Игра на часове

— Предполагам, че след колежа ще получи част от наследството си — каза Кинг.

— И вероятно чака с нетърпение този момент — добави Хари.

— Да разбирам ли, че не се погажда с родителите си? — попита Мишел.

— Нека го кажем по друг начин: Боби не беше твърде грижовен баща, а Савана и Реми са силни, независими жени, което означава, че рядко са на едно мнение.

— С какво се занимават Еди и Доротея? — попита Мишел.

— Еди е професионален художник и много обича да пресъздава сцени от Гражданската война. Доротея си има фирма за недвижими имоти и се справя доста добре. — Хари се усмихна лукаво на Мишел. — Във висшите социални кръгове, където се движи семейство Батъл, хората сменят партньорите си твърде често и по тази причина редовно търсят нови и още по-разкошни домове. Макар че това се отразява добре на чековата й книжка, горката Доротея навярно изпада в ужас, докато се мъчи да си припомни кой с кого е в момента.

— Звучи ми като история от сапунена опера — каза Мишел.

— О, сапунените опери отдавна не могат да се мерят с нас — възрази Хари.

— И сега стигаме до Джуниър — добави Кинг.

Хари остави чаената чашка и посегна да вземе една папка от бюрото.

— Джуниър се беше заел с ремонтни работи за семейство Батъл. По-точно ремонтираше гардероба в спалнята на Реми. Като майстор много го бива; работил е и за мен, и за мнозина други от областта.

— В какво престъпление го обвиняват? — попита Кинг.

— Кражба. В гардероба на Реми имало тайно шкафче, където тя държала бижута, пари и други ценности. То било разбито и опразнено. В гардероба на Боби имало подобно скривалище и го сполетяла същата участ. Доколкото разбрах, изчезнали са пари и вещи на стойност около двеста хиляди долара, включително и венчалната халка на Реми. — Без да откъсва поглед от папката, Хари добави: — А дори и адът не познава яростта на жена лишена от венчалната си халка.

— И подозират Джуниър, защото е работил там? — попита Мишел.

— Е, има някои улики, които го свързват с престъплението.

— Какви например? — попита Кинг.

Хари започна да изброява на пръсти.

— Крадецът е влязъл в къщата през прозорец на третия етаж. Прозорецът е насилен и върху рамката е останал отпечатък от инструмента и парче метал. Следите напълно съвпадат с лоста, който притежава Джуниър. Освен това той има стълба, стигаща до онзи прозорец. А в маншета на панталона му са намерили парчета стъкло. Не могат да твърдят категорично, че са от прозорците на Батъл, но приликата е очевидна — огледално стъкло с еднакъв оттенък.

— Ти каза, че прозорецът е бил насилен — отбеляза Кинг. — Тогава откъде са тия парчета?

— Част от стъклото се строшила при натиска. Вероятно ще кажат, че парчетата са попаднали в маншета му, докато се е прехвърлял през перваза. А на дъсчения под в спалнята на Реми са открити отпечатъци. Те съвпадат с чифт обувки, намерени в къщата на Джуниър. В гардероба пък имало следи от гипсов прах, цимент и стърготини — все неща, каквито би трябвало да са полепнали по обувките на Джуниър. Намерили и пръст, точно като тази в градината пред дома на Джуниър. Подобни улики са открити и в спалнята и гардероба на Боби.

— Значи двамата спят отделно? — попита Мишел.

Хари вдигна вежда.

— Сигурен съм, че Реми би предпочела тази подробност Да не се разчува.

— Добре, уликите са сериозни, но все пак косвени — каза Кинг.

— Има още една улика. Или всъщност би трябвало да кажа две улики. — Отпечатък от ръкавица и отпечатък от пръста на Джуниър.

— Отпечатък от ръкавица? — повтори Мишел.

— Да, кожена ръкавица — отвърна Хари. — Както ми обясниха, кожените ръкавици имат характерни линии и оставят уникални следи, също като отпечатъците от пръсти.

— Но щом е носил ръкавици, как се е появил отпечатък от пръста му? — попита Кинг.

— Вероятно в един от пръстите на ръкавицата е имало дупка. А Джуниър притежава подобна ръкавица.

Кинг изгледа втренчено Хари.

— Каква е версията на Джуниър?

— Категорично заявява, че е невинен. През онази нощ бил сам — работил до сутринта в новата къща, която строи за семейството си в Апбемарл. Никого не видял и никой не го е виждал. Няма и помен от алиби.

— Кога е открита кражбата? — попита Кинг.

— Реми я открила около пет часа сутринта, когато се прибрала от болницата. Предната вечер била в спалнята си около осем, а в къщата имало трима души докъм единайсет. Значи престъплението трябва да е станало, да речем, между полунощ и четири сутринта.

— Явно по времето, когато Джуниър твърди, че е работил сам в къщата.

— И въпреки всичко — каза Мишел — ти смяташ, че е невинен, нали?

Хари я погледна в очите.

— И преди съм защитавал виновни, това е част от професията. Като съдия съм виждал виновници да излизат на свобода, а понякога невинни хора да влизат зад решетките и най-често съм бил безсилен да променя тази несправедливост. За Джуниър обаче твърдо вярвам, че не е извършил престъплението по една проста причина: клетникът просто не е наясно какво да прави с пари, бижута и банкови облигации за двеста хиляди долара. Все едно аз да спечеля сребърен олимпийски медал в гребането за четворка жени с кормчия.

Мишел го погледна с изненада, защото имаше точно такъв медал.

— Да, скъпа — призна смутено Хари, — проучих те. Дано не ми се сърдиш. — Той я потупа по ръката и продължи: — Със сигурност се знае, че Джуниър е некадърен крадец. Ето един типичен пример: преди години открадна акумулатори от местния сервиз, но не си направи труда да ги извади от каросерията на камиона си, когато го откара на ремонт в същия сервиз. Тази малка грешка му струваше шест месеца на топло и доказва пълна липса на умения в престъпната сфера.

— Е, може с годините да е събрал опит — каза Кинг.

— В строителния бизнес му върви както никога досега. Жена му също печели добре. Строят нова къща в Албемарл. Защо му е да ограбва Батъл?

— Може да са му трябвали пари за новата къща — каза Кинг. — Но ако не е той, значи някой полага големи усилия да го натопи. Защо?

Хари имаше готов отговор.

— Той работеше там, което автоматично го прави заподозрян. Престъпникът може да е взел инструментите, обувките, панталоните и ръкавиците от фургона, където в момента живее Джуниър със семейството си. Паркиран е насред пущинака и вътре често няма жива душа. — Хари добави: — Най-много обаче ме безпокои отпечатъкът. Само специалист може да го фалшифицира.

— Какво ще кажеш за семейството му? — попита Мишел.

— Три деца, най-голямото на дванайсет години. Жена му е Лулу Оксли.

— Лулу Оксли? — повтори Мишел.

— Управителка на мъжки клуб, наречен „Афродизиак“. Всъщност веднъж чух от нея, че има и дял от бизнеса.

— Шегуваш се — каза Мишел. — „Афродизиак“?

— Чувал съм, че вътре било доста приятно… нали разбираш, не някаква долна кръчма с полуголи танцьорки — обясни Хари и бързо добави: — Разбира се, никога не съм влизал там.