Кралицата на изменниците

„Някъде там се намира Убежището, домът на Изменниците. Според Лоркин те са много по-приятни похитители от крал Амакира“.

Не че някой й бе разказал какво е преживял младежът в затвора. Сония дори изпита благодарност, че не бе успяла да долови чувствата и мислите му през кръвния пръстен. Тя се колебаеше между желанието да узнае и мисълта, че може би така е по-добре. Ако е страдал, Сония не беше сигурна какво ще почувства или поиска да направи, но знаеше, че нито едно от двете нямаше да е приятно.

„Той вече е свободен. Свободен и жив. Трябва да се погрижа да си остане такъв“.

— Сония.

Тя отмести поглед от планината и се обърна към Регин.

— Да?

Той посочи раниците.

— Ще продължим ли да делим на дажби?

Тя кимна. Знаеше, че в думите му има подтекст. Той я питаше дали да останат тук или да се откажат и да се отправят към Крепостта. „Бихме могли да тръгнем на лов за храна, както направихме двамата с Акарин“. Тя си спомни за храната, която сготвиха и изядоха в онази малка скрита долина. Усмихна се при спомена какво още се беше случило там.

— Поне разполагаме с достатъчно вода — каза Регин, поглеждайки към потока. — И тя е чиста.

Сония проследи погледа му. Тънка струйка вода се стичаше през пукнатина в скалата, събираше се в малък, гладък басейн и се спускаше надолу в малък поток. Водата очевидно привличаше животни. Когато пристигнаха, трябваше да измият натрупаните птичи изпражнения. Потокът не продължаваше надалеч и потъваше в друга пукнатина в скалистата земя.

„Ако се скрием, може птиците да се върнат да пият. Можем да ги хванем и да се нахраним“.

Сония се изправи, отиде до басейна и го погледна. Очевидно в пустошта имаше вода, но дори тук, до потока, не се забелязваха следи от живот. Тя приклекна до водата и потопи ръката си в нея. Съсредоточи се и потърси следите от енергия, които би трябвало да се излъчват от мъничките форми на живот в нея.

Нищо.

Тя се намръщи. Когато пристигнаха и провери водата, тя се бе оказала годна за пиене. Беше чиста, въпреки птичите курешки. Което беше… странно.

„Може би някои изменник е минал оттук малко преди да пристигнем и е изтеглил всичката енергия“. Колкото по-дребни и несъвършени бяха малките същества, толкова по-слаба бе и защитната бариера срещу магическа намеса. Дори енергията на дърветата можеше да бъде източена, без да се порязва кората им, макар магията да се точеше бавно и никога да не беше в такова количество, както в животно или човек.

„Убиването на малките форми на живот прави водата годна за пиене, но прясната течаща вода би трябвало бързо да си ги навакса“. Тя протегна ръка под тънката струйка вода, която пълнеше басейна. Събра дланите си в шепа, напълни я и отново се концентрира.

„Ето. Като мънички проблясъци на светлина“.

Тя пусна водата в басейна. Можеше да има само едно обяснение. Нещо избиваше живота, щом той се озовеше в басейна.

Стомахът й се сви от внезапен страх. Дали басейнът не беше отровен? Няколко дни бяха пили от него. Какво би могло да убива малките форми на живот, без да оказва влияние на хората?

Басейнът беше гладък. Възможно бе да е оформен така от времето или от човек, с магия. Сония отново бръкна във водата и поглади бавно камъка с ръка. Не очакваше да почувства нищо. Усещането на отровата с тяло беше въпрос най-вече на усещане на въздействието й. Пръстите й докоснаха неравност в повърхността. Тя я опипа, после протегна пипалата на ума си.

Нещо погъделичка сетивата й. Тя изтегли малко магия и я изпусна през върховете на пръстите си. Енергията веднага бе изсмукана.

Кръвта й се смрази.

Сония се надигна и погледна към малката подутина в иначе гладката повърхност на басейна. „Тя не е част от скалата. Ако прави онова, за което си мисля, значи е била поставена тук, за да пречиства водата. Но тогава…“

— Регин.

Тя почувства хладината от сянката му върху гърба си.

— Да?

— Можете ли да ми подадете някой нож или нещо, подходящо за дълбаене?

— Защо не използвате магия? О… разбира се. Не искате да я изчерпвате за дреболии.

Той отиде до раниците. Докато се занимаваше с търсене, тя извлече малко магия и я използва, за да насочи водата извън басейна. След това изпразни басейна с едно замахване на волята. Повърхността веднага започна да изсъхва и когато Регин се върна при нея, подутината се виждаше като тъмно петно в камъка.

Той й подаде една сребърна писалка.

— Само това ли имаме?

— Боя се, че да. Никой не очаква от магьосниците да носят ножове.

Сония въздъхна и взе писалката.

— Предполагам, че сме взели провизии за няколко дни, а не за пикник. Дано се получи.

Магьосницата започна да дълбае около подутината със заострения край на писалката. За нейно голямо облекчение онова, което я държеше на мястото й, бе по-меко от камъка — по-скоро нещо като восък. Скоро прокопа канал около нея. После обви с пръсти подутината и я дръпна. Тя не помръдна, затова Сония се залови отново за работа.

— Мога ли да попитам какво правите?

— Да.

Подутината помръдна и Сония отново се опита да я изтръгне, но безуспешно. Тя стисна зъби и продължи да дълбае восъка.

— И така. Какво правите?

— Опитвам се да издълбая това нещо.

— Виждам. — Гласът му прозвуча повече развеселено, отколкото раздразнено. — Защо?

Писалката не бе достатъчно тясна, за да се пропъхне между твърдата буца и ръбовете на дупката, в която бе поставена. Сония отново се опита да я размърда с пръсти.

— Много е… странно… ох! — Буцата — която се оказа камък — се освободи. Сония я поднесе към светлината, почиствайки останките от восък по повърхността й.

Регин се наведе за я погледне.

— Това кристал ли е?

Сония кимна. Гладките, плоски страни отразяваха слънчевата светлина.

— Естествен. Но с тази дума просто имам предвид, че е нешлифован.

— А иначе е изкуствен? — Регин погледна към дупката, от която бе изваден камъкът. — Що за скъпоценен камък е това?

— Скъпоценен камък! — възкликна Сония. Тя си пое дълбоко дъх и погледна към Регин, после се изправи. — Сигурно е някой от магическите камъни на Изменниците. Едва ли Дюна са стигали толкова далеч на юг, а ако ичаните знаеха за тях, щяха да ги използват преди двайсет години. — Сония се замисли върху начина, по който камъкът бе изтеглил магията й, и кръвта й отново се смрази. Тя погледна към Регин и се поколеба. Можеше ли да му разкрие подозренията си?

Ами ако разчетяха съзнанието й? Ами ако той каже на някого? Ами ако…?

Когато — ако — Изменниците пристигнеха, тя вече трябваше да е оценила възможните приложения на откритието си. Може би не бе необходимо да казва на Регин, да се посъветва с него, но просто искаше да го направи.

Регин я гледаше, смаян и разтревожен. Сония си пое дълбоко дъх.

— Подозирам, че това е камък с черна магия — каза тя тихо, в случай, че някой, по някакъв начин, ги наблюдаваше и ги подслушваше.