Черната призма

— Те казват, че приемаме Договор! Даваме клетва! И с тази клетва ни обвързват, обричат — каза лорд Всецветни.

Лив си пробиваше внимателно път през тълпата към предните редици. Би се заклела, че видя как отвеждат Кип натам с черни очила, вързани към главата му. Но всички други се бяха прехласнали по изрода отпред, затова тя не можеше да се движи прекалено бързо. Трябваше да се преструва, че също го слуша, и да върви бавно.

— Също като това — рече лорд Всецветни. Посочи кръглата скала, върху която стоеше. — Това е всичко, което е останало от една някога велика цивилизация. Виждали сте тези древни останки, разпръснати по тукашната земя. Статуи на велики хора, разрушени от последвалите ги пигмеи. — Лив наостри уши. Край Ректън имаше разрушена статуя, в една портокалова горичка. Никой никога ме споменаваше откъде се е взела. Тя смяташе, че просто не знаят.

— Да не мислите, че тези статуи са загадка? — попита лорд Всецветни. — Нищо подобно. Да не мислите, че е съвпадение, че Войната на Призмите свърши тук, в Тирея? Да не мислите, че двамата Гайл просто са обикаляли Седемте сатрапии, докато армиите им се намерят една друга? И това случайно е станало тук? Нека ви кажа нещо, което вече знаете, нещо, в което всички вие сте вярвали, но никой не се е осмелил да изрече: Войната на Призмите беше спечелена от грешния Гайл. Дазен Гайл се опитваше да промени нещата и те го убиха заради това. Хромарият уби Дазен Гайл. Убиха го, защото се тревожеха, че ще промени всичко. Страхуваха се от него, защото Дазен Гайл искаше да ни Освободи. — При тези думи в тълпата настана известен смут. Всички знаеха какъв ден е днес и че Призмата е в Гаристън, на по-малко от левга оттук, и извършва Освобождението в същата тази нощ.

— Виждате ли? — попита лорд Всецветни. — Усещате ли това безпокойство? Защото Хромарият е изопачил собствения ни език срещу нас. Дазен искаше да ни Освободи. Дазен знаеше, че светлината не може да бъде окована.

— Светлината не може да бъде окована — повториха някои от притеглящите. Звучеше почти като религиозен псалм.

— Те го наричат Освобождение. Оставете бремето си, казва Призмата. Давам ви опрощение и свобода, казва. А знаете ли какво ни дава? Знаете ли?!

— Давам ти опрощение — каза Гавин с буца в гърлото, докато Ахейяд стоеше на колене пред него, вдигнал очи, сложил дясната си ръка на бедрото му. — Давам ти свобода. Оролам да те благослови и да те вземе в обятията си. — Изтегли ножа си и го заби в гърдите на Ахейяд. Право в сърцето. После го издърпа. Идеален удар. Но пък той имаше дълга практика.

Не погледна раната, не гледаше как кръвта се разстила по ризата на Ахейяд. Продължи да се взира в очите на момчето, докато животът в тях не угасна. А когато това стана, Гавин промълви:

— Моля те, прости ми. Моля те, прости ми.

Беше прибрал ножа и бършеше ръце в окървавения парцал, който носеше — макар че бяха чисти. Спря.

— Те ви убиват! — изкрещя лорд Всецветни. — Забиват нож във вас и ви гледат как умирате. Докато умолявате, те ви гледат — и казват, че техният бог се усмихвал благосклонно на това! Кажете ми, този ли е начинът да се отнасяме към по-старшите сред нас? Под управлението на Хромария ние почти нямаме старши. Те ги избиват всичките. Ах, да, освен Бялата. Освен Андрос Гайл и жена му. За тях правилата не важат, но вие и аз, и нашите майки, и нашите бащи — ние трябва да бъдем убити. Казват, че такава била волята на Оролам. Казват, че такъв бил Договорът. Сякаш нещо, в което сме се клели като невежи деца, прави убийството на родителите ни добро и правилно. Що за лудост е това? Някоя жена служи цял живот на Седемте сатрапии, а после за награда я убиват? Нима това е свобода? Това ли наричат нейно Освобождение?

Лив зърна Кип, но вече бе спряла да си пробива път към него.

— Вие знаете, че това е грешно. Аз знам, че е грешно. Те знаят, че е грешно. Ето защо говорят за него под сурдинка и с евфемизми. Не е справедливо. Това не е Освобождение, това е убийство, нека си го кажем ясно. А после те дори нямат приличието да върнат тялото на семейството ви. Вместо това извършват някакъв мрачен ритуал. Нима нашите бащи са служили толкова дълго само за да получат това? Справедливо ли е? Хромарият омърсява всичко, до което се докосне. А мислите ли, че всички, които биват „Освободени“, са доброволци?

Лорд Всецветни се засмя презрително.

Докато черногвардейците изнасяха трупа на Ахейяд от стаята, като внимаваха да не разлеят нито капка кръв, някой чукна на вратата. Веднъж, последвано от тишина. На Гавин му трябваше миг, за да си спомни: Баз Простодушни никога не бе схванал съвсем чукането.

— Влез, Баз — каза Гавин. „Деца и идиоти. Такива ли убивам? Къпя се в кръвта на невинни.“

Мъжът влезе. Всъщност изглеждаше доста красив, облечен във фините си дрехи. За разлика от другите слабоумни, които Гавин познаваше, нищо в лицето на Баз не подсказваше, че е различен.

— Съжалявам, че не идвам по реда си, лорд Призма. Имам един въпрос и не исках да прекъсвам Освобождението си, за да го задам.

Разбира се, и през ум не му минаваше, че прекъсва нечие друго Освобождение.

— Питай — каза Гавин.

— Чух Еви Тревата да говори за стената Ярка вода. Еви е зелено-жълт бихром. Родом е от Кървавата гора, но изобщо не мисля, че е страшна. Майка ми казваше, че всеки червенокос може да те погуби само с поглед, но Еви не е такава.

Гавин познаваше добре Еви. Не беше кой знае колко умна, но притежаваше невероятна интуиция. Въпреки това рядко си вярваше. Или поне така беше преди години.

— Веднъж Еви ме спаси от нападение на…

— Какво каза тя, Баз? — попита Гавин.

— Не каза нищо, просто ме спаси. Предполагам, може да е крещяла. Не мога да ви кажа със сигурност…

— Какво каза Еви за стената Ярка вода?

— Не ми харесва, като ме прекъсвате, лорд Призма. Така се изнервям.

Гавин потисна нетърпението си. Ако притиснеше повече Баз, той щеше да загуби дар слово.

Баз видя, че Гавин не се кани да го притиска, и се замисли за малко. Гавин виждаше как отново напипва нишката на разсъжденията си.

— Еви каза, че ярката вода е притеглена съвършено. Каза, че не помни да сте били суперхромат. Разбира се, аз самият не мога да видя разликата в цветовете, но не мисля, че би излъгала, а и Гавин Гайл не беше суперхромат. Брат му Дазен беше. Освен това вие сте по-висок от Гавин. Той носеше обувки, които да го правят да изглежда по-висок, но от тринайсетия си рожден ден нататък Дазен беше по-високият. Помня онзи ден. Беше слънчев. Баба ми казваше, че Оролам винаги се усмихва на семейство Гайл. Аз носех синьото си палто…

Гавин не го слушаше. Имаше чувството, че подът е зейнал под краката му. Знаеше, че този момент наближава. Очакваше го от шестнайсет години. Беше отишъл на първата си среща като Гавин, очаквайки някой, всички да почнат да го сочат и да крещят: „Самозванец! Измамник!“ И други се бяха досещали, но той винаги успяваше да овладее нещата. Само че нямаше как да дискредитира Баз. Този човек бе недосегаем за политическите течения и всички го знаеха. А ако го попитаха, Баз щеше да изтъкне сто разлики между Гавин и Дазен. Докато свърши да говори, маската на Гавин щеше да е безвъзвратно унищожена.