Мусон

— Добър вечер Уилям. Надявам се, че пътуването ти до Лондон е било успешно. Чух, че са те представили в двореца. Поздравявам те! — Сложи кутиите на масата.

— Много мило от твоя страна, братко. — Тонът на Уилям бе отчужден. В тоя момент влезе Еван с два бокала върху сребърен поднос и предложи първо на Уилям. После приближи Том и докато той поемаше чашата, попита:

— Ще останете ли за вечеря, сър?

Преди да успее да отговори, Уилям се намеси:

— Не мисля, Еван. Мастър Томас няма да се бави. Сигурен съм, че възнамерява да вечеря с приятелите си — грубияни в града.

И двамата с Еван го погледнаха смаяни, но Уилям продължи невъзмутим:

— Това е засега, благодаря ти, Еван! Вечерята в осем, както обикновено. До тогава не искам да ме безпокоят!

Отпи от коняка и вдигна вежди към боядисаните в черно тенекиени кутии.

— Сигурен съм, че не си дошъл, само за да ме поздравиш.

— Идвам, за да одобриш списъците, свързани с експедицията, както и да видиш разходите, които вече съм направил за нейната подготовка.

— Каква експедиция? — попита Уилям с фалшиво недоумение. — Не си спомням, да съм те молил да харчиш за моя сметка. Или може би, не съм чул добре?

— Твоето обещание пред баща ни! — Том направи опит да не показва смущението си. — Почти съм свършил с приготовленията — Той отвори кутиите и подреди документите в акуратни купчинки по протежение на масата. — Това са вахтените разписания. Намерих сто и петдесет отлични моряка. Това е целият екипаж, който ще ми трябва. Всички са плавали с баща ни и аз ги познавам много добре. Мога да гарантирам за всеки един.

Уилям си стоеше при огъня. На устните му се появи лека загадъчна усмивка, но погледът оставаше студен.

— Това са документите по закупуване на двата кораба. Прегледал съм ги и двата. Идеални са за нашите цели, а цената им успях да сваля общо с четири хиляди лири. — Погледна Уилям, но брат му мълчеше. Почака малко, за да му даде възможност да каже мнението си и упорито продължи: — Това е пълен списък на необходимите ни припаси и стоки. По-голямата част от тях вече съм купил и складирал на пристанището. Боя се, че бях принуден да платя надути цени, но Адмиралтейството купува като лудо за нуждите на военния флот. Търсенето на барут и гюлета, въжета и платна е страхотно. От началото на войната цените са се вдигнали почти двойно.

Изчака за отговор и добави притеснено:

— За плащанията съм дал дума. Парите за направените покупки, както и за корабите ми трябват веднага. Останалото може да почака малко.

Уилям отиде до едно от кожените кресла и се тръшна в него. Том понечи да заговори отново, но той го прекъсна с вик към една от прислужничките:

— Сюзън!

Трябва да бе чакала това повикване зад вратата, защото се появи веднага. Том я познаваше. Беше още дете, когато замина на плаване с баща си, но докато го нямаше, беше станала хубаво момиче с черни къдри, надничащи изпод бонето и блестящи сини очи с немирни пламъчета в тях. Тя направи малък реверанс към Том и бързо се изправи пред Уилям.

Той вдигна единия си крак. Сюзън го взе между колене и обърнала задник към него, хвана ботуша за петата и носа. Натисна напред с колене, за да го изхлузи. Когато видя крака си свободен, Уилям размърда пръсти в чорапа и подаде другия крак. Сюзън повтори процедурата, но щом освободи и тоя крак, Уилям бръкна с него под полата й. Тя изписка игриво и почервеня.

— Милорд! — извика момичето, но вместо да се измъкне, приведе тяло напред, за да улесни проучването му.

След малко Уилям се засмя.

— Хайде да те няма, нахална палавница такава! — Измъкна крака изпод фустите, опря го в задника и закачливо я тласна към вратата. Тя изприпка навън, като хвърли дяволит поглед от вратата назад.

— Когато привършиш с упражняване на правата си като господар на Хай Уийлд, ще можем ли да се върнем към експедицията?

— Продължавай Томас, моля! — подкани го той с жест.

— Ще погледнеш ли списъка на разходите.

— Да бъда проклет, Томас. Не ме отегчавай с твоите списъци. Карай направо и кажи, каква сума искаш да изпросиш.

— Искам да изпрося само онова, което обеща на баща ни. — Том се владееше все по-трудно. — Двата кораба и основните разходи… — започна той.

— Казвай де! — викна Уилям. — Изплюй камъчето. Колко?

— Общо възлиза на малко повече от деветнадесет хиляди лири — каза Том, — но сумата включва и стойността на търговски стоки, които ще разменя срещу слонова кост, злато, мед и гуми арабика, което ще донесе прилична печалба… — Том спря, защото Уилям избухна в смях. Започна с усмивка, докато накрая цял се затресе. Том го наблюдаваше и удържаше с всички сили гнева си. Уилям се давеше от смях.

Том не можеше да сдържа повече раздразнението си.

— Може би съм малко тъп, не схващам, какво ти е толкова забавно, братко?

— Да, Томас, тъп си. Дебелата ти глава още не е проумяла, че сега аз съм господарят на Хай Уийлд и всяко пени тук е мое, а не на бащината ни сянка.

— Не искам за себе си всичко това. То е за Дориан. Заради клетвата, която си дал пред баща ни — сурово каза Том. — Ти му даде дума! Обвързан си с клетва!

— Не мисля така, Томас. — Уилям спря рязко смеха си. — Накрая баща ни бе в делириум. Умът му витаеше. И да съм казал нещо, то е било за да му угодя. Не съм имал сериозни намерения. Би било пълно безумие, да прахосвам наследството си заради приумиците на един умиращ. Деветнадесет хиляди лири! Ти трябва да си се побъркал напълно, ако дори за миг си допускал, че ще ти дам подобна сума просто ей така, за да гониш вятъра до края на света. Не, скъпи ми братко, избий си го от главата.

Том го гледаше онемял.

— Ще престъпиш тържествената си клетва? Били, аз не правя това за собствено удоволствие. Става дума за измъкването на собствения ти брат от ръцете на неверника.

— Да не си посмял още веднъж да ме наречеш Били! — Уилям надигна чашата си и пресуши последните капки коняк.

— Няма. Съгласен съм, съществуват и по-подходящи наименования. Измамник? Мошеник? Как още може да се нарече човек, който предава собствения си малък брат и престъпва дадената пред баща си клетва?

— Не се отнасяй с неуважение към мен! — Уилям запрати чашата в камината и тя се разби. Изправи се и тръгна заплашително към Том. — Или ще си налягаш парцалите, или ще ти счупя кокалите! — Лицето му потъмня от бяс.

Том не помръдна.

— Както на Елис ли? — попита той рязко. — Много си смел, стане ли дума за тормоз над слуги и жени, братко. Цар на лъжците си, щом нарушаваш думата си и се отказваш от тържествено поети задължения.

— Малък келеш! — Лицето на Уилям бе станало тъмночервено и сякаш започваше да се подува. От красотата и безгрижието му не бе останал и помен. — Няма да говориш така за жена ми!