Мусон

Хал се разположи върху предложените му възглавници. Една робиня остави поднос с два сребърни филджана за кафе, а втора донесе високо сребърно джезве върху разгорян мангал. И двете робини бяха млади, стройни и с гъвкав стан. Грей трябва да е платил поне по двеста рупии за всяка. Хал знаеше, че консулът е натрупал огромно състояние от търговия с роби, както и от препродажба на султански лицензни и концесии. При последната им среща бе опитал да въвлече и Хал в тия дейности. Той допускаше, че това не е пределът на скверните му занимания и не си правеше никакви илюзии за неговата почтеност и морал. Евентуална връзка с Янгири и цялото му котило изобщо не бе извън допустимото.

Едно от момичетата коленичи пред Грей и напълни филджаните с гъста като мед черна течност. Той небрежно погали ръката й, както се гали котка, в подпухналата бяла плът на пръстите се бяха врязали златни пръстени и диаманти.

— Леко ли бе плаването, капитане?

— Не мина без премеждия, сър — отвърна Хал. Грей положително бе вече информиран с подробности относно състоянието на „Серафим“ и очакваше потвърждение. — След като напуснахме Бомбай в конвой с още два кораба от достопочтената Източноиндийска компания, край бреговете на Мадагаскар попаднахме в страхотна буря. Един от другите кораби потъна с целия си екипаж, а ние се измъкнахме с тежки повреди по такелажа и корпуса. Това е главната причина да се отбием в тукашното пристанище, нещо, което нямах намерение да правя.

— Съжалявам да чуя за това нещастие — поклати съчувствено глава Грей, — но съм признателен задето ни ощастливихте с посещението си. Вие и вашият прекрасен кораб. Моля се само, да съм в състояние да Ви помогна, като Ви осигуря стоките, от които се нуждаете.

Хал се поклони от място и си помисли, че това надали би станало без да надуе цените и да прибере чудовищни комисионни. Учудиха го промените у Грей в резултат от годините и болестта. Когато се запознаха, той беше млад и пъргав, а сега темето му бе голо, брадата сребърно бяла. Очите му бяха воднисти и слаби, а над туловището му витаеше дъхът на смъртта.

— Благодаря Ви, сър. Много съм признателен за предложената услуга, особено с оглед на това, че возя товар с изключително политическо значение и огромна стойност за Негово Величество Крал Уилям.

Необхватното тяло на Грей се размърда, а в погледа му пламна любопитство.

— Понеже съм пряк представител на Негово Величество по тия места — загъгна той, — мога ли да науча естеството на тоя товар?

Хал си пое дълбоко дъх при това желание, после сведе поглед към декоративните рибки, щъкащи из басейна на фонтана. Разтърка слепоочията си и изигра пантомимата на дълбок размисъл относно целесъобразността на евентуалния правдив отговор. Накрая каза с въздишка:

— Ако изобщо трябва да се казва някому, то това сте Вие в качеството си на консул на Негово Величество. — Отново се поколеба и сякаш реши. Понижи глас до заговорнически шепот: — Поверено ми е превозването на дарове от Аурангцеб, Могулския Император на Индия за коронацията на Негово Величество.

Грей подпря туловището си на лакът и зяпна срещу Хал. После постепенно в очите му се разгоря алчен пламък. Опита се да го прикрие, но мисълта за царствения дар, за скъпоценната пратка от един суверен до друг, го преизпълни с почти религиозно благоговение.

Могулската династия бе основана от Бабур — пряк потомък на Тимур и Чингис хан. Баща му бе издигнал прочутия Тадж Махал, като мавзолей на покойната му любима жена. Могулската империя беше най-мощната и най-богата в историята на Изтока. Каква ли бе стойността на дар от такъв могъщ владетел?

Хал зашепна още по-тихо:

— Губернаторът на Бомбай, комуто е бил предаден подаръкът, ми съобщи, че това е колекция от смарагди — двадесет броя с превъзходна окраска, — всеки с размер на зелен нар.

Грей тихо въздъхна и загуби дар слово. Хал продължи:

— Губернаторът Онгие ми довери, че стойността на съкровището възлиза на пет лаки.

Грей се опита да седне, но усилието му дойде много. Падна възнак върху възглавниците и се вторачи безмълвен в госта си. Една лака се равнява на сто хиляди рупии. Половин милион рупии са почти сто хиляди лири. Такова състояние почти излиза от границите на човешките представи.

— Да, капитан Блек, товар с такова значение следва да получи цялото дължимо внимание — успя най-сетне да проговори Грей. — Можете да бъдете сигурен, че ще направя всичко според силите си за бързото ремонтиране на кораба Ви и неговото по-скорошно отплаване.

— Благодаря Ви, сър.

— Колко време ще Ви отнеме ремонтът, според вас? — попита Грей неспокойно. — Кога очаквате да вдигнете платна?

— Надявам се, с ваша помощ, да имам тази възможност до един месец.

Грей помълча за момент, явно пресмятайки нещо на ум. После се отпусна. Всеки един от тия мънички признаци засилваше вътрешното убеждение на Хал, че консулът наистина е замесен с корсарите.

Грей му отправи мазна усмивка от жълтеникавото си лице.

— Повредите значи са по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед — каза той и потвърди първоначалното подозрение на Хал. Грей бе разгледал „Серафим“ с далекоглед от плоския покрив на къщата си.

— Аз разбира се, ще направя всичко възможно да отплавам по-рано, но корпусът взема вода и се страхувам, че има повреди под ватерлинията. Ще останем най-малко две-три седмици.

— Много добре! — възхити се Грей. — Искам да кажа, убеден съм, че дотогава корабът Ви ще бъде отново в отлично състояние.

Хал се усмихна любезно и си помисли, че до това време добрият приятел на консула, Янгири, също ще бъде напълно готов да им осигури подобаващо посрещане, щом излязат отново в Мозамбикския пролив.

Грей даде знак на робините да отнесат приборите за кафе.

— Отделно от корабните припаси, мога лично на Вас да предложа други стоки за ваша собствена полза. Стоки, които ще струват три и четири пъти повече от покупната си цена, щом стигнат в Англия. Това интересува ли Ви, капитане?

— Въпреки политиката на Компанията по този въпрос, аз смятам че всеки човек има право да се възползва от плодовете на своя труд и находчивост — отвърна Хал.

— Точно така мисля и аз — кимна въодушевен Грей. — В собствената си тъмница имам десетина робини от такова високо качество, каквото рядко можете да срещнете на сука. — Той се наведе към Хал и му намигна с такъв мръсен поглед, че Хал едва се сдържа да не покаже отвращението си. — Дори бих могъл да се разделя с едното или и двете си лични съкровища. — Погали косите на момичето, коленичило пред него и с любовна усмивка му каза на арабски: — Усмихни се на неверника, свиньо! — Момичето погледна изкосо към Хал и разкри бели зъбки в срамежлива усмивка. — Не е ли хубавица? — попита Грей. — И като нищо ще струва сто и петдесет лири на Добра Надежда. Мога да Ви я отстъпя, като лична услуга разбира се, за половината от тая сума. — Отново погали момичето. — Покажи на неверника циците! — заповяда му той на арабски. Момичето се поколеба. — Покажи му ги или ще ти смъкна кожата от гърба. — Тя бе почти дете, нямаше повече от шестнадесет години. Повдигна ръба на ризата си и разкри неузряла още кафява гръд, украсена със зърно като черна перла, като в същото време бе склонила срамежливо глава. — По-интимните й части са също така съвършени, ако пожелаете да ги разгледате — увери го Грей.

— Хубава е. Но за съжаление, няма къде да я настаня на борда — твърдо заяви Хал и момичето покри гръдта си.

Грей не се обезкуражи от този отказ.

— Разполагам с известно количество тамян от най-високо качество. Уверявам Ви, търсенето му е голямо. Няма как да не спечелите много от него.

Хал знаеше, че ако иска да си запази отношенията с Грей, ще е разумно да приеме поне една от офертите му. Спазари десет чувалчета тамян с общо тегло сто и петдесет фунта 54 .

54

Фунт — мярка за тегло равна на 453,6 грама.