Натюрморт с гарвани

Пендъргаст лежеше неподвижен.

— Виждате ли онази дама, която върви по тротоара — с прическа „Годеницата на Франкенщайн“? Това е Клик Расмусън, жена на Мелтън Расмусън, собственикът на местния магазин за пакетирани стоки. Тя се връща от обяд в клуба „Касъл“ и в торбичката си носи остатъците от сандвича си с печено говеждо за кучето си Пийч. Не иска да се храни в „Мейсис“, тъй като Мейси била гадже на мъжа й, преди да се оженят — това е било някъде преди триста години. Ако знаеше само какви ги върши Мелтън с жената на учителя по физическо…

Пендъргаст не каза нищо.

— А онази съсухрена дъртофелница, която излиза от „От бряг до бряг“ с клатушкаща се походка е госпожа Бендър Ланг, чийто баща умрял, когато къщата им изгоряла до основи, подпалена нарочно от някого. Изобщо не открили кой го е сторил или защо. — Кори поклати глава. — Някои мислят, че го е направил старият Грегъри Флат. Той бе градският пияница и малко чалнат и един ден просто поел през царевицата и изчезнал. Трупът му не бил открит. Говорел много и през цялото време за НЛО. Аз лично смятам, че желанието му най-сетне се е сбъднало и е бил отвлечен от извънземните. В нощта на изчезването му откъм север се появили странни светлини. — Тя се изсмя подигравателно. — Медисин Крийк е типичен американски градец и всеки си има скелет в гардероба.

Това поне заинтригува Пендъргаст и той поотвори очи да я погледне.

— О, да. Дори онази смахната стара дама, в чиято къща сте отседнали — Уинифред Краус. Може да се прави на набожна, но всичко е лъжа и измама. Баща й е бил търговец на ром и контрабандист. И на всичкото отгоре непрекъснато се кълнял в Библията. Но и това не е всичко. Научих, че когато Уинифред е била тийнейджърка, й се носела славата на жената вамп на града.

Пендъргаст примигна.

Кори се изхили и извъртя очи.

— Да, доста такива неща стават в Медисин Крийк. Например Вера Естръм, която го прави с месаря от Дийпър. Ако мъжът й разбере, кръв ще се лее. Дейл Естръм е шеф на фермерската кооперация и е най-гадният тип в Медисин Крийк. Баща му бил немски имигрант и през Втората световна война се върнал да се бие на страната на нацистите. Можете да си представите какво е било мнението на града по въпроса. Дядото не се върнал. Но като цяло съсипал семейството.

— Наистина.

— Имаме си и своите побърканяци също. Като калайджията, който идва тук веднъж годишно и лагерува някъде из царевиците. Или Бръши Джим, който е изкарал твърде много време във Виетнам. Казват, че видял сметката на лейтенанта си. Всички просто го чакат да превърти напълно в най-близко време.

Пендъргаст отново се излегна на седалката си. Изглеждаше като заспал.

— Както и да е. Това е дрогерията „Рексъл“. В празната сграда там се намираше музикалният магазин. А ето и лютеранската Църква на Разпятието. Към синода в Мисури е. Пастор е Джон Уилбър. Абсолютна вкаменелост.

От страна на Пендъргаст нямаше никаква реакция.

— Сега минаваме покрай бензиностанцията „Ексън“ на Ърни. Не си поправяйте колата тук. Ето го самият Ърни на колонката. Синът му е най-големият пушач на марихуана в окръг Край, а старият Ърни си няма хал-хабер. Онази старата дървена сграда е на Расмусън, магазинът за пакетирани стоки, за който ви казах. Мотото им е „Ако не можете да го намерите тук, значи нямате нужда от него там“. Винаги съм се питала какво означава „там“. Вляво е шерифският офис, но едва ли трябва да ви показвам точно товамясто. Вдясно е ресторантът на Мейси. Нейният шницел просто става за ядене. Десертите й ще накарат и хиена да побегне. Опа, знаех си аз. Ето го, идва.

Кори видя в огледалото за обратно виждане как патрулката на шерифа изскочи от една уличка със запалени буркани.

— Ей — извика тя на неподвижния Пендъргаст. — Събудете се. Сега ще ме спрат.

Но Пендъргаст изглеждаше дълбоко заспал.

Шерифът приближи и наду за кратко сирената си.

— Моля отбийте и спрете встрани от пътя — гласът му изхриптя през високоговорителя на покрива на колата. — Останете в автомобила си.

Това й се бе случвало най-малко десет пъти досега, но този път Кори имаше в колата си Пендъргаст. Тя се досети, че шерифът навярно не го бе забелязал, защото бе полегнал ниско в седалката си. Очите му си оставаха затворени, въпреки сирената и шума. Може би е умрял, помисли си тя. Определено приличаше на мъртвец.

Вратата на патрулката се отвори рязко и шерифът бавно закрачи към колата й, палката му се люлееше на кръста. Положи месестите си длан върху отвореното дясно прозорче и се наведе напред. Когато видя Пендъргаст, изведнъж подскочи и рече:

— Боже Господи!

— Някакъв проблем ли има, шерифе?

На Кори много й хареса изражението на шерифа. Цялото му лице пламна червено — от покритите с мъх гънки, надиплени върху яката му до връхчетата на ушите със стърчащи снопчета косми. Помисли си: „Дано и Брад заприлича на баща си, като остарее“.

— Ами, агент Пендъргаст — рече Хейзън, — ние просто не позволяваме колите да се влачат напред-назад из града. Тя минава вече за трети път.

Шерифът направи кратка пауза, очевидно в очакване на някакво обяснение, но след дългото мълчание стана ясно, че нямаше да получи такова.

Най-накрая Хейзън се оттласна от колата.

— Можете да вървите по пътя си — рече той.

— Тъй като проявихте интерес към нашето движение — каза Пендъргаст с мързеливо провлачен тон, — трябва да ви информирам, че ще преминем през града още веднъж, а може би и за пети път, докато госпожица Суонсън ми показва забележителностите. В крайна сметка аз наистинасъм в отпуск.

Докато гледаше потъмняващото изражение на шериф Хейзън, Кори се запита дали тъй нареченият специален агент Пендъргаст наистина знаеше какво прави. В градче като Медисин Крийк не бе никак за препоръчване да си създаваш врагове като Хейзън. Тя самата бе имала глупостта да го стори.

— Благодаря ви за загрижеността, шерифе. — Пендъргаст се обърна към нея: — Ще продължим ли, госпожице Суонсън?

Тя се поколеба за миг и погледна шериф Хейзън. След зова сви рамене и си рече „майната му“, натисна педала на газта и потегли с леко изсвирване на гумите и нов облак черен дим.

Дванадесета глава

Слънцето залязваше в кървав парцалив облак на хоризонта, когато специален агент Пендъргаст излезе от ресторанта на Мейси, придружен от мъж с униформата на „Федеръл експрес“.

— Казаха ми, че ще ви намеря в ресторанта — рече мъжът. — Не исках да прекъсвам вечерята ви.

— Няма нищо — отвърна Пендъргаст. — Не бях особено гладен.

— Ако подпишете сега тук, ще стоваря всичко до задната врата.

Пендъргаст подписа предложения му формуляр.

— Госпожица Краус ще ви покаже къде да сложите всичко. Имате ли нещо против да погледна сам?

— Моля ви. Доставката ви заема половин камион.

Лъскавият камион на „Фед Екс“ бе паркиран пред ресторанта и никак не се вписваше в прашната, едноцветна улица. Пендъргаст надникна вътре. Покрай едната стена имаше може би дузина големи кашони. Някои от тях бяха с етикет „НЕТРАЙНО — ОПАКОВАНО С ЛЕД“.

— Всичко е от Ню Йорк — каза шофьорът. — Да не отваряте ресторант или нещо такова?