Игра на часове

— Два по петстотин конски сили, струва ми се — каза Кинг. — Максималната скорост навярно надхвърля сто и десет километра в час. Предай на Еди, че с удоволствие ще го придружа.

— Ти да видиш! — възкликна Савана с пресилен южняшки акцент — Пък аз си прекарвам чудесно на тая платноходка без нито една конска сила.

— Мъжка им работа, Савана — отбеляза Мишел, хвърляйки развеселен поглед към партньора си. — Не знаех, че толкова се увличаш от състезателните лодки.

— Лесно е да се увличаш, щом не можеш да си ги позволиш.

В настъпилото мълчание Кинг остави бирата и със сериозно лице погледна младата жена.

— Не си дошъл да ме зяпаш по бикини и да се порадваш на лодките, нали? — попита тя с плаха надежда да се окаже, че все пак това е единствената му цел.

— Имаме няколко въпроса.

Савана веднага извърна поглед и лицето й доби измъчен вид.

— За Сали?

— Между другото.

— Точно затова дойдох тук — да избягам от онзи ужас. — Тя поклати глава. — Никога няма да го забравя. Никога. Беше ужасно, Шон, тъй ужасно.

Той сложи ръка върху нейната и стисна за миг, после я пусна.

— Но ще стане още по-зле, ако не заловим онзи, който го е извършил.

— Казах на Тод и агент Бейли всичко, което знам. Аз дори нямах представа, че Сали е в конюшнята, докато не…

— А после изтича в дома на брат си? — намеси се Мишел. Савана кимна. — Доротея отвори вратата. Как ти се стори?

— Всъщност не помня. Бях в истерия. Спомням си как тя се качи да доведе Еди, но не успя да го събуди. После настана истински ад. Аз стоях до вратата през цялото време. Не смеех да мръдна. Когато дойдоха да изнесат Еди, аз изтичах в стаята си и се завих презглава.

Тя остави чашата, седна на кея и потопи крака във водата.

Кинг я гледаше с любопитство. Дявол да го вземе, какво ли се въртеше из мозъка му и чакаше да бъде разгадано? Най-сетне той раздразнено тръсна глава. Просто не можеше да се сети.

— Майка ти у дома ли е? — попита той.

— Не, излезе. Имала някаква работа с адвокатите и изпълнителя на завещанието.

— Ще възразиш ли, ако те помоля да огледаме още веднъж гардеробите на родителите ти?

Тя се извъртя и срещна очите му.

— Мислех, че вече сте ги огледали.

— От повторна проверка няма вреда. Може дори да помогне.

Качиха се в електрокарчето, с което бе пристигнала Савана, и потеглиха към къщата. Савана ги въведе през задната врата и заедно се изкачиха на третия етаж.

— Все повтарям на мама, че ако и занапред ще живее тук, трябва да монтира асансьор.

— Изкачването по стълби е добра тренировка — подхвърли Мишел.

— Не я слушай — каза Кинг. — Сложете си асансьор.

Савана отвори спалнята на майка си и застина на прага.

— О — възкликна тя. — Какво правиш тук?

Кинг мина край нея и изгледа подозрително Мейсън. Икономът остана невъзмутим.

— Просто почиствах стаята на майка ти, Савана. Камериерките рядко си вършат работата както трябва. — Той се вгледа в Кинг и Мишел също тъй подозрително. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Ами… — смути се Савана и захапа долната си устна.

— Мокриш килима — каза Мейсън.

— Плувахме в езерото — обясни Мишел.

— Хубав ден за плуване — отвърна икономът и продължи да ги гледа въпросително.

— Дошли сме да погледнем още веднъж гардероба на Реми, Мейсън — каза Кинг. — В интерес на разследването.

— Останах с впечатлението, че след като мистър Дийвър е мъртъв, вече не се води разследване.

— Звучи логично, нали — каза любезно Кинг. — Само че не е така.

Мейсън се обърна към Савана.

— Поиска ли разрешение от майка си?

Кинг отговори вместо нея:

— Тя вече веднъж лично ни позволи, Мейсън. Не виждам какво може да има против.

— Предпочитам да съм сигурен в тия неща, Шон.

— Разбираш ли, тъй като знаем, че Джуниър не е извършил обира, а Реми се сприятели с неговата вдовица, трябва да открием чие дело е кражбата. Естествено, най-вече в интерес на Реми. Но ако искаш да я потърсиш по телефона и да й досаждаш, докато обсъжда завещанието с адвокатите, нямам нищо против. Ще изчакаме тук.

Кинг усети, че Мейсън обмисля всички „за“ и „против“. Накрая икономът сви рамене.

— Не виждам кому би попречило. Само гледайте да не разхвърляте. Мисис Батъл е много взискателна.

— Да, така е — съгласи се Кинг.

Щом Мейсън излезе, те веднага отвориха гардероба на Реми и изследваха най-внимателно тайното чекмедже, но не откриха нищо.

— Може да ви провърви в стаята на татко — каза Савана.

Преди да я последва, Кинг спря да погледне няколко снимки върху полицата срещу леглото на Реми. Савана застана до него.

— Тук съм на дванайсет, дебела и грозна. Господи, още усещам скобите върху зъбите си.

Кинг взе друга, по-стара снимка на две бебета. Савана посочи с пръст.

— Това са Еди и Боби — младши. Не съм го виждала, разбира се; той е умрял, преди да се родя. Не, сбърках, Еди е отляво, а Боби — младши отдясно. — Тя продължи да се колебае. — Ама че работа, да не познавам собствената си плът и кръв.

— Е, били са близнаци — каза Кинг и върна снимката на 1 място.

Минаха в стаята на Боби, но и там нямаха успех, поне отначало. Но когато огледа чекмеджето сантиметър по сантиметър, Кинг изведнъж трепна.

— Можеш ли да ми донесеш фенерче? — обърна се той към Савана.

— Мама държи фенерче на нощното шкафче, в случай че спре токът.

Савана изтича и след малко се върна с фенерчето.

Кинг освети вътрешността на чекмеджето.

— Вижте това.

— Прилича на букви — констатира Мишел.

— Това определено е „х“, а до него „а“ или „о“.

Мишел се наведе още по-близо.

— След това има празно място, а после буквата „к“, следвана от „с“ или „о“.

Кинг отстъпи назад и се замисли.

— Изглежда, че нещо е лежало в чекмеджето и по някакъв начин буквите са се отпечатали върху дървото.