Мусон

Голяма част от скъпоценното им време заедно минаваше в обсъждане на тази безизходица. Лежаха прегърнати и си шепнеха безспир. Разбрали, че няма нито изход, нито избавление, двамата се любеха с дива страст, сякаш така можеха да отклонят ръката на неумолимата съдба, надвиснала над главите им.

Преди зазоряване, Дориан я отвеждаше до дупката, тя го целуваше за сбогом и поемаше към харема по Прохода на ангела. През деня, някога игривото и щастливо момиче, обичано от всички в харема, оставаше бледо, мълчаливо и отпуснато. Приятелките и цялата прислуга започнаха постепенно да се тревожат. А нищо в този малък и затворен свят не можеше да убегне от ушите и очите на Куш.

Скритата им и безнадеждна любовна идилия продължи през месеците, оставащи до смяната на мусона. Експедиционните сили за континента бяха почти готови да отплават, а последните подробности около сватбата на Ясмини вече се уточняваха. Зестрата й бе изпратена от Мускат на жениха в Абу Даби, а чеизът се опаковаше, за да бъде натоварен на джонката, която щеше да я отведе хиляди мили на север, в друг дворцов затвор, където да прекара остатъка от живота си.

— Не мога да допусна това! — каза й Дориан. — Ще те спася, дори ако трябва да се откажа от всичко в тоя живот.

— Не, Доуи! Няма да ти позволя! Много други жени те очакват занапред. Ще спечелиш слава и щастие и без мен.

— Няма — отвърна той. — Други не ме интересуват. Искам само теб!

— Тогава никога вече няма да мина през Прохода на ангела. Ако не ми обещаеш, че ще избиеш тая лудост от главата си, това ще бъде последната ни среща, Доуи. Искам да ми се закълнеш!

— Не мога.

— Тогава няма да се видим повече.

Разбра, че решението й е твърдо.

— Моля те, Яси, не бъди така жестока и към двама ни!

— Тогава нека се любим за последен път!

— Яси, не мога да продължа живото си без теб.

— Ти си силен. Ще продължиш. Нека се любим. Дай ми някаква опора, нещо което да помня през годините.

И те се разделиха при входа на тунела. Ясмини се втурна назад през тесния проход с невиждащи от сълзи очи. Докато се измъкваше през дупката в гробницата на светията, една огромна ръка я стисна за рамото и я изправи на крака.

Започна да се мята и рита, а Куш се кикотеше в лицето й, хванал я без усилие.

— Много години чакам тоя миг, малкото ми курвенце. Знаех си, че един ден ще ми паднеш в ръчичките. Винаги си била много самонадеяна и вироглава.

— Остави ме! — писна тя. — Пусни ме долу!

— Няма — отвърна Куш. — Сега си моя! Никога повече няма да пренебрегваш моите правила! Другите ще слушат писъците ти, ще се свиват от страх в постелите си и ще разберат, каква е цената на греха.

— Баща ми — изплака тя. — Бъдещият ми съпруг. Те ще те накарат скъпо да си платиш, ако ми направиш нещо.

— Баща ти надали знае как се казваш. Той има още много дъщери, макар никоя от тях да не е пачавра като тебе. А бъдещия ти съпруг не е луд, да прибира в харема си скапан и наяден плод. Не, малката ми! От тук нататък принадлежиш само на Куш.

128.

Евнухът я отнесе в тясна килийка до гробището, в дъното на градините, отделена от останалата част на харема с разцъфнал жив плет. Двама от подчинените му, също евнуси, едри и затлъстели, но много яки, чакаха там. И тримата се хилеха в предвкусване на удоволствието, съблечени по препаски и вече изпотени в задуха на килията. Те докосваха разголеното й тяло, галеха стройните й крайници, душеха косите и щипеха малките обли гърди. Когато я съблякоха напълно, вързаха китките и глезените й с ремъци и я приковаха към дървена рамка с разкрачени крака и разперени ръце. Тогава Куш се изправи между краката й с почти блага усмивка.

— Въвлечена си в блудство. Знаем кой е мъжът, но за голямо мое съжаление, неговата власт е твърде голяма, за да му се въздаде според делата. Наказанието му ще бъде, да разбере за твоята участ. Целият останал свят извън тия стени ще знае, че си умряла от треска. Много хора мрат от нея през този сезон. Аз обаче ще имам грижата, любовникът ти да научи истината. Докато е жив ще го мъчи съзнанието, че е виновен за необичайната ти, мъчителна смърт.

Все още усмихнат, той се наведе и сложи тлъстата си длан върху интимните й части, като погали мекото гнезденце фини тъмни косъмчета между бедрата.

— Сигурно си чула, какво става с лошите момичета, попаднали в тази стая. Ако обаче не си, аз ще ти обяснявам в хода на действието.

Кимна към един от евнусите, който застана до него с дървен поднос в ръце. Върху подноса лежаха две малки пакетчета, загънати в тънка оризова хартия. Имаха форма на рибки, дълги колкото човешки пръст, с изтънени краища. Лъщяха под светлината на лампите, защото бяха дебело намазани с овча лой.

— Във всяко има по пет унции стрити люти чушки. Сам си ги отглеждам в градинката. От най-лютите са. Сокът от моите плодове може да разкапе устата и на най-коравия могул, дето цял живот само люто къри яде. Слагам си ръкавици от кучешка кожа, когато стривам праха.

Внезапно навря тлъстия си показалец дълбоко в нея.

— Едното пакетче за тая хубава, благоуханна дупчица отпред. — Ухили се в лицето й, когато Ясмини изпищя от изненада, болка и унижение. Евнухът измъкна пръст и отново го навря малко по-назад. — А второто за другата, по-тъмна дупка отзад. — Той измъкна пръст, помириса го и сбърчи нос към другите двама, които се затресоха от смях.

Взе едното пакетче от подноса. Ясмини го гледаше ужасена и започна отчаяно да се мята.

— Дръжте й краката — изръмжа Куш. Единият разчекна коленете колкото бе възможно. Куш раздели свилените косъмчета и меките устни под тях. После пъхна с опитна ръка намасленото пакетче в тялото й.

— Виждаш ли как Ал Амхара е направил път и улеснил задачата ми — каза той и обърса ръка в препаската си. — Предницата е готова. Да видим сега отзад. — Той взе второто пакетче. Помощникът му хвана в ръце малките обли бутове на Ясмини и грубо ги дръпна настрани.

Тя бе прехапала устни, а зъбите аленееха от собствената й кръв. Мяташе гъвкавото си златисто тяло, доколкото позволяваха ремъците, а към косите й се стичаха сълзи.

Куш завря свободната си ръка между бутовете.

— Разтвори повече! — викна към помощника си. — А така! Я колко е стегнато.

Хлипането на Ясмини премина в остър писък.

— Готово! — злорадстваше Куш. — Цялото го натъпках, докъдето можах да стигна. — Отстъпи крачка и добави: — Вържете здраво глезените и коленете й, та да не може да изплюе бонбончетата!

— Двамата се хванаха чевръсто за работа, а после станаха, за да се насладят на резултата от усилията си.

— А сега вървете да доизкопаете гроба на курветината. — Евнусите излязоха и скоро откъм гробището се чуха добродушните им закачки и скърцането на лопати в песъчливата почва.