Изпепелена

Изведнъж настъпи тишина и всички обърнаха поглед към Зоуи, която лежеше бледа и безмълвна на прекадено цивилизования сатен.

Внезапно някаква идея осени Старк и той. благодарение на инстинкта си на воин, знаеше, че е на прав път:

– Не трябва да игнорираме миналото, за да помогнем на Зоуи. Трябва да погледнем по-дълбоко в него. По-дълбоко, отколкото някой досега е мислил - каза Старк въодушевено.

– А това е свързано с приемане и разбиране на първичната сила, която се отприщва при сблъсъка на Светлината и Мрака - каза Танатос.

– Но откъде, по дяволите, бихме могли да намерим информация?

– възкликна Афродита и отметна коса ядосано.

Вярванията, които са ни нужни, отдавна са отмрели, чухте какво каза Танатос.

– Може би не навсякъде - включи се Дарий. Той погледна твърдо Старк.
– Ако искаш да научиш за древните варварски вярвания, трябва да отидеш на място, където те са още живи. Място, което е напълно откъснато от днешната цивилизация.

Отговорът изведнъж стана много очевиден:

– Трябва да отида на Острова.

– Точно така - каза Дарий.

– За какво, по дяволите, става дума?
– намеси се Афродита.

Говорят за мястото, на което са били тренирани първите воини от Сгиат.

Сгиат? Кой е той?
– попита Деймиън.

– Древна титла за воин, наречен Великият обезглавител

обясни Дарий.

– Сгиат е бил суров варварин, както подобава на един Воин - каза Старк.

Добре, всичко това е много хубаво, но на нас ни трябва жив сега, а не като част от древните легенди. Понеже съм сигурна, че както Старк не може да пътува в Отвъдното, така не може да пътува и в миналото.

– Сгиат е жена - обясни Дарий.

– Моля?

– Жена воин, вампир, притежаващ огромна сила - отвърна Старк.

– А в тези „древни истории“, красавице моя, се казва, че винаги ще има носителка на титлата Сгиаа. Дарий се усмихна на Афродита подкупващо. Тя живее на Острова на жените, в техния Дом на нощта.

– На Острова на жените има Дом на нощта? възкликна Ерин.

– А ние защо не знаем нищо за гова?
– попита Шоуни.
– Ти знаеш ли нещо?
– обърна се тя към Деймиън.

– Никога не съм чувал - поклати глава той.

Защото не си воин - каза Дарий. Островът на жените също така се нарича Островът на Скай.

– Скай? Като в Шотландия? попита Деймиън.

– Да, това е мястото, на което са се обучавали първите воини - обясни Дарий.

– Но вече не се обучават там, нали?
– попита Деймиън и отмести поглед от Дарий към Старк.
– Доколкото знам, в момента се обучават във всеки Дом на нощта. Например при нас Дракона Ланкорд се занимава с някои момчета, но на място и определено не ходят до Шотландия.

Прав си, Деймиън. В днешно време всеки Дом на нощта си провежда свое обучение на воините - каза Танатос. През деветнайсети век Съветът реши, че по този начин ще бъде по-удобно.

– По-удобно и по-цивилизовано. обзалагам се - каза Афродита.

– И двамата сте прави - отвърна Танатос.

– Значи това ще направим. Ще взема Зоуи на Острова заяви Старк.

– И после?
– попита Афродита.

– Ще стана нецивилизован дотолкова, че да открия как да стигна до Отвъдното, без да умирам. А след като веднъж се озова там, ще направя каквото е нужно, за да й помогна да се върне.

Хм, никак не звучи зле - отвърна Афродита.

– Ако Старк изобщо бъде допуснат на Острова - каза Дарий.

Нали е Дом на нощта, защо да не го допуснат?
– попита Деймиън.

– Това е един доста по-различен Дом на нощта - обясни Танатос.
– Решението, тренировките да бъдат преместени от Скай. е кулминацията на едно продължително напрежение и неразбирателство между владетелката Сгиат и Висшия Съвет.

– Звучи, сякаш е някаква кралица - каза Джак.

– В някакъв смисъл, да. Кралица на воините - отвърна Танатос.

– Кралица на Синовете на Еребус? Предполагам, че Висшият Съвет на вампирите няма да хареса това, не и ако въпросната кралица не е част от него - каза Афродита.

– Сгиат е воин. а воини не се допускат като членове на Висшия Съвет.

Но е жена. Би трябвало да има право на глас в Съвета -предположи Деймиън.

– Не - отвърна Дарий.
– Никой воин не може да седи на троновете в Съвета. Такъв е вампирският закон.

– АтовасигурносвбесилоСгиат-предположи Афродита.
– Мен поне би ме вбесило. Би трябвало да има право да е част от Съвета.

Танатос кимна с разбиране:

– Съгласна съм с теб, Пророчице. но повечето не биха били. Когато Съветът й отне подготовката на воините. Сгиат ее оттегли на острова си. Не е говорила с никого за намеренията си. но и не беше необходимо. Всички почувствахме нейния гняв. Почувствахме също така и защитния кръг, който тя направи около острова си.
– Очите на Танатос бяха изпълнени със сенките на миналото.
– Никой не го беше правил от времето, когато царица Клеопатра обви със защитен кръг любимата си Александрия.

– Никой не може да влезе на Острова без разрешението на Сгиат - добави Дарий.

– А ако някой се опита, намира смъртта си - каза Танатос.

– А как мога да се сдобия с разрешение да отида на Острова?
– попита Старк.

Настъпи дълбока тишина и Танатос отвърна:

– В това се състои първият ти проблем. Откакто съществува защитният кръг, никой външен не е получил разрешение да отиде на Острова.

Аз ще получа разрешение - каза Старк решително.

– И как мислиш да го постигнеш?
– попита Танатос.

Старк си пое дълбоко дъх и отвърна:

– Не знам още какво ще направя, но знам какво няма да направя. Няма да съм цивилизован. А в момента това е всичко, което знам.

– Чакай малко - намеси се Деймиън.
– Танатос, Дарий, вие двамата знаете разни неща за Сгиат и нейните варварски религии. Откъде сте ги научили?

– Винаги съм обичал да чета много - каза Дарий и вдигна рамене.
– Така че бях привлечен от старите ръкописи в Дома на нощта, където тренирах фехтовка. В свободното си време четях.