Мусон

Веднага заповяда колоната да спре преди хребета. Повечето мъже с благодарност се свлякоха под сенките. Том, Аболи и Фунди изпълзяха до билото. Използваха един дънер за прикритие и надникнаха в долината отвъд. Сърцето на Том се блъсна в гърдите му, като птиче в клетка.

По протежение на долината имаше верига блеснали зелени езера, окръжени от сочна тръстика и сенчести дървета. Стадото се бе разположило около езерцата. Някои от огромните животни стояха на сянка и си вееха с уши, които се сториха на Том големи колкото главното платно на „Лястовицата“. Други стояха прави на жълтия пясък край езерцата, потапяха хоботи в тях и поели гигантско количество вода, огъваха към устата гъвкавия маркуч, за да запратят, със съскане в гърлото, мощна като от корабна помпа струя. По-младите животни се плацикаха във водата. Като палави деца те лудуваха и цапаха из нея, разпенваха я с хоботи, поклащаха глави и плющяха с уши. Телата им бяха почернели от водата и лъщяха под слънцето. Някои лягаха на дъното, а после се обръщаха настрана, оставили само края на хобота си да пърха над повърхността.

Том се отпусна на коляно и поднесе далекогледа към окото си. Първият поглед към легендарните животни дотолкова надминаваше всичко очаквано, че той застина смаян. Наслаждаваше се на всяка подробност. Едно от най-младите слончета, на ръст не по-голямо от охранен шопар, но палаво и самонадеяно, излезе от водата и навирило хоботче, хукна със смъртоносен рев срещу накацалите на брега бели чапли. Те се вдигнаха в красив бял облак, а слончето важно пое обратно към водата, където почти веднага се подхлъзна в тинята и се навря под един потопен дънер.

Ужасените му ревове накараха всяка женска да хукне на помощ, убедена, че го е захапал крокодил. Измъкнаха малкия изпод дървото, със смачкано достойнство и той изтича посърнал на сигурно място, между предните крака на майка си, където потърси утеха в налетите й с мляко бозки. Том се засмя високо, а Аболи го докосна по рамото и посочи три огромни животни, които се дистанцираха от безотговорното поведение на женски и малки.

Застанали рамо до рамо в гъстите храсти, от другата страна на водната повърхност, те мързеливо си вееха с уши. От време на време някой от тримата поемаше в хобота си пясък и го разпръсваше в мощна струя по главата и гърба си. Ако се изключат тия движения, имаха вид на заспали.

Том разгледа през зрителната тръба това мощно трио, извисено над всички останали в стадото. Видя дългите костни издатъци край главите и веднага забеляза, че макар всички да бяха големи, средният мъжкар има бивни като весла, дебели колкото талията на Сара. Усети пулса на ловджийската си кръв да отразява в ушите всяко свиване на сърцето му. Ето го мечтаният мъжкар. Искаше му се веднага да грабне подпряния на дървото до него мускет и да се втурне в битка с гиганта. Аболи усети настроението му и протегна възпираща ръка.

— Това са умни и предпазливи животни — предупреди той. — Никак няма да е лесно да приближиш оня мъжкар долу. Всичките му женски ще се съберат да го пазят. Ще трябва да мобилизираме цялото си внимание и умение, за да ги надхитрим.

— Кажете какво трябва да се направи! — Аболи и Фунди легнаха от двете му страни, за да планират лова.

— Основното е вятърът — обади се Аболи. — Винаги трябва да сме срещу него.

— Няма никакъв вятър. — Том посочи листата на дърветата, виснали безжизнено от клоните в нажеженото пладне.

— Винаги има вятър — възрази Аболи и събрал малко пясък, започна да го пропуска между пръстите си. Фините златисти прашинки полетяха в слънчевите лъчи, като се отклониха леко встрани. Аболи показа с жест посоката — Когато се подплашат, те бягат по вятъра, а след това се обръщат, за да уловят миризмите. — Описа друг жест с ръка, за да покаже маневрата. — Ще разположим Люк и Алф там и там. — Той показа с ръка. — Когато заемат местата си, ние с тебе ще се спуснем оттук. — Отново посочи маршрута. — Ще припълзим наблизо. Когато стреляме, мъжкарите ще побегнат към другите двама.

Том даде знак на Алф и Люк да приближат. След като се съвзеха от първоначалния шок при вида на животните, той им нареди да продължат на миля по отсамната страна на хребета, да го пресекат и да се спуснат в долината, където да заемат позиция далеч от погледа и обонянието на слоновете.

Изтече почти половин час, докато се убеди с далекогледа, че двамата са заели местата си в долината. Хубаво бе да разполага с мъже, които разбират от половин дума нарежданията му и ги изпълняват безпрекословно и точно.

Аболи тръгна пръв през хребета, надолу по склона, като използваше стволове и шубраци за прикритие. Великаните не бяха чак толкова късогледи, че да не забележат съмнителните същества от такова разстояние. Спускаха се към езерцата, напрегнали цялото си внимание, за да останат незабелязани и да не се натъкнат на някоя от женските, пръснати между дърветата. Том не можеше да повярва, че такива огромни животни успяват да станат буквално невидими, застинали сиви сред сивотата на растенията с неподвижни, неразличими от дънерите крака. Бавно приближаваха трите мъжкаря. Макар още да не ги виждаха, те се ориентираха по носещото се откъм тях гъргорене.

— Това червата им ли са? — попита Том шепнешком.

Аболи поклати глава.

— Старците разговарят.

От време на време забелязваха облак прах над храстите — поредна суха баня на някой от мъжкарите. Това също им служеше за ориентир през гъсталака. Внимателно, стъпка по стъпка, те приближаваха плячката, като на едно място се наложи да отстъпят и да заобиколят някаква женска, която кърмеше малкото си.

Най-накрая Фунди ги спря, обърнал към тях розова длан, а после посочи напред. Том се отпусна на коляно и като надникна под завесата лиани и клонки, съзря масивните сиви предни крака на най-близкия мъжкар. Избилата го от възбуда пот се стичаше в очите му и лютеше като морска вода. Попи я с кърпата, завързана около врага и провери кремъка и ударника на мускета си. Аболи кимна и той запъна петлето наполовина. Продължиха да се промъкват напред.

Малко по-малко, започнаха да се виждат и други части от животното. Отпуснатият корем, торбестите гънки кожа, виснали около коленете и накрая долната част на извития жълт бивник.

Приближиха още и Том видя, че зъбът се е изцапал с дървесен сок, когато собственикът му е белил кора. Още малко напред и вече можеше да различи всяка гънка по кожата, всяко твърдо косъмче на яката опашка. Том погледна към Аболи и попита с жест дали да стреля, но оня поклати енергично глава и даде знак да се приближи още.

Мъжкарят се полюляваше лекичко и изведнъж между задните му крака започна да се появява нещо необикновено. Дебело беше повече от човешки крак и продължи да се спуска, докато накрая се размята почти до земята. Том потисна с усилие смеха си. Изпаднал в сънливо доволство, старецът си пробваше члена.

Том погледна отново Аболи за напътствие и отново той смръщи вежди и му даде знак да продължи напред, но в този миг животното протегна хобот нагоре, за да сграби китка листа от един висок клон. Това движение даде възможност на Том да съзре друг мъжкар, закриван до тоя момент от тялото на първия.