Мусон

— С най-голяма радост, капитане. Дължа Ви живота си.

— Добре дошъл на борда, матрос! — Хал изтича по стълбите на палубата и с лекота закрачи по нея въпреки люлеенето. Откриването на тия корабокрушенци беше чиста случайност, както и внезапното отслабване на бурята. От тях получаваше версията, която му бе необходима. Когато планът се оформи с подробности в ума му, той свика офицерите в кърмовата каюта. Те се събраха около писалището.

— Всички знаете, че в продължение на двеста години центърът на цялата търговия в района на Брега на треската е бил тук — каза той и посочи мъничката група острови на картата. — Занзибар. Логично е оттук да започне и търсенето на Янгири.

Те кимнаха в съгласие. Всеки от тях бе плавал в тия води и много добре знаеше, че трите островчета на Занзибар са идеално разположени за достъп откъм Индия, Червено море и Персийския залив и са само на няколко левги от африканския бряг. Лежаха точно на пътя на мусоните, които променяха посоката си точно на сто и осемдесет градуса, при смяна на сезона. Югоизточният мусон поддържаше плаванията от Индия до Африка, а след смяната на сезона, северозападният осигуряваше плаването в обратна посока. Плюс всичко това, Занзибар разполагаше със сигурно пристанище на главния си остров Унгуя и дори през най-лошия дъждовен сезон, биваше отминаван от страховитата маларична треска, превърнала континента в смъртоносен капан. Още преди появата на исляма, островите са били склад за Африка и Океана на Индиите, както и пазар, на който са се разменяли роби и злато, слонова кост и гуми арабика 51 , скъпоценни подправки.

51

Гуми арабика — разтворима във вода жълтеникава растителна смола, която се използва в хранителната и фармацевтична промишленост.

Обади се Алф Уилсън:

— Докато бях в плен, често чувах пиратите да говорят за Занзибар. Останах с впечатлението, че го посещават често, с цел да изтъргуват част от заграбеното, да продадат в робство пленниците, както и да стъкмят кораба и да го заредят с припаси.

— Мислиш ли, че Янгири използва Занзибар като главна своя база? — попита Хал.

— Не, капитане, не. Не мисля, че би се поставил под властта на оманския халиф. Според мен, скривалището му е другаде, а Занзибар използва само за търговски цели.

— От самото начало на плаването искам да се отбием в Занзибар. Все ме притесняваше мисълта, как ще обясним присъствието на въоръжен английски кораб по тия води, толкова отдалечени от търговския път между Добра Надежда и Индия. — Хал огледа решителните лица на присъстващите и забеляза, как Нед Тайлър и Големият Дениъл кимат. — Ако просто се изтъпаним в Занзибар, за по-малко от седмица ще се разчуе, че е пристигнал наказателен кораб за залавяне на пиратите и Янгири ще се скрие. Никога няма да го въвлечем в бой, ако не измислим убедителна и невинна причина за присъствието си в района. Бурята ни даде такава причина и спасеният корабокрушенец ни подсказа липсващото оправдание. — Всички загледаха с любопитство.

— Какво ще кажете на консула в Занзибар? — попита Нед Тайлър.

— Ще му кажа, че и ние сме били част от конвоя от Бомбай, който е включвал нещастния „Нил“. Ще кажа, че сме натоварени със скъпи стоки. Ще измисля такова баснословно съкровище, че брадата на Янгири да се покрие цяла със слюнка, като чуе за него. — Всички се засмяха, развеселени от описаната картина. — Попаднали сме в окото на урагана и сме били облъскани от него, също както „Нил“. — Хал погледна през масата към Нед Тайлър. — Вече прикрихме по-голямата част от въоръжението си, но сега искам да свалите в трюма част от реите, както и да придадете на платна, такелаж и корпус вид, който да убеди външния наблюдател в истинността на нашата версия. Можете ли да направите това, мастър Тайлър?

— Разбира се, капитане — каза Нед с готовност.

— Такива повреди биха оправдали престоя ни в Занзибар, докато всеки шпионин и всяка лодка разнасят новината за нашата участ и богат товар, по крайбрежието. — Хал продължи да излага плана си: — Докато дойде време отново да поемем на път, всеки корсар и мошеник от брега до Джида ще е долетял като муха на мед.

Въпреки все още бурното море, работата по преобразяването на „Серафим“ започна веднага. Нед бе въодушевен от поставената му задача и дърводелците започнаха да цапотят корпуса с най-разнообразни комбинации от бои. Нарочно разкъса и надупчи стария комплект платна, използван при плаването през Атлантика и подмени с него сегашния. Набеляза части от такелажа, които да се махнат, така че мореходността на кораба да не се увреди прекалено чувствително. Щяха да ги свалят, щом се появеше суша. „Серафим“ щеше да представлява наистина жалка, парцалива гледка, когато се дотътри до пристанището на Занзибар.

След три дни небето се проясни и макар морето да бе все още бурно и неспокойно, тропическото слънце отново запърли кожата им. Неговото влияние върху настроението на екипажа зарадва Хал — хората се заловиха за работа с нова енергия и жар. По пладне за първи път има възможност да снеме ширината си. Установи, че корабът се намира на дванадесетия паралел южна ширина, на двеста и петдесет мили по на север, отколкото си мислеше той.

— Ако се съди по отклонението ни на изток, би следвало да стигнем Мадагаскар в рамките на една седмица — отбеляза той, като вписа местоположението на кораба в дневника и разпореди промяна на курса на запад към Африка и островите.

42.

Както винаги, първи вестители на приближаващата суша бяха птиците. Но такива, нито Том, нито Дориан бяха виждали до сега. Разкошни рибари, с бели като декемврийски скреж пера и дългоопашати тропически птици се рееха над ята дребни рибки, които гъмжаха на тъмни петна под водната повърхност. На връщане към брега ги причакваха големи фрегати със злодейски вид, черни като катран и с пурпурни шии, виснали на могъщите плещи на мусона. Дебнеха в засада ятата рибари, които се прибираха след успешен лов. Том и Дориан гледаха как връхлитат, свили криле като сгъваемо ножче, върху жертвите си, принуждавайки ги да повърнат плода на усилен труд от гушите си, а след това се хвърляха да излапат полусмляната храна.

Морето промени цвета си и доби жълтеникав оттенък. Когато попитаха Аболи за това, той отговори:

— Реките са придошли след поройните дъждове на отминалата буря и сега мъкнат тиня и пясък в морето. Значи сме много близо до сушата.

На другия ден, докато зората се разгаряше на източния хоризонт зад тях и обагряше небето с цветовете на опал и розови китки, те съзряха от главната мачта синя къдрава линия, да се вие на хоризонта пред носа на „Серафим“.

— Земя! — разнесе се из кораба радостен възглас.

Хал познаваше добре островите и по-късно през деня се качи на мачтата, за да види сини планини да се издигат все по-високо над морето в северния край на Мадагаскар.

Цял ден и двете вахти се потиха над нелеката задача да свалят горните реи и част от такелажа, за да придадат на кораба желания вид. Лишен от горните си платна „Серафим“ стана тромав и непокорен, а и загуби от скоростта си. Постоянният вятър духаше все пак отзад и Хал можеше да опъне останалите платна по директен курс към сушата. За щастие успяха да свършат работата си, преди корабът да е приближил брега и да е срещнал някоя рибарска лодка, чийто екипаж щеше да разпространи новината за пристигането на „Серафим“, както и за неговото състояние.

На другата сутрин, най-северната точка на Мадагаскар лежеше на десет левги по левия им борд. С този земен ориентир, Хал можеше вече да насочи кораба по точен курс за прекосяване на Мозамбикския пролив към Занзибар. Това вътрешно море бе като инкрустирано с диаманти от множество красиви островчета. Понякога „Серафим“ ги заобикаляше толкова отблизо, че от борда му се виждаха тъмни полуголи островитяни, размахали ръце за поздрав от бели пясъчни брегове.

Тукашните води гъмжаха от платна на малки риболовни и търговски съдове. Докато се разминаваха със „Серафим“, екипажите им крещяха на арабски и други неразгадаеми езици. За радост на моряците, в някои от лодките имаше и жени.