Черен лед

Тя наля почти цяла чаена чаша кленов сироп върху купчината бекон, разбърка я, взе едно капещо парче, сви го и го лапна.

Лойд топлеше дланите си около чаша кафе.

— С твоя начин на хранене, Рейчъл — отбеляза добродушно той, — досега би трябвало да си умряла.

Амира се засмя.

— Мозъкът използва повече калории на минута мислене, отколкото тялото — при тичане. Как мислите се запазвам толкова стройна и секси? — И тя се потупа по челото.

— Колко време остава до разкриването на скалата? — попита Макфарлън.

Глин се облегна назад, извади златния си часовник и отвори капака му.

— Половин час. Ще разкрием само толкова от повърхността му, колкото да ви дадем възможност да направите някои тестове. Доктор Амира ще ти помогне и с тестовете, и с анализа им.

Макфарлън кимна. Това вече го бяха обсъдили подробно, ала Глин винаги минаваше нещата по два пъти. „Двойно осигуряване“, помисли си той.

— Ще трябва да го кръстим — рече Амира и лапна още едно парче бекон. — Някой да е донесъл шампанско?

Лойд се намръщи.

— За съжаление това тук повече прилича на събрание на въздържателно дружество, отколкото на научна експедиция.

— Предполагам ще се наложи да строшите о скалата един от термосите си с горещ шоколад — рече Макфарлън.

Глин се наведе, вдигна една торба, извади от нея бутилка „Перие-Жуе“ и я постави внимателно на масата.

— „Фльор дьо Шампан“ — прошепна Лойд почти благоговейно. — Любимото ми. Ей, стари лъжецо, не си ми казал, че имаш на борда шампанско.

Единственият отговор на Глин бе лека усмивка.

— А щом ще трябва да кръстим онова нещо, някой мислил ли е за името му? — попита Амира.

— Сам иска да го наречем метеорита на Масънкей — рече Лойд и замлъкна за миг. — Но аз съм склонен да следваме традицията и да го наречем Десоласион.

Последва неловко мълчание.

— Трябва да му дадем име — повтори Амира.

— Нестор Масънкей пожертва себе си, за да открие този метеорит — рече тихо Макфарлън, без да откъсва очи от Лойд. — Нямаше да сме тук без него. От друга страна, ти финансираш експедицията, тъй че имаш правото да наименуваш камъка.

Продължи да фиксира милиардера без да мигне.

Лойд заговори с необичайно тих глас:

— Ние дори не знаем дали Нестор Масънкей би желал тази чест. Не е време да нарушаваме традицията, Сам. Ще го наречем метеорита Десоласион, а залата, в която ще го изложим, ще кръстим на Нестор. Ще поставим плоча с описание на откриването. Това приемливо ли е?

Макфарлън се замисли за миг. След това едва-едва кимна.

Глин подаде бутилката на Лойд и се изправи. Всички излязоха на яркото сутрешно слънце. Тръгнаха и Глин се изравни с Макфарлън.

— Разбира се, ти си наясно, че в даден момент ще се наложи да ексхумираме останките на приятеля ти — рече той и кимна по посока на каменната пирамида.

— Защо? — попита изненадан Макфарлън.

— Необходимо е да разберем причината за смъртта му. Доктор Брамбъл трябва да изследва останките.

— Но за какво?

— Такава е практиката. Съжалявам.

Макфарлън понечи да възрази, но се въздържа. Както винаги не можеше да се спори с логиката на Глин.

Скоро пристигнаха до ръба на изровената от грейдерите повърхност. Старият изкоп на Нестор го нямаше, засипан от машините.

— Изгребахме земята до около метър от скалата — обясни Глин, — като вземахме проби при всеки нов пласт. Сега ще изгребем по-голямата част от оставащия слой, след което ще преминем към лопати и четки за последните трийсетина сантиметра. Не бихме искали дори да одраскаме метеорита.

— Добро момче — отвърна Лойд.

Гарса и Рошфор стояха заедно до подредените в редица грейдери. Рошфор приближи към тях, лицето му бе силно почервеняло от вятъра.

— Готови ли сме? — попита Глин.

Рошфор кимна. Грейдерите бръмчаха на празен ход, ауспусите им бълваха струи дим и пара.

— Някакви проблеми? — попита Лойд.

— Няма.

Глин погледна към грейдерите и даде знак на Гарса с вдигнат палец. Инженерът, облечен в обичайния си анцуг, се обърна, вдигна юмрук, завъртя го в кръг и грейдерите изръмжаха. Потеглиха бавно, димът от дизелите изпълни въздуха, спуснаха греблата си и захапаха земята.

Зад водещия грейдер вървяха няколко облечени в бели якета работници с торбички за проби в ръце. Събираха камъчета и пръст, изровени от грейдера и ги пъхаха в торбичките за по-сетнешни изследвания.

Редицата грейдери мина веднъж през терена и отне петнайсет сантиметра от пръстта. Лойд направи гримаса.

— Противно ми е да си помисля, че тези големи гребла минават толкова близо до метеорита.

— Не се безпокой — отвърна Глин. — Оставили сме достатъчно резерв. Няма начин някой от тях да го нарани.

Грейдерите минаха още веднъж. След това Амира мина бавно през средата на изгребания терен с поставен на количка протонов магнитометър. В другия край тя спря, натисна няколко бутона на пултчето на машината и откъсна тясното листче хартия, което се появи. Дойде при тях, повлякла подире си магнитометъра.

Глин взе листчето.

— Ето го — рече той и го подаде на Лойд.

Лойд сграбчи хартийката, а Макфарлън се надвеси да погледне. Тънка, неравна линия представляваше земната повърхност. Под нея далеч по-тъмна линия очертаваше горния край на полукръгла форма. Хартийката трепереше в могъщите ръце на Лойд. Макфарлън си помисли: „Господи, там долу наистина има нещо“. Не бе повярвал напълно. Поне не и досега.

— Остават още около четирийсет сантиметра — рече Амира.

— Време е да превключим на археологически режим — рече Глин. — Ние ще направим изкопа си встрани от изкопа на Масънкей, за да можем да вземем проби от неразбутана почва над него.

Групата го последва през прясно изкопания чакъл. Амира направи още няколко замервания, заби няколко колчета в земята, извади натебеширена връв и очерта квадрат със страна два метра. Дойде група работници, които внимателно започнаха да изхвърлят с лопати пръстта от квадрата.

— Как така земята не е замръзнала? — попита Макфарлън.

Глин кимна нагоре към четирите антени.

— Облъчвахме я с инфрачервени прожектори.

— Помислили сте за всичко — рече Лойд и поклати глава.