Мусон

Дориан разпозна мъжа, седнал насреща. За последен път го бе видял на юта на „Минотавър“. Знаеше, че никога няма да забрави това лице.

Под зеления тюрбан, то изглеждаше като издялано от тиково дърво или някакъв друг неподатлив материал. Кожата бе изпъната по черепа, така че скулите изглеждаха твърде изпъкнали. Веждите гладки и високи, носа — извит и тънък. Увисналата до пояс брада беше разделена на две и къносана до светлокафяво. Под увисналите мустаци се виждаше тънката рязка на устата.

Лишената от устни, като на влечуго, уста се отвори и разнеслият се глас прозвуча меко и мелодично, ала жестокият тъмен поглед разсейваше заблудата.

— Трябва да имаш много сериозна причина, за да прекъснеш нашия разговор — промълви Ал Ауф.

— Могъщи господарю, аз съм само едно камилско лайно, съхнещо под слънчевата светлина на Вашето присъствие. — И Юсуф допря три пъти чело о пода.

— Това поне е истина — съгласи се Ал Ауф.

— Донесъл съм ти голямо съкровище, Любимецо на Пророка, — Юсуф надигна глава достатъчно високо, за да може да кимне към Дориан.

— Роб? — попита Ал Ауф. — Водиш ми роб, на мене, дето съм натъпкал всички пазари по света с роби?

— Юноша — потвърди Юсуф.

— Аз не съм педераст — отвърна Ал Ауф. — Предпочитам паничка мед вместо кофа лайна.

— Юноша — заломоти уплашен Юсуф. — Но не какъв да е. — Още един път тикна чело о пода. — Златно момче, но по-ценно от злато.

— Дрънкаш със заобикалки, сине на болна горска свиня.

— Ще ми позволите ли, да покажа това съкровище пред милостивия Ви поглед, о Всемогъщи? Тогава ще разберете, че говоря истината.

Ал Ауф кимна и почеса къносаната си брада.

— По-бързо! До гуша ми дойдоха дивотиите ти.

Юсуф стана на крака, но се сгъна почти надве, отпуснал глава в знак на дълбоко уважение. Хвана Дориан за ръка и го повлече напред. Беше се изпотил от страх.

— Прави каквото ти казвам сега — зашепна свирепо той в опит да прикрие страха си, — или ще накарам да те скопят и ще те дам на хората си вместо курва. — Издърпа го в средата на стаята и се изправи до него.

— Велики господарю, Мусалим бин Янгири, ще Ви покажа нещо, което никога не сте виждал досега! — Почака малко, за да нарасне напрежението и с театрален жест дръпна качулката от главата на Дориан. — Гледайте! Короната на Пророка, предсказана от светията!

Четиримата седнали мъже се вторачиха мълчаливо в Дориан. Той вече бе свикнал с реакцията на всеки арабин, който го виждаше за пръв път.

— Къносал си му главата — проговори най-накрая Ал Ауф, — както аз съм сторил с брадата си. — Гласът му обаче бе несигурен, а в израза му личеше страхопочитание.

— Не, Господарю. — Юсуф набираше самочувствие. Възрази безнаказано на Ал Ауф, простъпка, за която мнозина бяха платили с живота си. — Сам Бог е боядисал косата му, точно както е направил и с главата на Мохамед, едничкият му истински Пророк.

— Слава на Бога! — измърмориха останалите по навик.

— Дай го тук! — нареди Ал Ауф. Юсуф сграбчи Дориан за раменете и почти го отдели от пода, в стремежа си да угоди.

— Внимателно! — предупреди го Ал Ауф. — Отнасяй се към него внимателно! — Сърцето на Юсуф подскочи от радост при тази забележка, защото тя означаваше, че Ал Ауф не е отхвърлил изцяло твърденията му за момчето. Започна да бута Дориан по-внимателно и го натисна да падне на колене пред корсаря.

— Аз съм англичанин. — За нещастие детският глас трептеше и отнемаше от силата на думите му. — Дръж далеч от мен окървавените си ръце!

— Сърцето на черногривия лъв е неотбитото му малко — отбеляза одобрително Ал Ауф. — Но какво казва той? — Никой не можа да му отговори и Ал Ауф погледна отново към Дориан. — Не говориш ли арабски, малкия?

Сърдит отговор на същия език се надигна към устните на Дориан, но той го потисна и продължи на английски:

— Можеш да вървиш право в ада и предай поздравите ми на дявола, когато стигнеш! — Това бе един от любимите изрази на баща му и той усети как куражът му се връща. Опита да се изправи, но Юсуф натискаше раменете му.

— Не говори арабски — каза Ал Ауф и в гласа му се долови известно разочарование. — А това е част от пророчеството на Свети Темтем, да бъде благословено името му вовеки.

— Може да се научи — предложи Юсуф с отчаяние в гласа. — Ако ми го оставите, за един месец ще го науча да казва целия Коран наизуст.

— Не е същото — поклати глава Ал Ауф. — Според пророчеството, едно дете ще дойде от морето с мантията на Пророка върху главата си и ще говори на езика на Пророка. — Загледа Дориан смълчан. Невероятно предположение започна да се оформя в главата на момчето: никой арабин не бе виждал червена коса в живота си. Започваше да разбира, че я разглеждаха като някакъв религиозен знак свише. Казваха, че Пророкът им Мохамед имал същата коса. Спомни си бегло, че Алф Уилсън бе споменавал същото, когато обясняваше в дългите си лекции вярванията на исляма. Явно сам Ал Ауф бе къносал брадата си в подражание на Пророка.

— Може би тази коса все пак е просто изкусно боядисана — каза мрачно корсарят. — Ако е така, — смръщи се той внезапно към Юсуф, — веднага заминаваш заедно с детето в гората за екзекуции.

Дориан усети как дъхът му спира от ужас при мисълта за такава възможност. Споменът за нещастниците от трипоидите в горичката беше болезнено пресен в съзнанието му.

Юсуф бе отново на пода, брътвейки колко е невинен, докато опитваше да целуне краката на Ал Ауф. Корсарят го ритна и извиси глас:

— Пратете да повикат Бен Абрам, лекаря!

След няколко минути един възрастен арабин дотича и се поклони пред Ал Ауф. Косата и веждите му бяха сребърнобели. Лицето белееше като яйчена черупка, а в очите му светеше бистър ум. Дори Ал Ауф говореше с него приветливо.

— Прегледай това франкско момче, чичо. Косата му с естествен цвят ли е или е боядисана? Кажи ми дали е здрав и правилно сложен.

Ръцете на доктора върху главата на Дориан бяха нежни, но силни и Дориан се подчини неохотно на тяхната воля. Бен Абрам разтърка свилените червени кичури между пръстите си, като издаваше остри къси звуци през зъби. После отстрани с две ръце косите и внимателно разгледа кожата на главата, като го въртеше насам-натам, за да улови повече светлина от високите зарешетени прозорци. Помириса главата, за да установи аромат на някаква билка или химикал.

— За петдесет години медицинска практика не съм виждал такова нещо, нито при мъж, ни при жена, макар да съм чувал за хора далече на север, които имали такава коса.

— Значи не е боядисан. — Ал Ауф седна изправен върху възглавниците си. Явно интересът му се събуди отново.

— Това е естественият цвят на косата му — потвърди лекарят.

— А останалата част от тялото?

— Ще разберем. Нека се съблече!

— Той не говори езика на Пророка. Трябва сам да го съблечеш.

Дори двамата с Юсуф не успяха да изпълнят заповедта. Дориан се съпротивляваше като котка, която се опитват да натопят надолу с главата в кофа студена вода. Той се извърташе, риташе и хапеше, докато накрая се видяха принудени да повикат двама от пазачите, да го усмирят. Застана гол между тях, като всеки бе стиснал по една ръка, за да му попречат да прикрие слабините си.