Мусон

— Намерил си го? Къде?

— В крепостта. Говорих с него през прозореца.

— Господи! — прошепна Хал. Гневът му се уталожваше. — Как е той?

— Много е уплашен, но нищо не са му сторили. Окован е в една от килиите откъм северозападната страна.

Хал се замисли и каза:

— В момента не можем да направим нищо за него. Трябва да се върнем на кораба. — Стисна здраво рамото на Том. — Добре си се справил, но никога повече не нарушавай заповедите ми. Глезенът ти се подува бързо. Трябва да се връщаме на брега. — Стана и изправи Том на крака. — Облегни се на мен! Тръгваме!

По-голямата част от оставащата нощ премина в мъчително промъкване през гората към южния край на острова. Въпреки нетърпимите болки, Том не преставаше да се тревожи за съдбата на Аболи. Спираха на всеки половин час, за да се ослушват за него или преследвачите му, но повече нищо не чуха.

Луната се спускаше към материка, когато най-сетне успяха да се довлекат до птичата колония. Глезенът на Том бе отекъл като тиква и Хал го влачеше, поел върху себе си голяма част от тежестта му.

Яйцата се търкаляха и хрущяха под стъпките им, а птиците се надигнаха в тъмен облак над тях, грачеха и кръжаха около главите им в лунната светлина. Налитаха да ги кълват по главите, но и двамата носеха дебели шапки.

— Пази си очите! — извика Хал, докато се мъчеха да прогонят пернатите с ръце. — Клюновете им са като копия.

— Хората на Ал Ауф ще чуят тая патърдия, независимо от разстоянието.

Най-накрая, въпреки какофонията от птичи гласове, те чуха шума от прибоя в заливчето и преодоляха последните няколко ярда. Хал забеляза тъмното петно върху пясъка, където бе оставил ракетите.

— Слава Богу! — прошепна той, защото и двамата бяха вече на края на силите си. Изведнъж нададе тревожен вик: — Пази се! Засада!

От тъмнината излезе огромна тъмна фигура. Хал пусна Том на пясъка и измъкна сабята си.

— Какво ви забави толкова много, Гундуане? След час ще съмне — проговори Аболи в тъмнината.

— Аболи! Бог да те благослови!

— Лодката чака отвъд прибоя — каза им Аболи и вдигна Том като малко дете. — Не пускайте ракета! Ще я видят пиратите. Хайде, време е да напуснем това място.

Свирна един път пронизително и силно, а откъм тъмното море свирнаха в отговор. После Том дочу скърцането на весла в ключовете им — Големият Дениъл насочваше катера към тях.

55.

„Серафим“ се промъкваше към сушата в безлунната нощ. Минали бяха два дни, откак Хал и Том се измъкнаха като по чудо от острова. Корабът се плъзна безшумно през последната миля и след тихата команда на Хал, изви нос срещу вятъра и спря. Хал отиде до релинга и се ослуша внимателно. Бумтенето на прибоя по откритите брегове на Flor de la Mar едва-едва се долавяше, но нямаше никакво съмнение, че островът е близо.

— На около миля сме от брега — потвърди Нед предположението на Хал.

— Спускай лодките! — заповяда Хал. — Оставям кораба под твоята команда, мастър Тайлър. Стой тук и чакай сигнала ни!

— Слушам, капитане! Късмет, сър!

Лодките бяха наредени една зад друга на палубата. Една по една се изнасяха през борда и спускаха във водата по протежение на кораба. После въоръжените мъже слязоха в тях бързо и мълчаливо, като заемаха местата си по пейките на гребците.

Когато Хал тръгна към стълбата, видя застаналия до релинга Том, подпрян на патерицата, която му бе направил един от дърводелците.

— Как ми се иска да дойда и аз, татко — почти проплака момчето. — Иде ми да го отрежа тоя крак. — Удари с патерица по палубата, обзет от неудържима ярост. Доктор Рейнолдс бе установил, че макар костта да не е счупена, Том няма да може да разчита на тоя крак поне няколко седмици.

— Бихме се възползвали от силната ти десница, Том — отвърна Хал. Вече му бе простил неподчинението, което изложи и тримата на голяма опасност.

— Ще се опиташ ли да намериш Дори?

— Много добре знаеш, че ще нападнем само закотвените в залива съдове. След случилото се оная нощ, Ал Ауф знае че сме наоколо и хората му ще бъдат нащрек. Лишени от предимството на изненадата, нямаме никакви шансове да превземем цитаделата с толкова малко хора.

— Ще се побъркам от притеснение, като си помисля какво могат да му сторят тия свини.

— Аз също, но след като превземем или изгорим всички плавателни съдове в залива, Ал Ауф ще остане пленник на острова. Той няма да може да отвлече Дориан другаде. И когато капитан Андерсън пристигне с „Йомен“, ще разполагаме с достатъчно сили, за да атакуваме форта. До тогава ще трябва да проявим търпение.

— Моля се Богу, „Йомен“ да пристигне час по-скоро.

— Да, момко, моли се! От молитва глава не боли. А междувременно, ние ще подсилим молитвите ти с малко желязо и барут — отвърна Хал и скочи в чакащия го катер.

Отблъснаха се от борда на „Серафим“ и Хал поведе флотилията с първия катер. Големият Дениъл командваше втория, а Алф Уилсън отговаряше за двете по-малки лодки. Зад гърба им остана „Серафим“, който с намалени платна оставаше да ги чака, обърнат срещу вятъра.

Веслата се въртяха около омотани с парцали ключове, а на хората бе строго наредено да пазят пълна тишина, докато се промъкват към острова. Хал се водеше по компаса, като често спираше, за да чуе прибоя. Той все повече се усилваше и в един момент морякът от носа посочи напред. Хал скочи на кърмата и забеляза светлите точки на лагерни огньове, разположени в подножието на крепостта. Веднага разбра, че течението ги е отнесло малко на юг и промени курса, за да мине през прохода в рифа и да навлезе в залива.

Имаше усещането, че възбудата в лодката може да се пипне с ръка. За всеки морски боец, отвличането на кораб от охранявано пристанище е задача, заредена с особено обаяние. Това бъркане в устата на лъва беше чисто английски специалитет, нововъведение, изобретено от хора като Дрейк 65 , Фробишър 66 и Хокинс 67 .

Хората, с които разполагаше Хал, можеха да изведат от пристанището не повече от два кораба. С Аболи внимателно бяха изучили всички закотвени в залива съдове и макар че беше нощ, луната му осигури достатъчно светлина, за да направи избора си. Преди всичко, разбира се — „Минотавър“. Макар и страшно занемарен от корсарите и жестоко пострадал след срещата си със „Серафим“, той пак си оставаше добре оборудван кораб с голяма стойност. Според сметките на Хал, веднъж швартован на лондонския кей, той би струвал десет хиляди лири стерлинги. Нямаше как да разбере, каква част от товара е все още в трюма, но би могла да се окаже съществена.

65

Дрейк — Сър Френсис (1540?-1596). Английски мореплавател и корсар, първият англичанин обиколил земното кълбо.

66

Фробишър — Сър Мартин (1535?-1594). Английски мореплавател.

67

Хокинс — Сър Джон (1532?-1595). Английски адмирал.

Вторият избран кораб беше холандски, явно отвлечен от конвой на холандската Източноиндийска компания. Представляваше съд с тумбест корпус, построен по ротердамски образец и с товароподемност като на „Минотавър“. Ако успее да изведе двата кораба от залива, това би означавало двадесет хиляди лири за една нощ работа.

Надвеси се напред от мястото си при руля и прошепна на най-близкия до него моряк:

— По двадесет лири на човек чакат там в залива, ако успеем. Предай нататък! — Свирепа усмивка разцъфна на моряшкото лице, когато се обърна да предаде новината.