Мусон

Дениъл гледаше като ударен. Мейбъл беше жена му, главната готвачка в Хай Уийлд, закръглена и засмяна жена с червени бузи.

— Тя как така… — започна ядно Дениъл, но после широко се засмя, видял веселите пламъчета в очите на Хал.

А той се обърна към Аболи:

— Що се отнася до теб, черни дяволе, плимутският кмет ми се оплака, че в града се е народило цяло племе плешиви и кафяви бебета и съпрузите пълнят мускетите. И за теб е полезно да се разкараш за известно време.

Аболи изгрухтя и избухна в смях.

— Накъде ще вървим, Гундуане? — Използва прякора, даден от него на Хал като малък, който на езика на африканската гора означава диво прасе. Използваше го само, когато се вълнуваше.

— На юг! — отвърна Хал. — Покрай нос Добра Надежда и към океана, който така добре познавате.

— И какво ще правим там?

— Ще намерим един човек на име Янгири.

— И като го намерим? — продължи Аболи.

— Ще го убием, а съкровищата му ще приберем.

Аболи помисли малко и реши:

— Звучи добре.

— С кой кораб? — попита Големият Дениъл.

— „Серафим“. Кораб на Източноиндийската компания, току-що слязъл от стапела 14 . Тридесет и шест оръдия и бърз като хрътка.

— Какво значи Серафим?

— Серафимите принадлежат към най-високата от деветте небесни ангелски йерархии.

— Нещо като мене и буквата „А“ — разкри розовите си венци Дениъл в най-широка усмивка. Той, естествено, не можеше да чете и за споменатата буква бе само чувал. Хал се засмя в себе си. — Кога ще го видим? — продължи Дениъл.

14

Стапел — опорна конструкция, на която лежи кораб по време на строеж или голям ремонт.

— Първата ни работа утре. Пригответе каретата на разсъмване. Пътят до корабостроителницата на Компанията в Дептфорд е дълъг. — Хал ги спря с ръка. — Имаме много работа преди това. Да започнем с екипажа. — И двамата станаха изведнъж сериозни. Да се намери подходящ екипаж, дори и за най-долния кораб, не беше лека задача.

Хал им показа документа, разстлан пред него на масата. Беше плакат, съставен вчера от него и изпратен по Уолш в печатницата на „Кенън стрийт“. Това беше първата шпалта.

ПЛЯЧКА

!СТОТИЦИ ЛИРИ!

Заглавието бе набрано с дебели черни букви. Текстът отдолу бе отпечатан с по-скромни знаци, но бе не по-малко живописен, изпълнен с метафори, изпъстрен с удивителни и главни букви.

КАПИТАН СЪР ХАЛ КОРТНИ, Герой от Холандските войни, Майстор мореплавател и Прочут Навигатор, Завоевател на Холандските Галеони „Стандвастигхейд“ и „Хеерлиге Нахт“, Който с прославените си кораби „Лейди Едуина“ и „Голдън бау“ е извършил множество чудесни плавания до Африка и Островите на подправките в Индиите, който се е сражавал и е разгромявал вразите на Негово Суверенно Величество и е донасял ГОЛЕМИ БОГАТСТВА и ОГРОМНА ПЛЯЧКА, има свободни койки за Добри и Верни мъже на борда на новия си кораб „Серафим“, собственост на Компанията с тридесет и шест оръдия и Много бърз, снабден с хубави храни за Удобство на офицери и екипаж. Ония моряци, които са имали КЪСМЕТ да служат под командата на КАПИТАН КОРТНИ при предишните му плавания, са си поделяли по 200 лири на човек плячка.

Плавайки по ПОРЪКА на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УИЛЯМ ТРЕТИ (ДА ГО БЛАГОСЛОВИ БОГ!), КАПИТАН КОРТНИ ще гони враговете на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО из Океана на ИНДИИТЕ, докато ги намери и разгроми и докато завладее ГОЛЯМА ПЛЯЧКА! От която едната половина ще бъде разделена между офицери И ЕКИПАЖ!

ВСИЧКИ ДОБРИ МОРЯЦИ, които търсят работа и късмет, ще са добре дошли да пият по халба ейл с ГОЛЕМИЯ ДЕНИЪЛ ФИШЪР, боцман на „Серафим“ в „РАЛОТО“ на „ШИВАШКАТА УЛИЦА“!

Аболи го прочете на глас, заради Големия Дениъл, който все твърдеше, че не виждал добре, макар много добре да виждаше и най-дребните детайли от резбите на корабните модели, които сам правеше.

Когато привърши рецитацията, Дениъл се усмихна.

— Прекалено добра възможност, за да я изпусне човек и тоя прочут капитан ми се нрави. Проклет да бъда, ако не си сложа кръстчето в списъка му!

Когато мастър Уолш се завърна от печатницата, приведен под тежестта на огромен топ плакати, Хал изпрати Дориан и близнаците да помагат на Аболи и Дениъл за разлепването им по ъгли, кръчми и бардаци около пристанището.

7.

Аболи спря каретата при кея на корабостроителницата. Хал скочи на земята и се отправи към края на пристана, където го очакваха Големият Дениъл и Алф Уилсън. Реката беше пълна с плавателни съдове от всякакъв клас — от малки лодки до първоразрядни военни кораби. Някои представляваха просто корпуси с гребла, но други бяха с пълно мореходно снаряжение, с реи 15 и опънати платна, впуснали се надолу към Грейвсенд и Канала 16 или пък бавно се мъкнеха срещу течението и вятъра към Блекуол.

15

Рея — напречна греда на мачта, към която се набира правоъгълно платно.

16

Канала — популярно сред моряците и жителите на околните страни название на Ламанша.

В цялата тая суматоха погледът не можеше да отмине „Серафим“. Хал веднага погледна към него, закотвен встрани от талвега 17 , накачулен от лихтери 18 , с почернели от дърводелци и майстори на платна палуби. Пред очите му, от един лихтер бе вдигната огромна бъчва за вода.

— Ама че красота! — прошепна Хал, плъзнал възхитен поглед по очертанията на кораба. Макар реите още да не бяха поставени, по елегантния наклон на високите мачти човек можеше да си представи огромния облак платна, който те ще носят.

17

Талвег — линия съединяваща най-дълбоките места по протежение на плавателна река.

18

Лихтер — спомагателен малък кораб, с който се товарят или разтоварват стоки от по-голям кораб, закотвен навътре от кея.

Корпусът представляваше много удачен компромис. Беше достатъчно широк и дълбок, за да побере голям товар, както и оръдията, подобаващи на въоръжен търговски кораб. От друга страна, елегантната извивка на носа и леката кърма обещаваха бързина и повратливост при всякакъв вятър.

— Отлично ще се представи капитане, точно както желаете — обади се дрезгаво отзад Големият Дениъл. Фактът, че проговори, без да го питат, показваше собствената му възбуда.

„Серафим“ беше великолепно украсен, както подобава на авторитета на Източноиндийската компания. Независимо от лихтерите, които се суетяха наоколо и отчасти скриваха кораба, превъзходната му боя блестеше под лъчите на пролетното слънце. Целият кораб бе в синьо и златно, задната надстройка се кипреше с цял сноп херувими и серафими, а носът бе увенчан от крилатата фигура на ангел с детско лице, чието име носеше и корабът. Оръдейните амбразури бяха в злато — красиви редици от квадрати, които подчертаваха мощта му.

— Извикайте лодка! — нареди Хал и когато тя пристигна и се привърза в основата на хлъзгавите стълби, той бързо се спусна по тях и скочи на кърмата.

— Закарай ни до „Серафим“! — обърна се Големият Дениъл към дребния старец на руля и отблъсна от кея. Лодката смърдеше на помия. Може би нощем извозваше мръсотиите от закотвените кораби, но през деня, превозваше зеленчуци и обслужваше пътници.

— Вие трябва да сте сър Кортни, новият капитан на „Серафим“? — попита лодкарят с разтреперан глас. — Видях обявата Ви в кръчмата.

— Да, той е — отвърна Дениъл, понеже Хал се бе прехласнал в кораба и нищо не чуваше.

— Имам две яки и здрави момчета, които искат да се качат на борда — продължи старецът.

— Прати ги при мене! — избоботи Големият Дениъл. За трите дни откакто бяха разлепили плакатите, той бе събрал почти изцяло екипажа. Нямаше да се налага да ходи в затвора, да подкупва тъмничари, та да му изпратят най-обичаните си питомци оковани. Тъкмо напротив. Дениъл бе имал възможност да подбира от тълпата безработни моряци, обсадила странноприемницата. Корабните длъжности в Компанията се радваха на повишен интерес. Заплащането и условията далеч превъзхождаха тези в Кралския флот. Всеки празноскитащ се из доковете, както и всеки освободен моряк бяха абсолютно наясно, че започне ли война с Франция, наборните комисии на Адмиралтейството ще плъзнат из всички британски пристанища и кръчми, завличайки по военните кораби всеки, когото успеят да докопат. И най-последният глупак разбираше, че е много по-добре да си осигури топло местенце и да запраши из далечните океани.