Колелото на мрака

— Господи боже, истина ли е? — Той забоде пръст в листа. — Чудовищеброди из кораба?

— Шестима души от Палуба 9 съобщиха, че са го видели. Нещо като… не знам точно. Нещо, обвито в дим, или направено от гъст дим. Обясненията се различават. Има голямо объркване.

Льосюр му върна листовете.

— Това е абсурдно.

— Само показва степента на истерия. Според мен ситуацията се развива обезпокоително — многообезпокоително. Масова истерия на океански лайнер в средата на Атлантическия океан, представяте ли си? Както вървят нещата, ще се окаже, че не разполагам с хора, които да се справят с това. Объркани сме.

— Съществува ли начин за прехвърляне на друг корабен персонал за временно дежурство по охраната? Изтегляне на няколко способни младши инженери от обичайната им работа?

— Забранява се от устава — каза капитан Мейсън, намесвайки се за първи път. — Комодор Кътър е единственият, който може да го отмени.

— Можем ли да отправим искане? — попита Кемпър.

Мейсън погледна невъзмутимо към централния мостик, където крачеше Кътър.

— Сега не е подходящото време да молим комодора за нищо, господин Кемпър — произнесе тя отсечено.

— Какво ще кажете да затворим казината и да пренасочим персонала на Хентоф към охраната?

— Корпорацията направо ще ни обеси. Четиридесет процента от печалбата идва от казината. И освен това, тези хора са търговци и крупиета, както и шефове — не са обучени за нищо друго. По същата логика можем да пренасочим келнерския персонал.

Настъпи дълга тишина.

— Благодаря за доклада, господин Кемпър — кимна Мейсън. — Това е всичко.

Кемпър кимна и излезе, оставяйки Льосюр и Мейсън сами.

— Капитан Мейсън? — произнесе накрая Льосюр.

— Да, мистър Льосюр? — капитан Мейсън се обърна към него, твърдите линии на лицето й едва личаха на слабото осветление.

— Извинете, че повдигам въпроса отново, но обсъдена ли е възможността да се отклоним към Сейнт Джонс?

Тишината, която последва този въпрос, се проточи дълго, почти минута. Накрая Мейсън отговори:

— Нямаше официална дискусия, мистър Льосюр.

— Ще ми позволите ли да попитам, сър, защо не?

Льосюр видя, че тя се опитва да формулира внимателно отговора си.

— Комодорът вече съобщи категоричните си заповеди по този въпрос — каза тя.

— Ами ако се окаже, че това момиче… е поредната жертва?

— Комодорът не показва признаци за промяна на мнението си.

Льосюр усети вълна на раздразнение.

— Извинете ме за откровеността, капитане, но вече имахме един убиец на този кораб. Ако на този Пендъргаст може да се вярва, мъжът вече е убил поне трима души. Пътниците са превъзбудени, половината от тях се крият в каютите си, а останалите пиянстват в салоните и казината. А сега изглежда се надига и масова истерия, говори се за призрак, който броди из кораба. Нашият директор по сигурността призна, че ситуацията излиза от контрола му. Предвид обстоятелствата, не мислите ли, че е наложително да обмислим отклоняване към Сейнт Джонс?

— Подобно отклонение ще ни заведе още по-навътре в бурята.

— Знам. Но по-скоро ще завия към североизток, отколкото да се занимавам с излязла от контрол тълпа от пътници иекипаж.

— Какво ние с вас мислим, няма значение — произнесе хладно Мейсън.

Въпреки тона й, Льосюр виждаше, че последната му забележка попадна точно на място. Корабните офицери отлично знаеха, че са относително малко на брой. Заедно с пожар в океана, един смут всред пътниците или по-лошото от смут — пораждаха винаги сериозни опасения.

— Вие сте щаб-капитанът — притисна я той. — Вторият човек в командването. Вие сте в най-добрата позиция да му повлияете. Не можем да продължаваме по този начин — трябва да го убедите да се отклоним.

Мейсън се обърна към него, изглеждаше смъртно уморена.

— Мистър Льосюр, не схващате ли? Никой не може да промени становището на комодор Кътър. Толкова е просто.

Льосюр я гледаше втренчено, дишайки тежко. Направо не беше за вярване. Той се взря към главния мостик. Кътър продължаваше да крачи, потънал в собствения си свят; лицето му представляваше неразгадаема маска. Льосюр си спомни за капитан Кийг във „Въстанието на шайените“, който продължаваше да държи на своето, докато корабът потъваше в неумолим хаос.

— Сър, ако има още едно убийство… — Гласът му секна.

Мейсън каза:

— Мистър Льосюр, ако има още едно убийство — пази боже! — ще преразгледаме положението.

— Ще преразгледамеположението? С цялата ми искреност, сър, но какъв е смисълът от още приказки? Ако има още…

— Не говоря за празни приказки. Имам предвид действия по Параграф V.

Льосюр я погледна втренчено. Параграф V се отнасяше до отстраняване на капитан в открито море заради сериозни опущения.

— Да не би да казвате…?

— Това е всичко, мистър Льосюр.

Тя се обърна и отиде в средата на мостика, спирайки се да поговори с навигатора на пулта съвсем хладнокръвно, сякаш нищо не се бе случило.

Параграф V.Мейсън беше смела. Ако се стигнеше до там, щеше да го направи. Това бързо се превръщаше в битка — не просто за безопасното управление на „Британия“, а за оцеляване.

40.

Кемпър излезе от централния компютър и комплекса за обработване на данни на Палуба В, и се насочи към най-близкия асансьор. Беше му отнело по-голямата част от нощта да организира фалшивата тревога. Беше отвратително пренастройване на корабната система за управление на сигурността, без оставяне на следа, а особено трудно се оказа изваждането от строя на системата за пръскане. Не беше чак толкова отдавна, когато разсъждаваше мрачно, че единствените електронни системи на един океански лайнер са радарът и комуникациите. А сега изглеждаше сякаш целият проклет кораб се е превърнал в гигантска електронна мрежа. Беше като някакъв огромен, плаващ компютър.

Асансьорът пристигна и Кемпър се качи, натискайки бутона за Палуба 9. Беше близо до лудостта да включи фалшива тревога на кораб с и без това изнервени пътници, с капитан, който в най-добрия случай щеше да бъде сменен, а в най-лошия — понижен по време на буря сред Атлантика. Ако се разчуеше, не само щеше да загуби работата си, но вероятно щеше да изгние в затвора. Питаше се как Пендъргаст беше успял да го убеди да участва в това.

След това се сети за Корпорацията и си спомни защо.

Вратите на асансьора се отвориха на Палуба 9. Той излезе и погледна часовника си: девет и петдесет. Като сключи ръце на гърба и изтипоса приятна усмивка на лицето си, той тръгна по десния коридор, като кимаше и се усмихваше на пътниците, които се връщаха от закуска. Палуба 9 бе най-луксозната на кораба и той се надяваше пръскачките да не съсипят всичко след цялата работа, която беше свършил. Това щеше да е скъпа катастрофа за „Норд Стар“, като се имаше предвид, че някои от каютите и апартаментите бяха декорирани от самите пасажери със скъпи произведения на изкуството, картини и скулптури.

Не най-малкият от които беше тризонетът на Блекбърн.

Той небрежно погледна часовника си. Девет и петдесет и осем. Хентоф би трябвало да е в далечния край на коридора на Палуба 9 заедно с охранителя, готов да се втурне в акция.

Пиу-у-у-у! Пожарната аларма се разнесе по елегантния коридор, последвана от глас на запис с прекрасен английски акцент:

Внимание: това е пожарна тревога. Всички пътници трябва да напуснат зоната незабавно. Корабният персонал да се яви на сборните пунктове. Моля, следвайте инструкциите, разлепени от външната страна на вратите или заповедите на служителите на пожарната охрана. Внимание: това е пожарна тревога. Всички пътници…