Кралицата на изменниците

След изненадващо кратко време Денил се оказа сам в Господарската стая. Той си пое дълбоко дъх, издиша го бавно и се приготви да посрещне групата сачакански магьосници. Долови обаче стъпките само на един човек, който колебливо застана на прага.

— Ачати! — произнесе несъзнателно Денил. — Ашаки Ачати! — додаде бързо той, както изискваше протоколът.

Челото на Ачати бе покрито с дълбоки бръчки. Той тръгна към Денил, без да сваля поглед от лицето му. „Изглежда ми разтревожен — помисли си Денил. — Всъщност дори кърши ръце!“

— Посланико Денил. — Ачати се спря на две крачки от него и отново се вгледа изпитателно в лицето му. — Трябва да ви предупредя за един заговор. Не очаквам да ми повярвате, но съм длъжен да ви предупредя. Кралят има шпионин сред робите ви. Сигурно е мъж, защото ние имаме твърде малко жени-магьосници и на тях не може да им се вярва. По някое време следващите дни той ще опита да отвлече Лоркин. Трябва да го пазите и да ограничите достъпа на робите до него. И може би, за да го разкриете, трябва да използвате онази техника за разпит, която приложихте, докато търсехме Лоркин.

Денил погледна изненадано и подозрително към Ачати. „Какво ли е замислил? Защо ни предупреждава, след като вече се е случило? Дали се опитва да ме примами да му се доверя? Дали кралят не го е изпратил, за да провери дали похитителят вече не се е задействал? Хм. Предполагам, че трябва да отвърна на играта му и да видя докъде ще ни отведе“.

— Когато осуетим отвличането, какво да правим с похитителя? — попита той. — Да го убием ли?

Ачати поклати глава.

— Не, така ще унищожите собственост на краля.

— Само ако шпионинът е роб и кралят признае, че е негова собственост.

— О, той няма да признае нищо. Ще заяви, че не е известен за заговора и ще каже, че мъжът е подкупен от Изменниците. А когато похитителят разкрие, че е магьосник, а не роб, вие ще бъдете обвинени в убийство.

— Въпреки, че не знам нищо за това? — Денил поклати глава. — Значи ми поставя капан?

Ачати поклати глава.

— Не съвсем, но ако сглупите да убиете мъжа, това ще му осигури идеалния предлог да ви върне в Киралия.

— Тогава каква е целта на краля? Аха. Да изфабрикува добра причина, за да може да заяви, че Лоркин не е в безопасност тук и да го отведе.

Устните на Ачати се изкривиха в мрачна, но одобрителна усмивка.

— Знаех си, че ще откриете опасността.

— Какво да правим тогава? Не можем да се преструваме, че нищо не се е случило. Шпионинът ще уведоми краля за провала си. После ще опита отново или кралят ще изпрати друг човек да се опита да отвлече Лоркин. Дори може вече да е изпратил неколцина други, в случай, че първият опит се провали.

Ачати се намръщи.

— Ако Лоркин може да бъде върнат в Киралия, съветвам ви да го уредите.

„Да не се опълча на краля? Това не го очаквах“.

— Как?

Ачати хвана долната си устна с два пръста и се намръщи.

— Ако сред робите има Изменници, те биха могли да го уредят.

— При положение, че къщата се наблюдава непрекъснато? Едва ли. Да не би това да е някаква маневра за залавянето на няколко Изменници?

Ачати отвори уста, за да отговори, но бе прекъснат от нечий друг глас.

— Я виж ти. Ашаки Ачати. Какво ви води в Дома на Гилдията в този късен час?

Денили Ачати се обърнаха към Тайенд, който влизаше в стаята. Докато се приближаваше към Ачати, той стрелна Денил с поглед.

— Мерия помага — рече тихо той, успокоявайки магьосника, че Лоркин не се оправя сам с робите.

Ачати кимна.

— Изпратиха ме да опитам още веднъж да убедя Лоркин да ни сътрудничи, но… — Той повтори предупреждението си за похитителя. — Това е истинската причина да съм тук.

— Смятате, че Денил би могъл да разпита робите?

— Да, за да разбере кой е шпионинът.

— Това няма ли да е опасно? Нали казахте, че шпионинът е магьосник? Колко е силен? Висш магьосник ли е?

— Не знам — призна Ачати. — Вероятно. Заповядано му е да не убива никого. Той… — Сачаканецът погледна към вратата, през която бе влязъл Тайенд. Денил също се обърна натам и се стресна, щом зърна влизащия Лоркин.

Погледите им се срещнаха, след което младият мъж погледна настрани. Очите му бяха много тъмни, а лицето пребледняло. Той се изпъна и се усмихна пресилено на Ачати.

— Ашаки Ачати. Какво ви води тук толкова късно през нощта? — попита Лоркин добродушно, но напрегнато. — Да не сте дошли да ме върнете в затвора?

През лицето на сачаканеца премина странно, болезнено изражение.

— Не, не. Опитвам се да го предотвратя.

„Какво беше това изражение?“ — запита се Денил. Изведнъж осъзна какво е забелязал — съчувствие и тъга. Съмненията, които изпитваше към Ачати, започнаха да избледняват.

— Ачати ни предупреди, че сред робите има шпионин, който скоро ще се опита да ви отвлече — каза Тайенд.

Очите на Лоркин се разшириха; погледът му прескочи от Тайенд към Денил.

— Наистина ли?

— Да — отвърна Денил. — Утре вечер или следващата нощ.

Денил почувства облекчение, когато зърна как Лоркин присвива очи, обмисляйки последствията. Младият мъж отново погледна към Ачати.

— Защо ни помагате? — попита направо той.

— Аз… — Ачати въздъхна, наведе очи, след което отново вдигна глава и изгледа поред тримата мъже. — Не ми харесва как кралят се отнася с вас. Сачака може и да не се нуждае от съюз с Киралия, но не се нуждае и от нов враг. Преди няколко месеца научихме новини, които разделиха мненията ни. — Ачати се поколеба, намръщи се и поклати глава. — Не виждам как да го обясня, без да ви кажа какви са те — шпионинът ни в племето Дюна разкри, че Изменниците са им предложили да обединят силите си и да се опитат да превземат Сачака.

Денил усети ледени тръпки по гърба си. „Чудя се…“

— Унх? — попита той.

Ачати се усмихна.

— Нали не очаквате от мен да ви кажа кои са шпионите ни, Денил?

— Не — съгласи се посланикът. — Но името на Унх предизвика някои доста интересни реакции сред хората му. Ако наистина е той, подозирам, че те са наясно, че е шпионин.

— Племето Дюна отказало на Изменниците. Мнозина от ашаките смятат, че Изменниците нямаше да се допитат до Дюна, ако нямаха нужда от тях, а туземците са убедени, че Изменниците няма да спечелят битката с нас.