Игра на часове

— Ще трябва да питаш Хари. — Уилямс тръгна към вратата. — А аз ще взема да се обадя на щатската полиция. Там имат специалисти по убийствата.

— Не би било зле да включиш в разследването и ФБР — посъветва го Мишел. — Ако става дума за сериен убиец, ППТП може да разработи психологически портрет — добави тя, имайки предвид Програмата за предотвратяване на тежки престъпления.

— Никога не съм предполагал, че някой ден ще ми се наложи да попълвам молба за помощ от ППТП.

— Напоследък доста опростиха процедурите — успокои го Мишел.

След като полицаят излезе, тя се обърна към Кинг.

— Жал ми е за него.

— Ще му помогнем, доколкото ни е по силите.

Мишел седна.

— Е, кои са Джуниър Дийвър и семейство Батъл?

— Джуниър е свестен човек, целия си живот е прекарал тук. Не е от най-уважаваните граждани, бих казал. Виж, Батъл са друга работа. Никой от тукашните не може да се мери с тях по богатство. Типичен стар южняшки род.

— И какво точно означава това?

— Означава, че… хм… че са чаровни, своенравни… нали разбираш, малко ексцентрични.

— Искаш да кажеш смахнати — отсече Мишел.

— Ами…

— Всяко семейство е смахнато — прекъсна го Мишел. — Просто на някои им личи повече, отколкото на другите.

— Според мен ще откриеш, че в това отношение Батъл са ненадминати.

7

Хари Лий Карик живееше в голямо имение в източния край на Райтебърг. Докато пътуваха с колата натам, Кинг разказа на Мишел за бившия съдия, преминал на адвокатска практика.

— Преди години е бил местен адвокат, после станал областен съдия, а през последните двайсет години работеше в щатския върховен съд. Всъщност точно пред него положих клетва, когато постъпих във Вирджинското адвокатско дружество. Нали разбираш, от онзи род Лий е. Макар да е над седемдесет, умът му сече като бръснач. След като напусна съда, дойде си пак тук и се засели в семейното имение.

— Ти каза, че Джуниър не бил от най-уважаваните граждани.

— Да речем просто, че от време на време заобикаляше закона. Но доколкото знам, отдавна не е имал неприятности.

— Поне досега, както усещам.

Минаха през порта от ковано желязо, украсена с буквата „К“. Мишел огледа просторното имение.

— Хубаво място.

— Хари изкарва добре, а и родът му определено имаше пари.

— Женен?

— Остана вдовец още на младини. Не се ожени повторно и няма деца. Всъщност, доколкото знам, той е последният от рода Карик.

Отпред се мярна голяма тухлена сграда с бели колони, сгушена между вековните дървета. Но Кинг не продължи в тази посока, а отклони по тесен чакълест път и спря пред малка дъсчена постройка, боядисана в бяло.

— Какво е това? — попита Мишел.

— Разкошната адвокатска кантора на негово превъзходителство Хари Лий Карик.

Почукаха на вратата и отвътре долетя звучен глас:

— Влез.

Домакинът се изправи с протегната ръка иззад голямото дървено бюро. Хари Карик бе висок малко над метър и седемдесет, строен, с побеляла коса и червендалесто лице. Беше облечен със сив панталон, синьо спортно сако, бяла риза и вратовръзка на червени и бели райета. Сините му очи имаха леко лилав оттенък и Мишел с удоволствие забеляза в тях дяволити искрици. Веждите му бяха гъсти и побелели като косата. Ръкостискането му беше енергично, а мелодичният му южняшки акцент омайваше като три пръста любимо питие и удобно кресло, в което да му се насладиш. Енергичните жестове го правеха поне с двайсет години по-млад. Казано с две думи, типично холивудски образ на съдия.

— Чудех се кога Шон най-сетне ще се накани да ви доведе при мен — каза Хари на Мишел. — Както виждате, накрая бях принуден да поема нещата в свои ръце.

Той ги отведе до креслата в ъгъла на малката стая. Солидни библиотечни рафтове закриваха стените почти изцяло. Мебелите изглеждаха старинни и протрити от употреба. Тютюнев дим висеше из въздуха като миниатюрни буреносни облаци. Мишел забеляза на една масичка стара пишеща машина „Ремингтън“, макар че върху великолепно резбованото бюро на Хари имаше компютър и лазерен принтер.

— Вече отстъпих безусловно пред изискванията на модерната епоха — каза той, като забеляза накъде се е загледала. — Съпротивлявах се на компютрите до последния момент, сетне си поех дъх и се хвърлих в прегръдката им. Пазя пишещата машина за кореспонденция с някои приятели в напреднала възраст, които биха сметнали за позор да получат послание върху нещо друго освен луксозна хартия с монограм, удостоена с ударите на старомодни клавиши, или пък с личните ми драскулки, които за жалост стават все по-неразгадаеми. Стареенето е адски неприятна работа, но ако можеш да спреш процеса, то как да избереш момента? Бих препоръчал всекиму да си остане млад и красив като теб, Мишел.

Мишел се усмихна. Хари наистина бе джентълмен и чаровник.

Той настоя да им направи чай и го сервира в изящни чашки от старинен порцелан. После се настани между двамата.

— Джуниър Дийвър — подкани го Кинг.

— И семейство Батъл — добави Хари.

— Чух, че били странна двойка — отбеляза Мишел.

— Повече от странна — кимна Хари. — Боби Батъл беше корав и извънредно умен човек. С много пот и съобразителност натрупа богатството си. А съпругата му Реми е най-изисканата дама, която познавам. Но по твърдост не му отстъпваше. Как иначе, след като живееше с Боби.

Мишел го погледна с любопитство.

— Казваш „беше“. Мъртъв ли е Боби Батъл?

— Не, но наскоро получи тежък инсулт. Всъщност малко преди инцидента, за който обвиняват Джуниър. Все още не е ясно има ли надежди да се възстанови.

— Това ли е цялото семейство, Боби и Реми? — попита Мишел.

— Не, имат и син, Едуард Лий Батъл, но всички го наричат просто Еди. Той е на около четирийсет години. Цялото име на Боби е Робърт Е. Лий Батъл. Не сме роднини. Лий му е второ кръщелно име и доста често се среща по тия места, както навярно знаете. Имаха още един син, Боби — младши — близнак на Еди. Той почина от рак още като гимназист.

— Освен това трябва да споменем Доротея, съпругата на Еди — добави Кинг. — И по-малката му сестра Савана. Чух, че скоро ще завърши колеж.

— Казваш, че Еди е на около четирийсет, а Савана едва сега завършва колеж? — изненада се Мишел.

— Е, Савана се появи изненадващо на бял свят — обясни Хари. — Реми отдавна беше прехвърлила четирийсет, когато ги споходи неочакваната радост. По ирония на съдбата преди раждането на Савана двамата с Хари бяха разделени от известно време и изглеждаше, че ще се разведат.

— Какъв беше проблемът? — попита Кинг.

— Реми го хвана с друга жена, проститутка. Не беше за пръв път. Боби имаше удивителна склонност към такива особи. Естествено, всичко това се потулваше. По онова време смятах, че чашата е преляла, но те успяха да загладят нещата.

— Дойде ли бебе, лошото се забравя — каза Кинг.

— Заедно ли живеят всички? — попита Мишел.

Хари поклати глава.

— Боби, Реми и Савана са в голямата къща. Еди и Доротея живеят наблизо, в една сграда, където някога са държали каретите на имението, но сега е отделен имот. Чух слухове, че Савана може да се пресели.