Мусон

За един месец събраха достатъчно бивни, за да натоварят догоре и двете лодки. Белите бяха капнали от изтощение. Всяка тлъстинка от телата им бе изсмукана, лицата измършавели, телата — кожа и кости. Само Аболи и Фунди изглеждаха незасегнати от изпитанията на лова. Решението на Том да се завърнат във форт Провидънс бе посрещнато с всеобща радост.

Същата вечер Аболи и Фунди дойдоха при Том, загледан в гаснещия огън и потънал в мисли за предстоящата среща със Сара. Клекнаха от двете му страни и той внимателно разгледа черните им лица, преди да заговори:

— Работата, значи е сериозна — каза той уверено. — Виждам, че се готвите да помрачите радостта ми и удоволствието от завръщането в Провидънс. — Изпусна въздишка на примирение и добави: — Е, какво има?

— Фунди казва, че сме много близо до земите на неговия народ, лоци.

— Колко близо? — попита подозрително Том. Вече бе научил доста добре езика на лоци и знаеше, каква е тяхната представа за много близо.

— Десет дни път — започна Фунди убедително, а когато Том го погледна укорително, сведе поглед и добави: — Или съвсем малко по-далеч.

— Фунди иска да си върви? — попита Том.

— И аз ще отида с него — промълви тихо Аболи.

Том бе обзет от тревога. Стана, отведе Аболи извън кръга от светлина и се нахвърли почти сърдито:

— Какво означава това? — попита той. — Искаш да ме изоставиш и да се върнеш в Африка ли?

Аболи се усмихна.

— Ще те оставя само за известно време. Ти и аз сме клони на едно дърво. Нищо не може да ни раздели.

— Защо тогава тръгваш без мен?

— В продължение на много години лоци са били преследвани от роботърговци. Само ако зърнат бялото ти лице… — Той потръпна изразително. — Не, ще отида с Фунди сам. Ще вземем от стоките. Колкото можем да носим. Фунди казва, че неговото племе има на склад бивни от слонове, които са хващали в капани, както и от намерени умрели от старост животни. След като Фунди ги успокои и като видят стоките, може би ще успея да сложа начало на търговията с лоци.

— Как ще те открия?

— Аз ще се върна във форт Провидънс. Фунди казва, че бих могъл да купя едно кану от лоци. Може би то ще се окаже пълно с богатства, когато отново се съберем. — Аболи сложи доброжелателно ръка на рамото му. — През изминалите дни доказа, че си голям ловец, но вече е време да си починеш. Върви при жената, която те очаква и я направи щастлива. Ще се върна преди смяната на сезоните, преди да започне Голямата влага.

На другата сутрин Аболи и Фунди вдигнаха на главите си тежки вързопи със стока: мъниста, медни нишки и плат. По такъв начин ръцете им оставаха свободни да държат оръжието. Поеха на запад по брега на реката. Том повървя известно време редом с Аболи, после спря и загледа как старият му приятел се изгубва сред високите крайречни дървета. Обърна се натъжен и бавно тръгна назад към мястото, където бяха вързани натоварените лодки.

— Отблъсни! — заповяда той, заел мястото си при руля на първата лодка. — Назад, към форт Провидънс. — Гребците го поздравиха с радостни възгласи и натиснаха здраво весла по течението.

136.

Наблюдателите ги забелязаха, още щом се показаха иззад последния завой. Сара подскачаше нетърпеливо на брега, когато Том скочи от първата лодка. Хвърли се в прегръдките му, но веднага отскочи и вторачи ужасен поглед в лицето му.

— Но ти си умрял от глад! — викна тя. — И приличаш на плашило в тия парцали! — После сбърчи нос. — Кога си се къпал за последен път?

Поведе го нагоре по брега, но не го пусна в малката къщичка.

— Ще усмърдиш целия ми труд.

Напълни с гореща вода тенекиено корито, сложено под финикова палма в задния двор. Съблече го и остави настрани парцалите, след което го настани като малко дете в коритото. Изтърка с гъба мръсотията и наслоената пот от дългите седмици непрестанен лов, изми и среса гъстите му черни коси, сплете ги в моряшка плитка. Оформи с ножица рунтавата брада в модерно клинче, въведено от Крал Уилям. Намаза всичките му драскотини и рани с мехлем, взет от амбулаторията на доктор Рейнолдс. Том се остави с наслаждение на грижите й.

Накрая му помогна да облече чисти, с любов изгладени риза и бричове. Едва тогава го хвана за ръка и го въведе в къщичката. Показа всичко, което бе направила по време на отсъствието му — от люлеещия се стол, изработен от дърводелците специално за него, до широкото двойно легло, монтирано в задната стая и покрито с дюшек, ушит лично от нея и натъпкан с пухчета от дърветата покрай брега.

Том хвърли лукав поглед към леглото.

— Изглежда доста добре направено, но смятам да го изпробвам, преди да дам окончателното си мнение — каза той и я подгони около леглото. Направиха две обиколки, преди тя да се остави със смях в ръцете, които внимателно я отпуснаха върху бродираната покривка.

После останаха легнали, потънали в разговор до залез-слънце и дълго след това. Разказа й всичко видяно и чуто. Описа лова и новите непознати земи, които бяха открили, горите и далечните сини планини, чудните животни и птици.

— Толкова е красиво, голямо и безкрайно, толкова диво — каза Том, като я притисна здраво до себе си. — Не срещнахме жива душа, нито видяхме каквато и да било следа от човек през целия поход. Всичко това е наше, Сара. То ни чака.

— Ще ме вземеш ли другия път? — попита тя, ревнувайки за вниманието му, изпълнена с копнеж да сподели всичко с любимия си. Неизвестно защо, Сара бе уверена, че ще има и втори път. Видя, че се е влюбил в тая земя, също както беше влюбен в нея. Знаеше, че от този момент нататък и двамата бяха неотделима част от нея.

— Да — съгласи се той. — Следващия път ще дойдеш с мен, за да видиш.

Имаше толкова неща за казване и обсъждане, че последваха още много безсънни нощи. През настъпилите мързеливи седмици, докато хората си почиваха и възстановяваха от лова, Том и Сара прекарваха много часове насаме. Том четеше дневника, който бе водил по време на експедицията, като внимаваше да не изпусне нито една подробност и когато свърши, започнаха да кроят планове за бъдещето.

— Имахме късмет, да открием тая река Лунга или по-скоро, да ни я покаже Фунди — каза Том. — Старите португалски мореплаватели са я пропуснали, а явно и арабите. Фунди ми каза, че арабският търговски път, роботърговският път, минава много по на север. Той се усмихна на спомена. — Щом Фунди казва, че е много далеч, значи трябва да е поне на сто мили, ако не и повече. Ако имаме късмет, тук няма да ни открият нито оманците, нито Компанията на Джон. Форт Провидънс е чудесен преден пост за вътрешността. Слонските стада по тия места не са били изтребвани и ако Аболи, и Фунди установят връзки с племената, можем да започнем търговия с тях и всичко ще остава за нас.

— А къде ще продаваш слоновата кост? — попита тя. — Не можеш да го правиш нито в Занзибар, нито в друго арабско пристанище, нито пък по местата, където има кантори на Компанията. Брат ти Гай няма да те остави на мира, ако подуши къде си. Не можем и да се върнем в Англия. — Не искаше да прозвучи тъжно и бързо продължи: — Къде можем да продаваме нашите стоки и да се снабдяваме с барут и куршуми, лекарства и брашно, свещи и масло, въжета, платно и катран?

— Има подходящо място наблизо — увери я Том. — Щом започне дъждовният сезон, Голямата влага, измъкваме се оттук и поемаме към Добра Надежда. Холандците ще изкупят с радост слоновата кост, а с още по-голяма радост ще ни продадат всичко, което можем да си платим. А което е най-хубавото, те не биха дали пукната пара за заповедта на лорд-канцлера на Англия, да бъда арестуван.

Имаше много работа за всички във форта през седмиците, изминали в очакване на Аболи. Всички бивни трябваше да се почистят, претеглят и опаковат в сено, за да не бъдат повредени по време на плаването. След това малката „Лястовица“ трябваше да се извади и да се наклони на брега под форта, за да се почисти дъното от водорасли. Дървоядите, успели да се настанят в обшивката, трябваше да бъдат изгорени с вряла смола. Върната обратно във водата, тя беше пребоядисана, платната й закърпени, а в стъкмяването бяха внесени известни промени, за да не се разпознае в нея корабът, с който бяха избягали от Англия. Според моряшкото суеверие, смяната на име носи лош късмет, но нямаше какво да се прави. Изчегъртаха старото име и изписаха на негово място новото.