Мусон

Том бе напипал слабото му място. Разбрал бе, как може да го уязви.

— Много трябва да внимаваш, Били. Ами ако Елис ти отвърне? Не би имал шанс срещу й в честен бой. Можеш да опиташ с бебето. Това сигурно ще ти хареса повече. Да нашариш задничето на малкия Френсис с камшика, а? — Наблюдаваше го внимателно. Следеше погледа на застаналия на пръсти, стиснал юмруци Уилям, за да отгатне намеренията му и посрещне нападението.

— Том, моля те, Том! — За голяма негова изненада, лицето на брат му се сгърчи. Гневът го бе напуснал и той изглеждаше смутен. — Не говори така. Моля те! — Раменете му се приведоха и той протегна умолително ръце. — Прав си. Дължа това на бащината ни памет. Обещахме да изгладим отношенията си. — Тръгна към Том с протегната дясна ръка. — Ето ръката ми, Том! Поеми я!

Тая внезапна промяна го смая. Том се поколеба, но гневът и обидата му започнаха да се уталожват, а и Уилям се усмихваше топло. Пък и казаното от него бе вярно: те бяха обещали на баща си. Подаде непохватно ръка. Брат му я стисна здраво и го погледна усмихнат в очите. И тогава внезапно дръпна с всичка сила към себе си. В същото време наведе глава и подложи горната част на челото си под носа му.

Пред очите на Том избухна рой искри. Чу звука от счупения хрущял на носа. Кръв бликна и от двете му ноздри и той политна назад. Но Уилям още стискаше дясната ръка и отново го дръпна към себе си. Уилям беше левичар. Това бе предимство. Пред погледа на Том продължаваха да минават мълнии, а съзнанието му бе замаяно. Изобщо не забеляза стрелналия се към лицето му юмрук. Той намери главата отстрани и го запрати заднишком на библиотечната маса. Документите се разлетяха от нея, като вдигнати от вятър, а Том се сгромоляса възнак на пода. Макар все още замаян, той направи опит да се изправи и отговори на ударите.

Уилям измъкна кинжала си и се хвърли през масата, докато Том заставаше на колене. Съзря блесналото острие в мъглата на размътеното си зрение и отклони с ръка насочения право в гърдите му кинжал. Оръжието се заби в рамото, като разпра палтото. Том почти не усети пробождането под удара на братовото си тяло. Паднаха и двамата, опрели гърди до гърди. Вкопчи се в китката на Уилям, когато оня опита да забие кинжала в окото му и двамата започнаха да се търкалят по полирания под на библиотеката.

— Сега ще те изкормя — ръмжеше Уилям и промени ъгъла на ударите. Том трябваше да мобилизира цялото си размътено съзнание и сили, за да му противостои. Върхът на кинжала бе на инчове от лицето му. Макар през последните три години да бе водил уседнал господарски живот, уменията на борец и силата на Уилям оставаха ненакърнени.

Блъснаха се в един шкаф в дъното на помещението. В този миг Том бе отгоре и използва възможността да удари стисналата кинжал ръка на брат си в дъбовата дъска на една полица. Уилям изскимтя и хватката му отслабна. Том повтори удара с всичка сила. Видя окървавените кокалчета, но Уилям не пускаше кинжала. Том отново блъсна ръката върху полицата и този път Уилям ахна от болка и изпусна оръжието. Никой от двамата не би могъл да го вземе, без да пусне противника си. Известно време останаха вкопчени един в друг, после Том успя да свие колене под себе си и започна да се изправя. Уилям ставаше заедно с него. Сега стояха един срещу друг, всеки стиснал китката на другия. Уилям опита да събори Том на пода, но не успя. Опита пак и Том умишлено се наведе накъдето го дърпаше брат му, за да използва и неговата сила, когато го блъсна в шкафа. Натоварен с тежки томове, той се извисяваше почти до високия таван. Уилям се стовари върху него с такава сила, че цяла секция от шкафа се отдели от стената и полетя към тях. Лавина подвързани в кожа томове се посипаха отгоре им, а тежкият шкаф набра инерция. Затиснеше ли някого, щеше да го смаже. И двамата разбраха това, пуснаха се и отскочиха. Секцията се стовари в хаос от натрошени дъски и стъкла.

Задъхани, те се изправиха един срещу друг над развалините. От счупения нос на Том бликаше кръв и капеше по предницата на ризата му. Той бе възвърнал ясното зрение и яростта си.

— Винаги си бил подлец, Били. — Тръгна към него, но Уилям се извърна и хукна към окачените на отсрещната стена множество оръжия. Имаше стоманени щитове, заобиколени от стотици режещи и мушкащи остриета, събирани от поколения Кортни по всички бойни полета, на които се бяха сражавали. Уилям свали тежък меч, принадлежал на офицер от конната гвардия на крал Чарлз.

— Сега ще приключим веднъж завинаги — заяви Уилям мрачно и развъртя меча във въздуха, за да свикне с тежестта му.

Том бавно отстъпваше. Той не можеше да стигне до стената, за да вземе някакво оръжие, нито имаше възможност да се измъкне през двойната врата. Помисли за изпуснатия на пода кинжал, но той бе затрупан с книги. Избърса с ръкав кръвта от лицето си и продължи да отстъпва.

— Ха! Ха! — изкрещя Уилям, като усили темпото и направи няколко напада. Том се видя принуден да ги избегне с подскоци и навеждания. Уилям го притискаше към най-отдалечения от вратата ъгъл.

Том видя капана и се опита да го избегне, но брат му отново го притисна натам с бързи удари отляво и от дясно на главата. Том преценяваше стила и майсторството му. Забеляза, че не е овладял нищо ново от дните, когато се упражняваше с Аболи. Уилям все още си оставаше по-добър борец, отколкото фехтувач. Погледът издаваше намеренията му и макар мушкащият му и сечащ ляв удар да бяха бързи като глава на хапеща пепелянка, обратните му удари, както и връщането в позиция бяха тромави.

Сега нападна внезапно, подценил възможностите на невъоръжения си противник. Том отстъпи с бързи танцуващи стъпки, като следеше очите на брат си. Гърбът му опря останалата права част от библиотечния шкаф и видя победоносния поглед на Уилям.

— Ето сега, сър! — Той насочи удара си към гърдите и Том го изчака да започне, преди да се отмести встрани. Мечът мина под мишницата и се заби в една дебела книга зад гърба му. Острието остана за малко в нея, но Том не направи грешката да дърпа меча от ръцете на брат си и изпореже длани в него. Докато Уилям се мъчеше да освободи оръжието, Том се наведе и бързо вдигна от земята една тежка книга. Запрати я в лицето на брат си. Тя го удари в челото и като политна назад, Уилям освободи меча.

Замахна към втурналия се край него Том, но все още не бе възстановил напълно равновесие и слабият удар нанесе повърхностна рана. Тя пусна още малко кръв, но Том успя да премине. Насочи се към стената с оръжията. Чу меките стъпки на обутите в чорапи крака зад гърба си и инстинктивно разбра, че брат му ще го настигне, преди да е успял да свали нещо от стената и ще го убие с удар в гърба. Рязко промени посоката и чу ругатнята на брат си. Чорапите се пързаляха по хлъзгавия под.

Том стигна масата и грабна сложения по средата масивен сребърен свещник. Насочил го пред себе си, той се извърна за да посрещне следващия удар. Брат му вдигна меча високо над себе си и го стовари към главата на Том. Беше непохватен удар и щеше да се окаже фатален за нападателя, ако и Том имаше меч в ръка. Той парира със свещника и стоманата дрънна в мекия метал. Болка прониза внезапно спряната ръка на Уилям и той изпъшка, но отново вдигна меча, за да повтори удара.

По-бърз при връщането в позиция, Том замахна със свещника, като с бойна секира и удари противника си в гърдите под вдигнатата ръка. Чу се счупване на ребро, като шум от настъпено клонче, Уилям изпищя от болка, но не можа да спре започнатия вече удар. Острието изсъска покрай главата на Том и се заби във великолепно полирания орехов плот на масата.

Том отново удари със свещника, но брат му се извърна и омекоти удара. Все пак, залитна към купчината книги и се спъна в нея. Почти падна, но с яростен замах на изпънатата си дясна ръка, успя да запази равновесие. Том се спусна към вратата и Уилям го подгони със свирепи удари, които за малко не достигаха целта си.

Том изскочи в салона и видя сабята си окачена в преддверието. Огромният сапфир грееше като пристанищен фар, зовящ облъскан от бурята кораб. Докато минаваше през отворената врата, Том блъсна крилото й назад в лицето на Уилям. Той го подпря с рамо, но спечеленият миг бе достатъчен за Том, да стигне антрето и да откачи сабята от стената. Извърна се светкавично и блокира поредния удар с лакираната и инкрустирана ножница. Отскочи назад и преди Уилям да успее да настъпи, измъкна синьото острие на сабята.