Натюрморт с гарвани

— Надявам се да приключа с работата си далеч преди училището да започне следващия месец. Важното е, че наистинапознавате Медисин Крийк — така е, нали?

Тя се засмя.

— Ако да мразиш, означава да познаваш… Помислихте ли какво ще си рече шерифът за подобно споразумение?

— Очаквам да се зарадва, че сте си намерили доходна работа.

Кори поклати глава.

— Не сте много наясно, нали?

— Точно тази липса на информация смятам да попълня. Оставете на мен да се разправям с шерифа. А сега, сключихме ли сделка, госпожице Суонсън?

— За сто кинта на ден? Разбира се, че сключихме. И моля ви, изглеждам ли ви като госпожица „Суонсън“? Наричайте ме Кори.

— Ще ви наричам „госпожица Суонсън“, а вие мен — „специален агент Пендъргаст“.

Тя извъртя нагоре очи и отмахна пурпурен кичур от челото си.

— Окей, специален агентПендъргаст.

— Благодаря ви, госпожице Суонсън.

Той извади от сакото си портфейл и отброи пет стодоларови банкноти. Тя почти не можеше да откъсне поглед от парите, докато той спокойно отвори вързаната с тел жабка, постави ги вътре и отново завърза капака.

— Записвайте пропътуваните мили. А допълнителните часове извън осемчасовия работен ден ще се заплащат по двайсет долара на час. Петстотинте долара са предплата за първата ви работна седмица.

Той извади и още нещо от джоба на сакото си.

— А това е клетъчният ви телефон. Дръжте го включен непрекъснато и го зареждайте всяка нощ. Не водете и не приемайте лични разговори.

— На кого да се обаждам в този шибан Медисин Крийк?

— Нямам никаква представа. А сега бъдете така добра, завийте обратно и ми покажете града.

— Готово.

Кори погледна в огледалото за обратно виждане, за да се убеди, че е чисто. След това завъртя рязко волана, като едновременно натисна и газта, и спирачките. Гремлинът се занесе и се обърна на сто и осемдесет градуса по посока на града. Тя се обърна към Пендъргаст и се ухили.

— Този номер го научих, когато играехме „Голямата кражба на коли“ на училищните компютри.

— Много впечатляващо. Аз обаче настоявам за едно нещо, госпожице Суонсън.

— И какво е то? — попита тя, докато ускоряваше по пътя за града.

— Като моя служителка не трябва да нарушавате закона. Всички правила за движение по пътищата трябва да се спазват стриктно.

— Окей, окей.

— Мисля, че ограничението на скоростта по този път е четирийсет и пет мили в час. И не сте си закопчали колана.

Кори погледна скоростомера и видя, че караше с петдесет. Намали до позволената скорост, след това намали и още, когато навлязоха в очертанията на града. Опита се да измъкне колана изпод седалката, колата се залюля настрани, тъй като я управляваше с коляно.

— Може би ще е по-разумно да спрете встрани и да свършите това.

Кори въздъхна раздразнено и спря, извади колана и го закопча. Потегли отново със свирене на гумите.

Пендъргаст се облегна назад. Дясната седалка бе счупена и той зае полулегнало положение, при което главата му едва достигаше равнището на прозореца.

— Екскурзията из града, госпожице Суонсън — прошепна с полузатворени очи.

— Екскурзия ли? Аз си помислих, че се майтапите.

— Много искам да се запозная със забележителностите.

— Сигурно сте дрогиран. Единствените забележителности тук са дебелите хора, грозните сгради и царевицата.

— Разкажете ми за тях.

Кори се усмихна.

— Добре, разбира се. Сега приближаваме красивото селище Медисин Крийк, Канзас, население триста двайсет и пет души, което главоломно намалява.

— И защо?

— Майтапите ли се? Само най-големият тъпанар би останал да живее в град като този.

Последва пауза.

— Госпожице Суонсън?

— Какво?

— Виждам, че един недостатъчен, или дори погрешен процес на социализация ви е накарал да повярвате, че използването на трибуквени думи добавя сила на езика.

На Кори й потрябва известно време да смели казаното от Пендъргаст.

— Тъпанар не е трибуквена дума.

— Зависи дали ще използвате синоним, или не.

— Шекспир, Чосър и Джойс до един са използвали трибуквени думи.

— Разбирам, че си имам работа с квази-литератор. Вярно е също така, че Шекспир е написал следното:

В една такава нощ като тази Когато тихият ветрец нежно целува дърветата И те не шумят, в такава нощ Троил се изкачил на троянските стени И въздъхнал, взрян в палатките на гърците, Където спяла Кресида.

Кори погледна мъжа, излегнат на седалката до нея с все още полупритворени очи. Тоя май наистина бе смахнат.

— А сега можем ли да продължим с обиколката?

Кори се огледа. От двете страни на пътя отново се бяха появили царевичните поля.

— Турът свърши. Вече излязохме от града.

Нямаше непосредствен отговор от Пендъргаст и Кори се разтревожи, че ще отмени предложението си и всичките пари в жабката на колата ще изчезнат отново в черния костюм.

— Но мога да ви покажа Могилите — добави тя.

— Могилите ли?

— Индианските могили до рекичката. Те са единственото интересно нещо в целия окръг. Някой сигурно ви е споменал за тях, за „проклятието на Четирийсет и петимата“ и прочее глупости.

Пендъргаст изглежда се замисли за миг върху това.

— Може би по-късно ще видим и могилите. Засега обаче, моля завийте обратно и карайте отново през града колкото е възможно по-бавно. Не бих искал да пропусна нищо.

— Не ми струва разумно да го правя.

— И защо?

— На шерифа това няма да му хареса. Той не обича колите да се влачат бавно.

Пендъргаст затвори съвсем очи.

— Не ви ли споменах, че аз ще се разправям с шерифа?

— Окей, вие сте шефът.

Тя отби встрани, направи образцово обръщане с маневра от три колена и пое обратно с най-малка скорост.

— Отляво — започна тя, — е кръчмата „Уагън уийл“, върти я Суийд Кейхил. Порядъчен човек, не много умен. Дъщеря му е в моя клас, истинска кукла Барби. Това е най-вече питейно заведение, няма много за ядене, освен „Слим Джим“, фъстъци, туршията „Джайънт баръл“ — и о, да — шоколадови еклери. Ако щете вярвайте, но кръчмата е прочута с шоколадовите си еклери.