Досиетата „Орегон“

Щом минаха, Хуан се обърна. Моторницата ги следваше и кормчията видя крана в последната секунда. Рязко завъртя кормилото, но вече беше късно. Лодката се блъсна в крана и металът с лекота сряза корпуса от фибростъкло и откъсна единия резервоар за гориво.

Никой от дванадесетте мъже на обречената моторница нямаше време да се подготви и всички изхвърчаха над носа. Повечето паднаха невредими във водата, но един се удари с главата напред в стрелата на крана и умря на място.

Дизеловото гориво, изливащо се от пробития резервоар, образува мазна локва в мръсната вода, но преди морето да го разреди, искра от повредената електрическа система го взриви в облак от оранжево и черно.

— Зачеркнете последната моторница — каза Кабрило в предавателя. — Прибираме се.

Моторът угасна, когато до „Орегон“ оставаха сто метра, и се принудиха да хванат греблата. От брега продължаваше да се чува стрелба. Хората на Сингх стреляха напосоки в морето.

Гумената лодка стигна до рампата и Хуан хвърли въжето на чакащия ги моряк. Когато и последният „тюлен“ слезе от борда, Кабрило с накуцване се приближи до Джулия Хъксли, която вече му беше приготвила резервна протеза. Беше я предупредил по предавателя. Джулия сряза част от неопреновия му костюм с хирургически ножици и прегледа крака му. Беше посинял и подут, но изглеждаше наред, така че тя му позволи да си сложи новата протеза и огледа раната на главата му.

— С какво те фраснаха? — попита, докато осветяваше дълбокия прорез с тънко фенерче.

— С приклад.

Тя светна с фенерчето в очите му, за да провери дали няма мозъчно сътресение. Зениците му реагираха нормално.

— Главата ти е като гюле. Как се чувстваш? Вие ли ти се свят? Повръща ли ти се?

— Не. Само ме щипе от солената вода.

— Нормално. — Джулия знаеше, че като повечето мъже Хуан омаловажава болката. Почисти раната и я превърза. — Ще ти мине като на куче. Съжалявам, но близалките ми свършиха.

— Жалко.

Джулия се обърна към Виктория Болинджър.

— Ти пък какво правиш тук?

— Тори работи за „Лойдс“ — каза Кабрило и стана да изпробва как е нагласил протезата. — Разнищва същия случай като нас, но от другия край.

— Аз пък помислих, че е заради лошите ми обноски до болничното й легло.

Двете си стиснаха ръцете и Хъксли попита Тори дали се нуждае от медицински грижи.

— Благодаря, доктор Хъксли. Чувствам се чудесно. Само съм малко изнервена.

— Хуан има хубав коняк. Предписвам ти най-малко една чашка.

— Шефе? — чу се гласът на Макс Ханли по уредбата и Кабрило натисна бутона, монтиран на напречната преграда.

— Да? Какво е положението?

— Продължават да стрелят по нас от брега, но с малокалибрени оръжия. Не използват гранатомети. Джордж Адамс пусна безпилотния самолет да обиколи склада. Изключиха резачката и е забелязал няколко души да бягат от хангара. Качили са се в джип и с бясна скорост са се отправили към къщите на миля и нещо нагоре по брега. Там има хеликоптер, но засега около него не се забелязва движение.

— Ами нашият?

— Екипажът може да се подготви за излитане за десет минути — отвърна Макс.

— Джордж да предаде управлението на безпилотния самолет на Ерик Стоун. Хлапетата са се упражнявали достатъчно часове на симулатора за полети „Майкрософт“, за да добият правото на неговия лиценз на пилот на пътнически хеликоптер. Трябва да излетим колкото е възможно по-скоро. Сингх ни трябва жив, ако искаме да разберем цялата история.

— Сигурен ли си, че си във форма? — попита Джулия.

— Естествено. И съм бесен. Сингх знаеше, че идваме. — Кабрило отново включи уредбата. — Макс, аз съм. Слушай, Сингх е една крачка пред нас. Отдавна е разтоварил „Тоя Мару“ от „Маус“. Вероятно е станало, когато се отделихте от тях в Тайван. Танкерът на Хироши вече е в хангара и скоро ще се превърне в ножчета за бръснене.

— Как е възможно?

— Вече няма значение. Изглежда обаче „Маус“ има по-добър радар, отколкото мислехме. Разбрали са, че ги следим. Кажи на Хали да се приготви да изпрати доклад на индонезийските власти. Подозирам, че Сингх има връзки в правителството, така че Хали ще трябва да мине през много бюрократични препятствия, но най-важното е, че трябва да направим така, че военноморският флот или бреговата охрана да претърсят склада веднага щом се махнем оттук.

— Чувам ви — намеси се Хали Казим възбудено. — Шефе, няма да повярваш, но току-що получих сигнал от предавателя на Еди.

— Кога?

— Преди две секунди.

— Господи! Къде е той?

— Няма логика. — В тона на отговорника по комуникациите прозвуча съмнение.

— Казвай, Хали.

— В Русия. На западния бряг на Камчатка. Какво прави там, по дяволите? Мислех, че каналите на змийските глави водят до САЩ или Япония.

Хуан млъкна и се замисли. Вече не чуваше Линкълн и другите „тюлени“, които прибираха „Зодиак“ и екипировката, нито усещаше загрижения поглед на Джулия и заинтригуваните, изпитателно втренчени в него очи на Виктория Болинджър. Еди Зенг беше откаран в Камчатка. Докато част от съзнанието му тревожно си задаваше въпроса защо, разумът му съставяше план и изчисляваше скоростите, разстоянията и приоритетите на мисията. Той взе под внимание скоростта на „Орегон“, максималната скорост на хеликоптера „Робинсън R–44“ и необходимостта да разпита Шиер Сингх.

Беше сигурен, че Еди не е единственият, закаран насила в онзи изолиран район на Русия, осеяния с вулкани къс земя, затворен за света през по-голямата част от миналия век. Нямаше представа колко още хора са се озовали на скалистите му брегове, но инстинктът му подсказваше, че са много.

Каква беше връзката със Сингх? Транспортът беше очевидният отговор. Сингх можеше безнаказано да превозва хора и товари в двата плаващи сухи дока, да отвлича плавателни съдове с емигранти в открито море и да ликвидира всички свидетели като безобидния „Авалон“, за да не могат да съобщят какво са видели. Просто трябваше да знае кои кораби пренасят емигранти и можеше да вземе на прицел, който си иска. Това означаваше, че някой в Китай му предава информация, но дали контрабандата беше единственото му престъпление, или бе само средство за постигане на някаква цел?

— Трябва им евтина работна ръка — каза той.

— Какво? — попита Тори. Беше съблякла мокрото си яке и бе останала само по тънка черна тениска. Гърдите й бяха покрити с пухкава хавлия, метната на раменете. Черната й коса беше влажна, разрошена и невероятно красива. И да имаше въпроси за онова, което бе разбрала за Корпорацията, разумно ги запазваше за себе си.

— Става дума за евтина работна ръка, за роби. В нощта, когато те спасихме, извадихме от строя и пиратски кораб, пренасящ товарен контейнер. Потопихме го и успяхме да извадим контейнера, но не навреме, за да спасим заключените вътре хора. По-късно разбрахме, че са били нелегални китайски емигранти. Единият от моите хора проследи маршрута им с надеждата да узнае какво са намислили трафикантите и как това е свързано с пиратите… и току-що се оказа, че е на Камчатка.

— В „Лойдс“ подозирахме, че Сингх отвлича кораби в района и използва склада си, за да унищожава доказателства.

— Има и още нещо. Той отвлича и кораби, превозващи китайски емигранти, и ги кара в Камчатка. А щом му трябват кораби, големи колкото „Маус“ и близнака му, това значи, че са отвлекли стотици, а може би хиляди нелегални емигранти, и ги използват като роби.

— За какво? — попита Тори.

— Не знам. — Хуан отново включи вътрешната уредба. — Макс, приготви се да ни изкараш оттук. Ще взема Линкълн и Майк Троно да намерим Шиер Сингх. Искам да се отправиш с максимална скорост към мястото, където е Еди. Ще вземем полет до… — той се замисли, докато си спомняше името на столицата на Камчатка — Петропавловск.