Изпепелена

– Така я наричат от Висшия Съвет - обясни Ерик сухо. Въпреки че повечсто от нас не биха използвали точно това определение.

Стиви Рей вдигна въпросително вежди към него:

– Така ли? Аз бих. Зоуи също. И ти би трябвало. Следвал си нейните видения неведнъж. Бях Обвързана с нея, независимо дали ми харесваше или не, но мога да кажа, че тя определено е докосната от Никс и знае разни неща. Всъщност много неща.
– Тя погледна проф. Гарми.
– Значи Афродита може да усеща неща, свързани с духа на Калона?

– Така твърдят от Висшия Съвет.

Стиви Рей въздъхна е облекчение:

– Това е най-добрата новина, която съм чувала от дни.

Тя погледна часовника и започна да пресмята часова разлика от седем часа. В Тулса бе десет вечерта, значи там е малко преди изгрев.

– Трябва да се обадя на Афродита. По дяволите, забравила съм мобилния си телефон в стаята.

Тя се изправи и тръгна да излиза.

Стиви Рей, какво правиш?
– попита я Дракона.

Тя се поколеба за миг, колкото да огледа стаята отново и да усети напрежението между вампирите:

Какво ще кажеш да ти отговоря какво не правя? Не седя на едно място да споря какъв бил Калона и каква Неферет. когато Зоуи има нужда от помощ. Няма да се откажа от Зоуи и няма да допусна да ме въвлечете в някаква глупава учителска война.
– Тя хвърли остър поглед на Крамиша.
– Вярваш ли, че съм твоята Висша Жрица?

– Да - отвърна тя без колебание.

– Чудесно. Тогава ела с мен. Тук си губиш времето.

– Далас?

– Както винаги съм с теб, момиче.

Стиви Рей погледна вампирите един по един:

А вие просто трябва да се стегнете. Ето ви специално изявление от единствената Висша Жрица, която ви е останала. Зоуи не е мъртва, а, повярвайте ми, аз познавам мъртвите. Минала съм през смъртта.

С тези думи тя се обърна и напусна залата, следвана от червените новаци.

ОСМА ГЛАВА Афродита

Афродита не искаше Дарий да я извежда от залата на Съвета, както той възнамеряваше. Не можеше да остави Зоуи сама насред целия цирк, който Неферет разиграваше с тотално изтрещелия воин и полуистеричната групичка на приятелите й.

– Да, вярвам, че е много важно да запазим тялото на Еребус под непрекъснато наблюдение, докато духът му отсъства. Предполагам, че това е просто временно състояние, в което той е изпаднал в резултат на атаката от страна на Зоуи - заяви Неферет пред Висшия Съвет.

– Атаката от страна на Зоуи? Правилно ли чух какво каза току-що?

Очите на Старк бяха подпухнали, бузите му - хлътнали, а той сякаш се канеше да избухне.

– Иди при Старк и се опитай да му помогнеш да овладее темперамента си - прошепна Афродита на Дарий. Той се поколеба, затова тя добави - Аз съм добре. Просто ще поседна тук и ще слушам. Все едно съм на някое от коктейлните партита на майка ми. ама в но-кофти вариант.

Дарий кимна и се доближи до Старк, като сложи ръка на рамото му. Според Афродита беше добър знак, че той не отхвърли ръката, но въпреки това стрелецът изглеждаше ужасно. Тя отново се запита какво ли би станало е нейния воин, ако неговата Пророчица умре, и после потръпна от ужасно предчувствие.

– Да, Зоуи нападна Еребус. И неговото безжизнено тяло е доказателство за това - каза Неферет самодоволно.

– Зоуи се опитваше да попречи на безсмъртния да убие нейния консорт - намеси се Дарий, преди Старк да е дал воля на гнева си.

– О, така ли?
– възкликна Неферет и се усмихна глуповато на Дарий, от което Афродита изпита желание да й издере очите.
– А защо моят консорт би желал да убива Хийт? Единственото истинско сведение, което имаме, е от самия Еребус, който преди да напусне тялото си, ми каза: „Аз защитавах своята богиня“. Така че това, което сс е случило между Зоуи, Еребус и Хийт, е много по-сложно, отколкото може да се стори на някой млад и объркан свидетел.

– Това не е бил някакъв спор за Никс! Калона уби Хийт. Може би от ревност, защото Зоуи го ценеше твърде много -извика Старк, който изглеждаше така, сякаш единственото му желание бе да обвие с ръце шията на Неферет и да стиска ли, стиска.

– А теб как те караше да се чувстваш тази прекомерна привързаност на Зоуи към Хийт? Връзката между воин и неговата дама е от доста личен характер, нали така? Ти си бил там с тях, косато се е случило това с пръсването на душата. Каква е твоята вина, воине?
– попита Неферет.

Дарий хвана здраво Старк, за да не се втурне към Неферет, а Дуантия взе думата бързо:

Неферет, всички сме съгласни, че има много неясноти около трагедията, случила се на малкия ни остров днес. Старк, разбираме трагедията и гнева, които изпитваш от загубата на своята Жрица. Много е тежко за един воин.

Мъдрите слова на Дуантия бяха прекъснати от звуците на песента „Респект“ на Арета Франклин, които се носеха от чантичката на Афродита.

Опа, много се извинявам - каза тя и започна трескаво да бърка, за да намери телефона си.
– Мислех си, че съм го изключила. Не знам кой би могъл да е...

Тя млъкна внезапно, като видя името на Стиви Рей на дисплея. Беше на косъм да натисне заето, но я обзе някакво предчувствие, силно и отчетливо. Налагаше се да говори със Стиви Рей.

Извинявам се отново, но ще трябва да вдигна.

Афродита се изкачи бързо по стълбите и излезе от залата, чувствайки как всички погледи са вперени в нея, сякаш току-що е пребила някое бебе или е удавила малко кученце.

– Стиви Рей - започна тя. Знам. че сигурно току-що си научила за Зи и не си на себе си, но сега не е най-подходящият момент...

– Можеш ли да усещаш неща от Отвъдното?
– попита Стиви Рей директно, без никакви предисловия.

Нешо в тона на гласа й накара Афродита да се въздържи от обичайния си саркастичен стил:

– Да, започвам да го усешам. Изглежда, се пренасям в Отвъдното, когато получавам видение, но не го осъзнавах до днес.

– Къде е тялото на Калона'.'

Афродита надникна към коридора. Нямаше никого, но тя въпреки това продължи да шепти:

– Долу, в залата на Съвета.

– Неферет там ли е?

– Естествено.

А Зоуи?

– И тя е там. Е. поне тялото й. Самата Зи я няма. Старк съвсем откачи, а Неферет го дразни допълнително и той направо не е на себе си. Дарий крепи положението, като не му позволява да разкъса Неферет на парчета с голи ръце. Останалите са в истерия.