Изкушена

Не трябваше да обръщам внимание на репликите, разменени между тях, но търпението ми се беше изчерпало преди часове.

— Е, няма ли да ми кажеш?

Монахинята, която помагаше на Дарий, ме изгледа продължително и студено.

— Може би раненото момче трябва да знае, че саможертвата му не е била напразна.

Грубите думи на монахинята ме стреснаха и накараха да изпитам вина, която заседна в гърлото ми и не ми позволи да отговоря на жената със суровия поглед. Саможертвата, която Старк беше готов да извърши, беше да даде живота си за мен. Преглътнах с усилие. Дали моят живот го заслужаваше? Аз бях само хлапе… Наскоро бях навършила седемнайсет. И непрекъснато обърквах нещата. Бях преродената душа на момиче, създадено да хване в клопка паднал ангел, и това означаваше, че дълбоко в душата си не можех да не го не обичам, макар да знаех, че не трябва… и не мога…

Не. Аз не заслужавах Старк да пожертва живота си за мен.

Знам. — Гласът на Старк не потрепери и изведнъж прозвуча силно и уверено. Примигах, за да прогоня сълзите, и го погледнах в очите. — Само си вършех работата. Аз съм воин. Заклел съм се с цената на живота си да служа на Зоуи Редбърд, Висша жрица и любимка на Никс. Това означава, че работя за нашата богиня. Да бъда съборен на земята и да получа леки изгаряния е нищо, ако съм помогнал на Зоуи да победи лошите.

— Добре го каза, ци-та-га-а-с-ха-я — обади се баба.

— Сестро Емили, освобождавам те от задълженията ти в лечебницата до края на нощта. Моля те, изпрати сестра Бианка тук да те замести. Мисля, че трябва да прекараш известно време в тих размисъл над Лука 6:37 — рече сестра Мери Анджела.

— Както желаеш, сестро — отвърна смутено монахинята и бързо излезе от стаята.

— Лука 6:37? Какво е това? — попитах аз.

— „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени.“ — отговори баба и се усмихна на сестра Мери Анджела.

В същия миг Деймиън тихо почука на открехнатата врата.

— Може ли да влезем? Някой трябва да види Старк. — Деймиън погледна през рамо и направи знак „стой там“ на някого зад него. В отговор се чу тихо „Джаф!“, което ми подсказа, че онзи някой е куче.

— Не я пускай вътре. — Старк изкриви лице в гримаса, ко-гато рязко обърна глава, за да види Деймиън на прага. — Кажи на хлапето Джак, че сега тя е негова.

— Не — намесих се аз и спрях Деймиън, когато започна да отстъпва. — Нека Джак доведе Херцогинята.

— Зоуи, не… започна Старк, но аз вдигнах ръка и той млъкна.

— Нека влезе — рекох аз и погледнах Старк в очите. — Имаш ли ми доверие?

Той се втренчи в мен и дълго ме гледа. Ясно видях уязвимостта и болката му, но Старк най-после кимна.

— Вярвам ти.

Пусни ги, Деймиън — заповядах аз.

Деймиън се обърна и измънка нещо през рамо, а после се дръпна встрани. В стаята влезе първо Джак, гаджето на Деймиън. Страните му бяха поруменели и очите му подозрително блестяха. Той направи няколко крачки и се обърна към вратата.

— Ела. Всичко е наред. Той е тук — нежно я придума Джак.

Светложълтият лабрадор тихо влезе в стаята и аз се изненадах колко безшумно се движи за такова голямо куче. Херцогиня спря за миг до Джак, погледна го и размаха опашка.

— Всичко е наред — повтори той, усмихна й се и избърса сълзите, които бликнаха от очите и се стекоха по лицето му. — Той е по-добре сега — добави Джак и посочи леглото. Херцогиня завъртя глава и погледна Старк.

Раненото момче и кучето се втренчиха един в друг и всички затаихме дъх.

— Здравей, хубавице — колебливо каза Старк, задавен от сълзи.

Херцогиня наостри уши и наклони глава на една страна.

Старк протегна ръка и й махна да отиде при него.

— Ела тук, Херцогиньо.

Заповедта сякаш срути язовирна стена в кучето, което се втурна към него и започна да скимти и да джафка. Държеше се като малко пале, а не както подобава на внушителните й петдесет килограма.

— Не! — извика Дарий. — Не на леглото!

Херцогинята се подчини на воина и се задоволи да зарови муцуна до тялото на Старк и да пъхне големия си нос под мишницата му. Лицето на Старк засия от щастие. Той започна да я милва и да повтаря колко много му е липсвала и какво добро момиче е тя.

Осъзнах, че и аз плача едва когато Деймиън ми подаде кърпичка.

— Благодаря — смотолевих аз и избърсах лицето си.

Той ми се усмихна, а после се приближи до Джак, прегърна го и го потупа по рамото (и подаде кърпичка и на него).

— Ела да намерим стаята, която монахините са приготвили за нас. Трябва да си починеш — каза той на гаджето си.

Джак подсмръкна, изхълца и кимна, а Деймиън понечи да го изведе от стаята.

— Чакай, Джак — извика Старк.

Джак погледна към леглото, където Херцогинята все още притискаше глава до Старк, който бе увил ръка около шията на лабрадора.

“ Ти се грижеше добре за Херцогинята, когато аз не можех.

— Тя не ми създаде никакви неприятности. Не съм имал куче и не знаех колко са страхотни. — Гласът на Джак потрепери. Той се прокашля и продължи: — Радвам се, че… ти вече не си зъл и ужасен и тя отново ще бъде с теб.

— Да рече Старк, после млъкна и направи гримаса от болка, когато раздвижи устни. — Още не съм сто процента сигурен каква ще бъде програмата ми. Но ще ми направиш голяма услуга, ако ти и аз заедно се грижим за Херцогинята.

— Наистина ли? — Лицето на Джак засия.

Старк кимна уморено.

— Да. Ще вземете ли Херцогинята във вашата стая? По-късно може пак да я доведете да ме види.

— Абсолютно! — възкликна Джак, а после се прокашля и добави: — Както вече казах, тя не създава никакви проблеми.

— Хубаво — рече Старк, надигна муцуната на кучето и го погледна в очите. — Сега съм добре, хубавице. Отиди с Джак, за да се почувствам още по-добре.

Знаех, че сигурно много го заболя, но Старк се надигна, наведе се да целуне лабрадора и му позволи да близне лицето му.

— Добро момиче… Хубавицата ми… — прошепна той и отново целуна кучето. — А сега, върви с Джак! Отивай! Хайде! — Старк посочи Джак.

Кучето близна лицето му за последен път, изскимтя без желание, обърна се и изприпка до Джак. Размаха опашка и потърка муцуната си в него за поздрав, а той избърса очи с едната си ръка и го погали с другата.

— Ще се грижа добре за нея и ще я доведа да те види веднага щом слънцето залезе днес.

— Добре, Джак. Благодаря — успя да се усмихне Старк и после се отпусна на възглавниците.