Досиетата „Орегон“

Троно извади пистолета си, простреля ключалката, отвори вратите и веднага ги затвори. Пуласки го погледна учудено.

— Шефът се оказа прав — каза Троно.

— Злато?

— Злато.

Нагласиха тежката греда върху контейнера и започнаха да прокарват веригата през халките. В същия миг от брега потегли малка моторница, скрита от зрителното поле на Мърфи от влекача. Троно преброи на борда шестима въоръжени мъже. Моторницата мина през линията на прибоя и заплува в спокойни води.

— Имаме проблем.

Пуласки погледна през рамо и изруга:

— По дяволите!

Моторницата се приближаваше бързо и нямаше да имат време да вържат контейнера. Нямаха обаче намерение да изоставят плячката си.

— Тори — извика Майк. — Идва шайка главорези в открита моторница. Изчезвай.

— Няма да ви оставя.

— Не се правим на герои. Искам да ги подмамиш така, че Мърфи да ги очисти с картечницата.

Тори разбра и подаде пълна тяга на мотора. Щурмовата лодка се отдалечи от влекача, рязко зави и се скри зад кораба. Тори обаче беше забравила за буксирните въжета, с които влекачът беше завързан за шлепа на брега. Нямаше време да маневрира и профуча под първото; успя да се наведе, преди то да отреже стърчащата лоцманска кабина. Ако беше реагирала миг по-късно, щеше да я обезглави.

Лодката се стрелна под второто въже и зави към моторницата. Движеше се толкова бързо, че пиратите можеха само да гледат с широко отворена уста, когато ги блъсна. Един падна в морето. Докато останалите се сетят да стрелят, Тори вече беше на двадесет метра и бързо се отдалечаваше.

Криволичеше, за да избегне куршумите, и крещеше възбудено:

— Знам, знам, проклети жени шофьори! Блъскат те и после бягат. Ами опитайте да ме настигнете, да си поговорим за застраховката!

Обърна се да види дали са захапали стръвта и се ужаси: те плуваха към влекача. Тя сложи в ухото си предавателя на Троно.

— Говори Тори от щурмовата лодка.

— Чувам те — каза Макс Ханли. — Какво има?

— Шестима терористи в малка моторница всеки момент ще стигнат до влекача. Троно и Пуласки са в капан на борда само с пистолети. Нямат шанс.

— Ти защо си в лодката? — попита Макс небрежно, явно за да я успокои.

— Майк искаше да отвлека вниманието им, но те не се вързаха.

— Добре. Чакай малко. Пуласки? Троно? Чувате ли ме?

Отговорът беше тих шепот.

— Макс, тук Пуласки. Залегнали сме на единия контейнер. Пиратите току-що се качиха на борда.

— Знаят ли, че сте там?

— Не. Завихме се с една мушама. Ако не тръгнат да проверяват, няма да ни видят.

— Какво правят?

— Май смятат да откачат буксирните въжета и да офейкат. Какво да направим?

— Помогнете им — намеси се Хуан Кабрило по отворения комуникационен канал.

— Какво? — едновременно попитаха Макс и Пуласки.

— Казах, помогнете им. Спокойно, момчета. Майк, срежи буксирните въжета. — От предавателя на Хуан се чуваше стрелба — пронизителният пукот на пушки и отсечените откоси на калашници — и писъци на ранени.

— Мога да го направя с картечницата — включи се Марк Мърфи. — Прякото попадение в макарите на кърмата би трябвало да свърши работа.

— Но защо? — попита Макс.

— Над хиляда китайски работници са приковани от кръстосания огън тук и колкото по-дълго трае сражението, толкова повече ще загинат. Руснаците, изглежда, ще издържат още няколко часа. В момента влекачът е единственият изход на пиратите от залива и ако видят, че е готов за отплаване, ще забравят за битката и ще хукнат към него.

— И така ще се разкарат от цивилните…

— Което пък ще ни даде възможност да ги очистим — довърши мисълта му Кабрило.

— Ами руснаците?

— Ще им дадем шанс да се предадат и да си тръгнат живи. Ако не приемат, може да ги застреляте.

Сякаш да подчертае неотложността на положението, вулканът с оглушителен гръм изригна облак пепел, истинска ядрена гъба. Хуан нямаше представа с колко време разполагат — часове или минути. Все още не бяха намерили Еди и ако планът му бързо да сложи край на сражението не успееше, трябваше сериозно да се замисли дали да не изтегли хората си от брега и да избягат.

Развълнуваният глас на Хали Казим прекъсна мрачните му мисли.

— Шефе, намерих Еди! От другата страна е. Изглежда, следи двама души. Единият прилича на заложник.

— Накъде са се отправили?

— Нагоре и встрани от брега. Обхватът е твърде голям, но мисля, че там има хеликоптер.

— Гръмни го — заповяда Кабрило и двамата с Линкълн се спогледаха.

Линкълн пое оперативния екип, а Хуан затича. В бързината стъпи в някаква дупка между камъните. Ако беше истинският му крак, глезенът щеше да се счупи или поне жестоко да се изкълчи, но за късмет беше протезата и Кабрило само се стовари тежко на земята. Това спаси живота му, защото над него запищяха куршуми. Той се претърколи зад купчина камъни. Стрелецът беше някъде под него, скрит зад струпани един върху друг варели.

Хуан провери дали гранатометът под дулото на карабината е зареден, прицели се и стреля. Оръжието издаде комично глух звук и след секунда гранатата падна зад варелите. Експлозията взриви горивото и тежките сто и петдесет килограма варели се разхвърчаха като ракети. Някои избухнаха още докато летяха, други се стовариха на земята и разсипаха горящото си съдържание.

Кабрило се изправи. Един варел се устреми право към него като метеор, сгромоляса се на пет метра зад гърба му и избухна в горящо езеро от бензин. Хуан се пребори с инстинкта си да побегне надолу по хълма и хукна диагонално. Пламъците ближеха коленете му, горещината пареше белите му дробове, но за няколко секунди той се измъкна от огъня само с опърлена коса. „От трън на глог“ — помисли си, докато тичаше към Еди Зенг.

Еднократният откос на картечницата „Гатлинг“ беше достатъчен, за да скъса стоманеното буксирно въже и моментът беше изключително добре подбран, защото пиратите на влекача бяха увеличили оборотите на двигателите и от комина се издигна гъст пушек. Реакцията на хората на брега беше точно каквато Кабрило очакваше.

Пиратите мигновено хукнаха към залива. Някои задържаха оръжията си, но повечето ги хвърлиха, когато скочиха в леденостудената вода и заплуваха към влекача. На Линкълн му приличаха на плъхове, напускащи потъващ кораб. Неколцина обаче останаха: сражаваха се толкова ожесточено, че не забелязаха, че превозът им се готви да отплава.

Линкълн уби двама с граната и тъкмо се прицели в трети, когато трупът в краката му оживя. Пиратът изби карабината от ръцете му и се опита да го наръга в гърдите със зловещо извита кама. Линкълн блокира атаката, но камата все пак проряза дълга рана в рамото му. Той удари пирата с юмрук под мишницата и парализира ръката му за секунда, точно колкото му трябваше, за да извади пистолета си и да го застреля между очите. После, без да обръща внимание на стичащата се по рамото му кръв, продължи напред.