Кралицата на изменниците

„Още не“.

Сония въздъхна и допи виното си.

— Надявам се, че не хъркате, защото съм свикнала да работя нощем и се будя лесно. Ако не се наспя добре, ставам много раздразнителна.

Той се изправи и отиде до леглото от другата страна на паравана.

— Ех, Сония. Поискахте от мен нещо, което не мога да ви обещая.

По-късно през нощта тя наистина се събуди и се заслуша в дишането му. Не беше шумно, но й се струваше наистина необичайно да чува някой, който спи наблизо.

„Което е неочаквано успокояващо“ — осъзна тя.

От първия път, когато се спусна по скрития комин в стената на гостната на Сония, Лилия се чудеше каква ли е била целта му. Подобни имаше във всички стени, макар тя да подозираше, че никой от обитателите не знаеше за съществуването им. На равни интервали от стените стърчаха тухли, което бе твърде удобно, за да не е замислено като стълба.

Предположенията на Сери включваха улей за спускане на боклука и отходен канал. За щастие нямаше никакви следи, че отворът е използван за такива цели. Лилия смяташе, че това са комини, въпреки че по тухлените стени не се забелязваха никакви следи от сажди.

Когато стигнаха до върха, тя надникна през шпионската дупка, която Сери бе издълбал преди много години. Гостната на Сония беше празна.

„Къде ли е Джона?“

Може би прислужницата се намираше в някоя от другите стаи. Може би беше извикана някъде. Лилия се пресегна към резето, но се поколеба. Възможно бе Джона да е в някоя от спалните с посетител, макар момичето да не се сещаше за причина някой непознат да бъде там с нея… с изключение на неколцина скандално известни типове, с които Джона едва ли общуваше.

Тя тихо почука по ламперията — неритмично, за да може всеки, който не знаеше, че зад стената има проход, да си помисли, че чува някоя буболечка. Миг по-късно Джона влезе бързо в стаята и впери поглед в капака. Въпреки че не виждаше Лилия, тя кимна и махна с ръка.

Резето се плъзна безшумно и капакът леко се отвори навътре. Джона пристъпи напред и помогна на Лилия да излезе. Отворът се намираше доста над пода и слизането не беше лесно, за което въобще не помагаше фактът, че Лилия трябваше да се прегъне на две, за да мине през него.

— Как са всички? — попита Джона.

— Добре — отвърна Лилия. — Благодарят ти за помощта. Черният магьосник Калън върна ли се?

— Да, преди около десетина минути.

Лилия отиде бързо в стаята си, за да облече мантията си.

— В такъв случай трябва да побързам, или ще го заваря по спално бельо.

Джона изпръхтя развеселено.

— Това ще да е доста странна гледка.

Лилия се ухили.

— Сигурно.

Обикновените панталони и риза, които Джона й бе донесла за случаите, когато посещаваше Аний и Сери, бяха много по-удобни за катерене и тя се изпълни с благодарност към жената, когато видя петната и протритите места, с които се бе сдобила тази вечер. По-добре да повреди тях, отколкото мантиите си.

Лилия се преоблече бързо и се върна в гостната.

— Благодаря, че ме изчака — каза тя на Джона. — Вече не е нужно да стоиш тук. Ще се върна веднага, след като разговарям с Калън.

Джона сви рамене.

— Нямам нищо против да остана. — Тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Обещах на Сония, че ще ви наглеждам и няма да мога да спя добре, ако не съм сигурна, че сте се пъхнали в леглото в нормално време.

Лилия завъртя очи и въздъхна.

— Когато живеех в помещенията на учениците, никой не се тревожеше за това. — Но тя нямаше нищо против. Чувстваше се добре, че има човек, който да се грижи за нея. „А и без това не ми се иска да стоя при Калън по-дълго от необходимото“.

Тя излезе в коридора, отиде до помещенията на Калън и почука. След кратка пауза вратата се отвори навътре. Лилия веднага усети слабата миризма на роет, но тя бе застояла и изветряла, сякаш се излъчваше от мебелите. Калън седеше в голямото си кресло с книга в ръка и я погледна изненадано.

— Лейди Лилия — каза той. — Заповядайте.

Тя пристъпи вътре, затвори вратата зад гърба си и се поклони.

— Черен магьосник Калън.

— Какво мога да направя за вас? — попита той.

На лицето му бе изписано търпеливото изражение на учител, който е прекъснат в неподходящия момент от ученик. Тя сдържа усмивката си. Бе дошла тук като куриер, а не като ученик, по въпроси далеч по-важни от уроците.

— Знаете, че понякога се срещам с Аний, моя приятелка и телохранител на Крадеца Сери — започна тя, сядайки на другия стол. — Без да напускам земите на Гилдията — додаде бързо момичето.

Той кимна.

— Да.

— Казах ви, че Сери се крие и не може да поддържа… — Тя махна с ръка, търсейки подходящите думи. — Работни взаимоотношения и… контакти.

— Всички в града смятат, че е мъртъв.

— Твърде е вероятно Скелин да не повярва, че Сери е мъртъв, докато не види трупа му.

Калън кимна.

— Или не мине известно време.

— Това превръща Сери в идеалната примамка за Скелин. Което е лично негова идея — увери го момичето. — Каза да ви предам, че е готов да го направи и предлага да се срещнете, за да уговорите мястото и времето.

— Хмм. — Калън се намръщи и извърна поглед. — Това е много щедро и смело предложение. Аз му се възхищавам и го оценявам и съм сигурен, че по същия начин щяха да реагират и останалите от Гилдията, ако знаеха за него. И наистина бихме могли да го реализираме. — Той поклати глава. — Но не точно сега. В момента проучваме един друг начин. Все още не мога да ви разкрия подробностите, но ако имаме успех, няма да е необходимо да рискуваме живота на Сери.

Лилия изпита леко разочарование, после облекчение последвано от нетърпение.

— След колко време ще знаете? Скривалището на Сери е… ами, последното му убежище. Ако Скелин го открие, Сери няма къде другаде да отиде.

— Не бива да прибързваме. Може да отнеме седмици, месеци. Колко време смята Сери, че ще може да остане скрит? — попита Калън.

Седмици! Месеци! В гърдите й се надигна гняв, но когато погледна към Калън, тя видя искрена загриженост в очите му. Гневът бързо се стопи.

— Не знам. И той не знае. Скелин може да го открие още тази вечер, може да го намери след няколко седмици. Намирането на храна, без да се разкриват, е доста трудно. Рискуват всеки път, когато излязат навън.

Калън се пресегна и постави ръка на рамото й.

— Разбирам. Правим каквото можем, Лилия. Кажи на Сери, че оценявам предложението му и мога да се възползвам от него, ако плановете ни се провалят. Междувременно да направи всичко възможно да остане скрит.

Лилия кимна и въздъхна.