Досиетата „Орегон“

Пазачите стреляха във водата, но очевидно нямаха представа накъде е избягал Кабрило. Линкълн прецени, че е изминала цяла минута, откакто Хуан се бе показал за последен път на повърхността. Знаеше, че шефът е отличен водолаз и може да издържи под водата поне две минути и дори повече, но не и след като по него са стреляли и е паднал от десет метра височина. Сигурно беше стигнал до ребридера.

Точно когато стигна до това заключение, Макс каза, че се включват, и в същия миг се разнесоха гърмежи от четиридесетмилиметровото автоматично оръдие на борда на „Орегон“.

Без да се разсейват от стрелбата, пазачите съсредоточиха огъня в точка, намираща се на три метра от стълбата. Нещо беше привлякло вниманието им. С движение, което изискваше огромна сила, защото беше с бойни ботуши, а не с плавници, Линкълн се изтласка над водата, вдигна щурмовата карабина М–4А1 и преди гравитацията отново да го повлече надолу, изстреля два откоса по три куршума. Калашникът на единия пазач изхвърча от ръцете му, а главата на другия се взриви в червеникава мъгла.

Линкълн се скри под повърхността и зачака още някой стрелец да обсипе водата с куршуми. Неочаквано около глезена му се увиха пръсти. Той устоя на импулсивното си желание да ги изрита, погледна и видя, че е Кабрило.

Хуан притисна шнорхела до устните му. Линкълн благодарно пое няколко глътки въздух и му го върна. После шефът го даде на жената и Линкълн усети как гърдите й се издуват до рамото му. Заплуваха непохватно, редуваха се да дишат от шнорхела.

Стигнаха до задните врати на хангара и подадоха глави на повърхността. Челото на Кабрило беше охлузено, десният му крак пулсираше.

— Появи се в идеалния момент — каза Хуан. — Мисля, че плавникът ми се показа и издаде къде сме.

— Има ли още някой тук, шефе?

— Шиер Сингх избяга веднага щом извадих пистолета си и ако си очистил последните двама на „Тоя Мару“, това са всичките, които видях.

— Значи да не чакаме подкрепления? — попита Тори.

— Съгласен съм с госпожицата. — Линкълн включи радиопредавателя си. — „Орегон“ тук Щурм Едно. Намерих шефа и морската сирена, която извадихме от „Авалон“. Готови сме за изтегляне.

— Ще трябва да почакате. Остана още една моторница. В момента я следим с небесното око, но са ни нужни няколко минути да я унищожим.

Хуан взе слушалката от Линкълн.

— Не, „Орегон“. Шиер Сингх може да избяга. Трябва да го хванем.

— Добре. Насочвам „Орегон“ към вас.

След секунди „Зодиакът“ изрева към мястото, където се беше гмурнал Линкълн, и намали оборотите. Кабрило заряза ребридера и последва Тори и Линкълн под вратата. „Тюлените“ им помогнаха да се качат в лодката и Майк Троно даде газ.

Мъжете на брега незабавно започнаха да стрелят по тях. Оръжията им проблясваха в мрака като разгневени светулки. Троно зави и подкара към открития залив, където „Орегон“ се опитваше да намери последната моторница. Останалите три горяха и скоро щяха да потънат на дъното на пристанището. Четвъртата сигурно се криеше сред десетките ръждясали кораби, които чакаха реда си да влязат в хангара и после да ги изтеглят на брега, за да бъдат доразрязани.

Хуан си сложи прибор за нощно виждане и отиде на носа, за да дава указания на кормчията. Вече навлизаха във флотилията стари кораби. Бръмченето на извънбордовия мотор отекваше между ръждясалите корпуси. Корабите бяха толкова много, че сякаш се носеха с пълна скорост в лабиринт. Троно следваше инструкциите на Кабрило и лодката подскачаше и лъкатушеше по вълните. Префучаха покрай дълъг триста метра супертанкер, после покрай два ферибота за автомобили с емблемата на компанията „Инглиш Чанъл“.

Завиха пред носа на втория и се отправиха към свободното пространство между един отчасти потънал влекач и някакъв контейнеровоз. И тогава се появи моторницата. Екипът на Корпорацията реагира секунда по-бързо и я обсипа с дъжд от куршуми.

Моторницата описа дъга във водата и пое след тях. Морето ставаше все по-бурно и използването на оръжия беше невъзможно. В спокойна вода „Зодиакът“ лесно можеше да избяга от тежко натоварената моторница, но силното вълнение ги забавяше.

Всеки път, когато Троно се опиташе да се измъкне от занемарената армада, моторницата отрязваше пътя им за бягство към „Орегон“. Моторът се задави и скоростта им за миг намаля. Майк Троно прокара пръсти по двигателя и изруга, защото откри дупка от куршум.

— Хуан, пробили са резервоара. Не знам още колко дълго ще можем да си играем на гоненица.

Моторницата като че ли се беше отказала от преследването, но те все още бяха далеч от „Орегон“ и сред толкова много кораби, че не знаеха откъде може да ги атакуват хората на Сингх.

— Отказаха ли се? — попита Виктория.

— Съмнявам се — отвърна Кабрило.

В същия миг моторницата изскочи иззад един голям риболовен кораб.

Троно се опита да изтръгне още поне половин възел от мотора. Замириса на пушек. Куршумът явно беше нанесъл по-големи поражения, отколкото само да пробие резервоара. Докато криволичеха между фериботите, нещо привлече погледа на Кабрило.

— Майк, дай към ей онзи влекач!

Влекачът беше заседнал върху някакво препятствие на морското дъно. Показваше се само носът му, а задната част беше под водата. Счупеният кран, поклащащ се на палубата, почти не се забелязваше на лунната светлина.

Хуан се съсредоточи върху поетия курс и прогони от съзнанието си всичко друго, включително изстрелите от моторницата. Трябваше да успее. Той вдигна ръце и даде указания за смяна на посоката. Кормчията реагира мигновено.

— Добре. Намали и ги привлечи.

Заповедта беше безумна, но никой не я оспори. „Зодиакът“ покорно намали скоростта и моторницата скъси разстоянието на двайсет метра. Кормчията сякаш предвкуси мига на победата и подаде тяга, може би с надеждата да прегази преследваните.

Кабрило продължи да дава инструкции на Троно, насочваше го така, че да минат покрай кърмата на потъналия танкер. Погледна през рамо. Моторницата се приближаваше към тях като акула, която атакува, за да довърши жертвата си. Качествената оптика на прибора за нощно виждане му позволи да види дори удоволствието, изписано на лицето на кормчията, докато се готвеше да убива.

„Още няколко секунди — помисли си Хуан и отново се втренчи напред. — Още няколко секунди. Сега!“

Направи знак на Майк рязко да завие наляво и „Зодиакът“ полетя към пролуката под счупения кран. Кормчията на значително по-голямата моторница изобщо не забеляза, че го водят към капан.

— Залегни! — извика Кабрило, когато минаха зад потъналите перила на танкера и профучаха под стрелата на крана. Имаше един метър свободно пространство и ако не се бяха хвърлили на дъното на лодката, ръждясалият стоманен кран щеше да им отреже главите.