Мусон

Разбира се, условията при ония първи плавания с баща му бяха съвършено различни. Старата „Лейди Едуина“ нямаше и половината от дължината на „Серафим“, а бащината му каюта не бе нищо повече от кучешка колиба в сравнение с просторното помещение, което имаше той днес в кърмовата надстройка. Наредил бе на дърводелците да преградят част от нея, малко по-голяма от гардероб, и да монтират там три тесни лавици, които синовете му да използват вместо койки. Назначил бе мастър Уолш за секретар на капитана, въпреки неговите протести, че не бил моряк. Той щеше да продължи да обучава на момчетата в тясната си каюта.

Хал гледаше одобрително, как Дениъл пипна момчетата, още щом се показаха на палубата и строго ги разпрати по задачите, които им бе определил. Разделил бе близнаците: Том на щирборда 24 , а Гай на другия. Те си влияеха зле. Сдържаността на Гай предизвикваше Том да се фука и да го разсейва с маймунджилъците си. Дориан замина в кухнята, да помага на готвача за закуската.

Хал усети свиване в стомаха при мисълта, че Дениъл би могъл да прати близнаците горе по вантите 25 , но страхът му се оказа напразен — с времето краката им щяха да заякнат и да се научат лесно да пазят равновесие по наклонената, непослушна палуба. Засега Дениъл им възлагаше само почистването й.

24

Щирборд — десен борд.

25

Ванти — въжета, крепящи мачтата във вертикално положение.

Хал знаеше, че спокойно може да остави синовете си под внимателния поглед на боцмана и се зае със собствените си задачи. Закрачи напред-назад по палубата, слял се с корпуса на своя кораб, като усещаше всяка негова реакция при различната конфигурация на платната. Носът гази малко дълбоко, реши той, когато една зелена вълна се метна на палубата и изтече през специално оставените за целта отвори в борда. През последните дни бе пресмятал, как да размести товарите в трюма и преди всичко големите бъчви с вода, за да получи онова положение на надлъжната ос на корпуса, което му бе необходимо. Като нищо мога да добавя още два възела 26 , прецени той. Чайлдс го пращаше на военна операция, но все пак, основната цел на Източноиндийската компания беше печалбата, така че „Серафим“ беше натъпкан със стоки за кантората в Бомбай.

26

Възел — морска единица за скорост, равна на една морска миля за час.

Докато част от мозъка му бе заета с товара и подреждането му, другата се тревожеше за екипажа. Не му достигаха вахтени. Това бе една от причините да се отбие в Плимут, вместо да продължи направо към френския бряг и оттам, през Бискайския залив и покрай Африканския континент, чак до Добра Надежда. Плимут беше родното им пристанище, където Дениъл и Аболи познаваха почти всеки мъж, жена и дете.

— Мога да попълня екипажа за един ден с най-добрите моряци в Англия, след като стъпя в Плимут — хвалеше се той на Хал и беше така.

— Чичо ми Нед писа, че ще ни чака там — бе казал и Уилсън, за радост на Хал, който много държеше да вземе на борда Нед Тайлър.

Освен необходимостта от попълване на екипажа, имаше и други причини за забавянето. Да се намерят гюлета и барут в Лондон, беше просто невъзможно. Ирландската война предизвика недостиг на муниции, а сега, с войната срещу Франция под носа му, Адмиралтейството свидливо броеше всяко сандъче барут и всяко парченце метал.

Един от складовете на Хал, разположен в пристанището на Плимут, беше натъпкан с барут и гюлета. Беше ги приготвил навремето за последното плаване на „Голдън бау“, от което трябваше да се откаже поради смъртта на майката на Дориан. Макар и прибран на склад преди няколко години, този барут беше от новия вид, така че би следвало да е годен все още.

И последната причина за отбиването в Плимут бе, че Чайлдс му намери пътници до Бомбай и те щяха да го чакат там. Хал се надяваше да са малцина. Настаняването е проблем номер едно за всеки кораб и някои от офицерите му ще трябва да се разделят с каютите си, за да се настанят пасажерите.

Хал беше така погълнат от мислите си, че не забеляза как мина времето, докато изравниха борд с остров Уайт. Спуснаха се в протока и покрай остров Дрейк се насочиха към пристанището на Плимут. Няколко десетки любопитни забелязаха двата красиви кораба и сега се бяха наредили по вълнолома, за да наблюдават приставането.

Дениъл застана до Хал и каза:

— Виждате ли там оная копа сребърна коса, дето свети като фар? — посочи към кея той. — Не може да я сбъркате, нали?

— Мили Боже, та това е мастър Нед — засмя се Хал.

— А оня до него е Уил Картър. Нед трябва да го е убедил. Добро момче е Уил. С него като трети и Нед — втори, май си попълвате бройката за вахтените офицери, капитане.

Щом швартоваха 27 , Нед Тайлър цъфна на борда. Хал едва се сдържа да не го прегърне.

27

Швартоване — привързване на плавателен съд към кей.

— Радвам се да те видя, мастър Тайлър.

— Слушам — съгласи се Нед. — Много хубаво корабче си имате, обаче носът гази дълбоко, а платната приличат на прани гащи на простор.

— Ами, ще трябва да се заемеш с това, нали Нед? — отвърна Хал.

Нед кимна мрачно:

— Слушам, капитане, ще се заема!

Независимо от пътните условия, Аболи бе успял да пристигне навреме от Лондон с каретата и сега седеше на капрата. Хал разпореди на Дениъл да започнат товаренето на мунициите и да свалят бъчвите с вода на кея, за да разпределят отново товара. После извика момчетата и тръгна към каретата. Гай послушно последва баща си даже с известно облекчение.

Том и Дориан обаче, минаха по сходнята 28 след много бутане и бавене. Сбогуваха се продължително с новите си приятели сред екипажа.

— Хайде, идвайте и двамата! — подвикна им Хал. — Утре можете да се върнете и да помогнете на Големия Дениъл с товаренето. — Щом се покатериха на капрата до Аболи, Хал каза: — Закарай ни в Хай Уийлд, Аболи!

Малко по-късно, когато каретата мина през портала на имението, Том погледна напред и съзря самотен ездач да пресича бърдото в тръст, с намерение да ги срещне в подножието на хълма. Нямаше как де се сбърка високата му фигура цяла в черно, на гърба на черен жребец, идващ откъм калаените мини в Рашуолд. В същия миг и Дориан видя Черния Били и се примъкна до Том, сякаш търсеше закрила, но никой от двамата не продума.

28

Сходня — различна по конструкция и размери платформа, свързваща кей с корабна палуба за директно преминаване на хора и пренасяне на товари.

Уилям насочи жребеца към оградата. Кон и ездач полетяха плавно над нея, черното наметало литна отзад и те се приземиха с елегантна лекота. После завиха към екипажа.

Уилям не обърна внимание на Аболи и двамата си братя. Отиде право към прозорчето на каретата.

— Добра среща, татко! — поздрави той. — Добре дошъл в къщи! Много ни липсваше. — Хал се надвеси от прозорчето, светнал от удоволствие и двамата потънаха в оживен разговор. Уилям даваше отчет за всичко случило се докато ги нямаше, като наблягаше върху работите в мините и прибирането на реколтата.

Наближаваха последния хълм преди голямата къща, когато Уилям възкликна с неприязън:

— А, забравих да ти кажа. Гостите ти от Брайтън са тук. Чакат те от два дни.

— Гости ли? — попита объркан Хал.

Уилям посочи с бича към фигурите в далечината. На поляната се виждаше огромен, солиден джентълмен с по една жена от всяка страна и две момиченца в ярки престилки, които вече се надпреварваха да посрещнат каретата, пискайки от радост.

— Момичета! — възмути се Дориан. — Малки момиченца!