Кралицата на изменниците

Той си пое рязко дъх и я погледна с ужас в очите. След това се наведе към камъка и присви очи.

— Ето защо така и не успяха да променят пустошта.

Въпреки горещината тя потрепери и се огледа. „В това има смисъл. Могат ли да направят един такъв камък, сигурно могат да направят стотици. Хиляди. Пръснати из земята, те бавно и неуморно изсмукват живота. Почвата става неплодородна. По-големите живи същества, като животните, започват да гладуват и се преместват на друго място“.

Което означаваше, че Изменниците умишлено поддържат пустошта такава.

„От векове“.

— През цялото време се е смятало, че Гилдията е създала това, за да отслаби Сачака. Вместо това виновници са били Изменниците.

Регин се намръщи.

— Ами… няма как да сме сигурни в това. Може би просто са сложили камъка тук, за да пречистват водата.

Тя го погледна.

— Предполагам, че ако потърся, ще открия още камъни наоколо.

Погледът му се изостри.

— Опитайте.

Сония му подаде камъка, който той пое предпазливо, и се отдалечи на няколко крачки, оглеждайки спускащите се към дюните склонове. Тя затвори очи и разшири естествената бариера около кожата си, докато не образува кълбо. На мястото, където се презастъпваше със скалата под краката й, тяя отслаби дотолкова, за да може магията й да прониква навън. След това започна да крачи бавно напред.

Беше направила само петдесетина крачки, когато усети леко подръпване. Това бе илюзия — усещане за несъпротива там, където всъщност имаше такава. Тя се спря, обърна се и след като няколко пъти пропусна усещането, успя да стесни района до няколко крачки в диаметър — една пълна с камъни пукнатина между две съседни скали.

Когато се наведе над пукнатината, Регин се присъедини към нея. Тя започна бавно да разтяга бариерата си надолу, но преди да стигне твърде надалеч, Регин нададе тържествуващ вик и вдигна нещо от земята.

Друг тъмен, лъскав кристал. Сония го взе и го провери. Магията, която изпрати към него, веднага бе погълната от камъка.

— Два пъти е съвпадение — каза Регин. — Три пъти…

Тя кимна и тръгна в друга посока. Този път намери камъка с лекота, заровен в една пълна с пясък падина. „Всички се намират в закрити места, където може да се събере вода или да минава поток. Скрити местенца и пукнатини, където би могъл да се зароди живот“. Двамата се върнаха на мястото за среща. Тя върна потока в предишното му русло и басейнът отново се напълни. Когато топна ръката си във водата, Сония установи, че този път той е пълен с малки искрици енергия.

Тя погледна към Регин.

— Оусън трябва да разбере за това.

Той се усмихна дяволито.

— О, да, със сигурност.

„Както и Лоркин — помисли си тя. — Макар че сигурно вече знае. Ах. В случай, че не му е разрешено да го узнава, може да застраша живота му, ако му кажа. Може и да не е особено мъдър ход да разкрием на Изменниците, че сме открили малката им мръсна тайна“.

Но щом Гилдията узнаеше за това, Изменниците нямаше да спечелят нищо, ако убиеха нея и Регин. Сония извади пръстена на Оусън от джоба си, седна на земята, облегна се на скалата и го сложи на пръста си.

— Оусън.

— Сония!

— Имате ли минутка? Няма да повярвате какво открихме токущо.

Част втора

Глава 16 Планове и преговори

Сери въздъхна.

— Да го преговорим отново.

— Погрижваме се Скелин да научи, че живеем под Гилдията — каза Гол. — Без да сме защитени от магьосниците.

— Дори да разбере, че Гилдията не подозира за присъствието ни, той може да заподозре, че Лилия знае — продължи Аний. — Трябва да накараме Скелин да си мисли, че Лилия не е непрекъснато с нас и да се погрижим да научи разписанието й, за да знае кога не може да ни защити.

— Той ще изпрати първо свои хора, за да провери дали е така или за да ме залови — повтори Сери. — Затова трябва да нагласим нещата така, че само магьосник да може да стигне до нас. Като например магическа бариера, създадена от Лилия.

— Но това няма ли да го накара да заподозре, че тя е тук? — попита Аний.

— Той е магьосник — отвърна Сери. — Знае, че магьосник може да издигне бариера и после да отиде някъде другаде.

— И все пак това може да го откаже да действа по-нататък — отбеляза Аний.

— Ще издигнем бариерата достатъчно близо, че да може да ни чува или ще се погрижим да вижда светлина, която да го накара да си мисли, че му трябва още малко, за да ни намери.

— Той или Лорандра — каза Гол. — Ако изпрати Лорандра, капанът ще щракне напразно. Но поне Гилдията ще е заловила единия от тях и могат да го използват като примамка.

— Да, ако не я изпуснат отново — усмихна се сухо Сери.

— Щом премине през бариерата, той ще иска да действа бързо — продължи Аний, — защото Лилия ще разбере, че бариерата й е била разрушена. Ако се приближи достатъчно, за да може да ни вижда или чува, няма да има кой да ни предупреди.

— Бихме могли да поставим фенер на следващия завой, за да изглежда, че сме близо, но всъщност да застанем малко по-далеч — предложи Гол. — Както и още няколко фенера, за да изглежда, че сме ги подредили така за наше удобство.

— Което означава, че ни трябват още фенери и още масло. Които трябва да ни донесе Лилия — въздъхна Аний.

— Ами ако Скелин доведе и други хора със себе си? — попита Гол.

Сери се замисли.

— Стига да не се движат заедно, няма да има значение.

Гол се намръщи.

— Ами ако точно така направят? Ако съм мястото на Скелин, щом преодолея бариерата, ще ги изпратя напред, за да проучат за капани.

— Нека ни намерят. — Сери сви рамене. — Или ще се върнат при Скелин, за да докладват, или ще го изчакат, за да получат нови заповеди.

— И когато го направи, капанът ще щракне — каза Гол.

Сери кимна. Двамата с Гол не бяха споделили с Аний плановете си да разкрият Скелин на Гилдията, използвайки немагически средства. Сери не бе съвсем сигурен дали разбира метода на действие, предложен от телохранителя му. Той се използваше в мините и щеше да причини такова срутване, което щеше да отвори огромна дупка в градините на Гилдията. Гол бе сигурен, че ще се получи. Скелин и хората му или щяха да останат затрупани, или щяха да се разкрият пред всички магьосници, които се намираха наоколо.

Въпреки това съществуваше значителна опасност Сери, Гол и Аний също да бъдат затрупани. Сери беше казал на дъщеря си, че ако Скелин ги намери, преди Гилдията да се съгласи да заложи капана, тя трябва по най-бързия начин да доведе Лилия. Аний не се съгласяваше, докато Сери не изтъкна, че няма да спечелят нищо, ако тя остане с тях. А иначе поне оставяше възможността Лилия да пристигне навреме, за да спре Скелин.

— Съмнявам се, че Скелин ще се остави да бъде заловен от Гилдията, без да се съпротивлява — каза Сери. — Въобще не ми се иска да бъда погребан жив. Хубаво ще е да помолим Лилия да подсили стаите.