Игра на часове

— Може би не е ползвал помощта на адвокатска фирма.

— И сам да го е написал, пак щяха да му трябват свидетели.

— Не и ако е написано собственоръчно.

— Ако има такова завещание, у кого е тогава и защо остава в тайна?

— Въпрос, на който много бих искал да узная отговора — отбеляза Хари, докато допиваше коняка си.

76

Кинг и Мишел пожелаха на Хари „лека нощ“ и потеглиха. Времето все още беше приятно и не вдигнаха гюрука. Мишел обаче придърпваше шала около раменете си.

— Ако искаш, мога да вдигна гюрука — предложи Кинг.

— Не, ветрецът е чудесен и въздухът ухае тъй приятно.

— Няма нищо по-хубаво от пролетта в провинциална Вирджиния.

— Имам чувството, че тази вечер направихме важна крачка.

— Ако не друго, поне обсъдихме случая от всички ъгли. Това винаги помага.

Тя го изгледа подозрително.

— Както винаги казваш по-малко, отколкото знаеш.

Той се престори на засегнат от забележката; усмивката му обаче издаваше, че е доволен.

— Не признавам, че зная нещо. Но имам някои подозрения, които предпочетох да не споделям.

— Например, партньоре?

— Например, че прекарах чудесна вечер с две бутилки приказно вино и привлекателна млада жена, а разговаряхме само за убийства и престъпления.

— Бягаш от темата. А това, че спомена виното преди мен, е твърде показателно.

— Какво толкова, с тия бутилки се запознах далеч преди да срещна теб.

— Много благодаря, но продължаваш да бягаш от темата.

Джипът ги блъсна изотзад тъй силно, че ако не бяха с предпазни колани, щяха да изхвръкнат през предното стъкло.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Кинг и се озърна към страничното огледало. — Откъде се взе?

Още преди да довърши, последва нов удар. Кинг се вкопчи във волана, опитвайки се да удържи спортния лексус на пътя.

Мишел захвърли обувките и опря в пода босите си крака за опора. Извади пистолета от чантата, зареди патрон в цевта и със същото сръчно движение смъкна предпазителя.

— Виждаш ли шофьора? — попита Кинг.

— Нищо не виждам, проклетите фарове ми светят право в очите. Но трябва да е убиецът.

Кинг извади мобилния си телефон.

— Този път ще спипаме негодника.

— Внимавай, пак идва — извика Мишел.

При следващия удар тежкият джип едва не вдигна във въздуха задницата на лексуса. Мобилният телефон изхвръкна от ръката на Кинг, блъсна се в предното стъкло и отлетя назад. Чуха го как изтрака върху предния капак на джипа, после падна на пътя и се разби на парчета.

Кинг отново завъртя волана и успя да си възвърне управлението. Двете коли се разделиха. Джипът тежеше поне с един тон повече от техния автомобил. Лексусът обаче бе далеч по-маневрен от нападащото чудовище и криеше под капака си триста коня. Когато излязоха на права отсечка, Кинг натисна газта и колата се стрелна напред, изоставяйки врага далеч зад себе си.

Мишел разкопча предпазния колан.

— Какво правиш, по дяволите? — извика Кинг.

— Не можеш да му избягаш по тия криволичещи пътища, а аз не мога да стрелям, докато съм вързана. Само поддържай дистанция.

— Чакай малко. Обади се първо на 911.

— Не мога. Не си взех телефона. Нямаше как да го сложа в чантата заедно с пистолета.

Кинг я изгледа смаяно.

— Не носиш телефон, но си взела пистолет?

— Мисля, че правилно преценявам кое е най-важно — рязко отвърна тя. — Какво мога да направя с телефона? Да му звъня, докато се гътне ли?

Мишел се извъртя на седалката, подпря се и сложи лакът върху задната облегалка.

— Поддържай дистанция — повтори тя.

— А ти гледай да не те убие, по дяволите — отвърна Кинг.

Джипът се задаваше, набирайки мощ за нов сблъсък, но преди да ги докосне, Кинг рязко свърна в другото платно, после зави обратно и чакълът от банкета забарабани под лексуса, преди отново да изскочат на асфалта. Превключи на по-ниска предавка и сред свистене на гуми взе завоя с осемдесет километра в час. Изведнъж усети как десните колела се отделят от настилката. Той се хвърли да възстанови равновесието с всичките си деветдесет килограма, сграбчи дясното бедро на Мишел и я притисна към вратата.

— Не се правя на интересен. Просто ми трябва противотежест. Стой така за момент.

Той намали скоростта с още няколко километра и въздъхна от облекчение, когато гумите отново намериха твърда опора.

Пак изскочиха на права отсечка. Кинг знаеше, че тя е дълга около половин километър, после започваше поредица остри завои. Настъпи педала с такава сила, че кракът му сякаш бе готов всеки момент да пробие пода. Стрелката на скоростомера мигновено отскочи към трицифрените числа, а дърветата отстрани прелитаха тъй шеметно, че навярно би му призляло, ако имаше време да ги погледне.

Зад него шофьорът на джипа караше по правата отсечка със сто и шейсет километра в час. Кинг беше вдигнал до двеста и се мъчеше да изцеди от двигателя още мощ, но лексусът не бе способен на повече. В главата му се въртеше само една мисъл: Колко въздушни възглавници има тази проклета кола? Надяваше се да са поне десетина, защото острите завои стремглаво се приближаваха. Ако намалеше скоростта, чакаше ги смърт; задържеше ли я, пак щяха да загинат.

Мишел се взираше в наближаващите фарове, после насочи поглед към силуета на шофьора. Бавно пропълзя, опря лакът върху багажника на колата, стисна пистолета с две ръце и се прицели.

Навлязоха в първия завой, Кинг натисна спирачките и намали до сто, макар че знаците препоръчваха едва трийсет, но при изчисленията си пътните инженери явно не бяха взели предвид съществуването на тежки джипове, управлявани от побеснели убийци. Това позволи на преследвача да съкрати дистанцията.

— Наближава — предупреди Кинг. — Не мога да карам по-бързо, без да се преобърнем.

— Само недей да губиш контрол. Ако онзи не изостане, ще му прострелям предната гума.

Преследвачът вече беше на десет метра, после на пет. Навярно виждаше, че Мишел го държи на прицел, но въпреки всичко не се отказваше. После шофьорът форсира двигателя и джипът направи невероятен скок напред.

Кинг го бе забелязал и положи същите усилия да се откъсне. Лексусът се стрелна напред, следван от джипа. Кинг изви тяло и натисна педала с два крака, сякаш това можеше да им даде допълнителната мощ, от която тъй отчаяно се нуждаеха.

Но нямаше откъде да знае, че точно в този момент стадо елени ще тръгне да пресича шосето.

— Внимавай! — изкрещя Кинг.

Вихрено завъртя волана наляво, после надясно. Изскочиха от пътя и удариха мантинелата, а елените се пръснаха във всички посоки. Раздаде се оглушително скърцане и Кинг усети как болтовете на металната релса оставят дълбоки бразди по красивата му доскоро спортна кола. Отново изскочи на платното и се озърна. Шофьорът на джипа бе ударил спирачки, за да избегне елените, но оставаше на пътя и отново започваше да ги догонва.