам. Реджина беше красива жена. Знам, че на младини е била отлична актриса. Завършила колеж по актьорско майсторство. Искала да направи кариера в театъра, после срещнала Арнолд, влюбила се и животът й тръгнал в друга посока. Сигурен съм, че имаше много поклонници, но Арнолд беше мъжът, когото обичаше. Подозирам, че в крайна сметка посегна на живота си, защото не можеше повече да живее без него. — Той помълча и добави с изтънял глас: — По онова време ми се струваше, че е щастлива. Явно съм грешал.

— Но очевидно не е могла и да живее с Рамзи — отбеляза Кинг.

— Арнолд се бе променил. Академичната му кариера вече тръгваше надолу. Губеше ентусиазма да преподава. Всъщност беше много потиснат. Може би тази меланхолия е повлияла на брака им. Но когато Реджина го напусна, депресията му се задълбочи.

— Значи може би със стрелбата по Ритър се е опитвал да си върне младостта. Да промени света и да влезе в историята с ореола на мъченик.

— Може би. За жалост трябваше да плати с живота си.

— Как реагира дъщеря му на онова, което извърши баща й?

— Кейт беше буквално съсипана. Спомням си, че я видях в деня, когато се случи всичко. Никога няма да забравя потресението, изписано по лицето й. А няколко дни по-късно тя гледа по телевизията как точно е станало. Онзи проклет запис от хотела. Показваше всичко — как баща й стреля по Ритър и как след това един агент от тайните служби го убива. Аз също го видях. Беше ужасно и… — Джорст млъкна и се вторачи в Кинг. Лицето му стана каменно и той бавно се изправи иззад бюрото. — Не сте се променили чак толкова, агент Кинг. Вижте, не знам какво точно става, но не обичам да ме лъжат. И искам незабавно да чуя с каква цел дойдохте да задавате всички тези въпроси.

Кинг и Мишел се спогледаха.

— Слушайте, доктор Джорст — каза Кинг, — няма да се впускам в дълги обяснения. Неотдавна открихме данни, които недвусмислено подсказват, че през онзи ден Арнолд Рамзи не е бил сам. Че в хотела е имало друг убиец или поне потенциален убиец.

— Невъзможно. Ако беше вярно, отдавна да е излязло на бял свят.

— Не е толкова сигурно — каза Мишел. — Не и ако мнозина високопоставени служители са искали всичко да се размине тихомълком. Вече са разполагали с убиец.

— И с виновен агент от тайните служби — допълни Кинг.

Джорст пак седна.

— Аз… просто не вярвам. Какви нови данни? — попита предпазливо той.

— Не можем да ви кажем в момента — отвърна Кинг. — Но нямаше да дойдем чак дотук, ако не вярвахме, че си струва да проверим.

Джорст извади кърпичка и избърса лицето си.

— Е, и по-странни неща са ставали. Така де, вижте например Кейт Рамзи.

— Какво е станало с Кейт? — бързо попита Мишел.

— Тя учеше тук, в „Атикъс“. Аз й преподавах. Кой би очаквал, че ще реши да постъпи тъкмо в този колеж? Беше извънредно умна, като баща си. Можеше да отиде където поиска, но дойде при нас.

— Къде е сега? — попита Кинг.

— В Ричмънд. Аспирантка е във Вирджинския университет, факултет „Публична администрация“. Отличен факултет. Аз лично й написах препоръка.

— Как смятате, тя мразеше ли баща си заради онова, което е сторил?

Джорст се замисли, преди да отговори.

— Тя обичаше баща си. И все пак може да го е мразила в смисъл, че си е тръгнал и я е напуснал, поставяйки политическите си убеждения над обичта към нея. Не съм психиатър, просто изказвам предположение. Но нали знаете, крушата не пада далеч от дървото.

— Какво намеквате? — попита Мишел.

— Ходи на митинги, пише писма, подава заявления до държавни служители и граждански организации, публикува статии в алтернативни издания. Също като баща си.

— Значи може да го е мразила, че я е изоставил, но сега върви по неговия път?

— Така изглежда.

— А отношенията с майка й? — попита Кинг.

— Доста добри. Макар че може би я упреква донякъде за станалото.

— Че не е била до съпруга си? — попита Кинг. — Че ако са били заедно, нямало да се стигне дотам?

— Да.

— Не сте ли се срещали с Реджина Рамзи след смъртта на съпруга й? — попита Мишел.

— Не — бързо отговори Джорст, после се поколеба. — Естествено, виждали сме се на погребението и още няколко пъти, докато Кейт учеше тук.

— Помните ли каква беше причината за смъртта й?

— Свръхдоза.

— Тя не се ли омъжи повторно? — попита Кинг.

Джорст леко пребледня.

— Не. — Той се окопити и забеляза любопитните им погледи. — Извинявайте, разговорът е много болезнен за мен. Те бяха мои близки приятели.

Кинг отново огледа лицата на хората от снимката. Кейт Рамзи изглеждаше около десетгодишна. Имаше умно, изпълнено с обич лице. Стоеше между родителите си и стискаше ръцете им. Мило, любещо семейство. Поне на пръв поглед.

Той върна снимката.

— Случайно да се сещате за още нещо?

— Нищо не ми идва наум.

Мишел подаде на Джорст визитна картичка с телефонните си номера.

— За всеки случай, ако си спомните някоя подробност — обясни тя.

Джорст погледна картичката.

— Ако е вярно твърдението ви, че е имало друг убиец, какво точно би трябвало да извърши? Да чака като резерва в случай, че Арнолд се провали?

— Или — каза Кинг — може би през онзи ден е трябвало да умре още някой.

35

Когато се свързаха с факултет „Публична администрация“ към Вирджинския университет, Кинг и Мишел узнаха, че Кейт Рамзи в момента отсъства, но я очакват да се върне до два-три дни. Потеглиха обратно към Райтсбърг, където Кинг помоли да спрат на паркинга пред един голям магазин за хранителни стоки в центъра.

— Мисля, че ти дължа вечеря и бутилка хубаво вино — обясни той, — след като те влачих къде ли не.

— Е, беше по-забавно, отколкото да стоя на входа с пистолет, докато някой политик се моли за гласове.