Нулев брой

Когато влязохме в къщичката, бях смутен. Беше хубава, макар и спартанска. Беше началото на май и там горе все още беше хладно. Тя се зае да пали камината, а после, когато пламъците се разгоряха, стана и ме погледна щастливо с все още зачервено от огъня лице.

— Доволна съм — каза тя и това нейно доволство ме спечели.

— И аз съм… доволен — казах. После я хванах за раменете и почти без да се усетя я целунах и почувствах как се притисна в мен, крехка като врабче. Но Брагадочо не беше прав: имаше си гърди и ги почувствах, малки, но твърди. Песен на песните — като близначета от млада сърна.

— Доволна съм — повтори тя.

Направих последен опит:

— Нали знаеш, че бих могъл да съм ти баща?

— Какво хубаво кръвосмешение — каза тя.

Седна на леглото и изрита обувките от краката си. Може би Брагадочо беше прав, луда беше, но този жест ме накара да се предам.

Пропуснахме обяда. Останахме в леглото и до вечерта и не ни хрумна да се връщаме в Милано. Бях уловен в капан. Струваше ми се, че съм на двайсет години или поне само на трийсет като нея.

— Мая — казах и на сутринта, докато се връщахме, — трябва да продължим да работим със Симеи, докато не събера малко пари, после ще те отведа от този змиярник. Но потърпи още малко. След това ще видим, може да се преместим на южните острови.

— Не вярвам, но е хубаво да си го мисля, Туситала 13 . Засега, ако си до мен, ще изтърпя Симеи и ще правя хороскопите.

11

Петък, 8-и май

На сутринта на 5-и май Симеи изглеждаше развълнуван.

— Имам задача за някого от вас, да кажем Палатино, който засега е свободен. Сигурно сте чели, че през изминалите месеци — следователно тази новина е била прясна през февруари — един магистрат от Римини започнал следствие за управлението на някои домове за възрастни хора. Страхотна тема след случая с Пио Алберго Тривулцио. Никой от тези домове не принадлежи на нашия издател, но трябва да знаете, че той притежава други домове, пак на адриатическото крайбрежие. Не се знае дали някой път този магистрат от Римини няма да почне да си пъха носа и в делата на Командора. На нашия издател следователно ще му е приятно да види как може да се хвърли сянка на съмнение върху такъв любопитен съдия. Имайте предвид, че днес, за да се обори някакво обвинение, не е нужно да се доказва противното, достатъчно е да се дискредитира обвинителят. Така че ето ви името и фамилията на този тип, Палатино ще скочи до Римини с диктофон и фотоапарат. Вървете след този така почтен държавен служител, никой не е почтен сто процента, може да не е педофил, да не е убил баба си, да не е вземал подкупи, но все трябва да е направил нещо странно. Или пък, ако ми позволите израза, ще направим да изглежда странно това, което прави всеки ден. Палатино, използвайте въображението си. Ясно?

13

Туситала е самоанска дума, означаваща „разказвач на приказки“. Това е името, което местните жители дават на писателя Робърт Луис Стивънсън, който прекарва последните си години на остров Уполу, Самоа. — Б.пр.

След три дни Палатино се върна с доста сочни новини. Фотографирал магистрата, докато той седял на пейка в някаква градинка и нервно пушел цигара след цигара, а в краката му имало десетина фаса. Палатино не знаеше дали това може да е интересно, но Симеи каза, че може, човек, от когото се очакват умереност и обективност, създава впечатление на невротик, а на всичкото отгоре и на безделник, който вместо да се поти над документите, се мотае по улиците. Палатино го беше снимал през витрината, докато яде в китайски ресторант. С пръчици.

— Прекрасно — каза Симеи, — нашият читател не ходи по китайски ресторанти, може би там, където живее, няма такива и не би му минало през ум да яде с клечки като някой дивак. Защо този се движи в китайски среди, ще се запита читателят. Защо, ако е сериозен магистрат, не яде паста и спагети като останалите?

— Ако е само това — добави Палатино, — носеше и чорапи с цвят, как да го нарека, смарагдовозелен или граховозелен, и спортни обувки.

— El purtava i scarp de tennis! 14 И смарагдови чорапи! — възрадва се Симеи. — Този е денди или дете на цветята, както се казваше едно време. Не е трудно да си представиш, че пуши и трева. Но това няма да го казваме, читателят сам ще се сети. Поработете върху тези елементи, Палатино, нека да излезе портрет с много неясни нюанси и човекът ще е подреден, както трябва. От една не-новина направихме новина. И то без да лъжем. Мисля, че Командора ще е доволен от вас. И от всички нас, разбира се.

14

El purtava i scarp de tennis — „Той носеше спортни обувки“, песен на италианския певец Енцо Яначи — Б.пр.

Лучиди се намеси:

— Сериозните вестници трябва да имат досиета.

— В какъв смисъл? — попита Симеи.

— Като пищови. Вестникът не може да изпадне в криза, защото в десет вечерта пристига новината за смъртта на някоя важна личност и никой не е в състояние за половин час да скалъпи информиран некролог. Затова се подготвят десетки некролози предварително, пищовите де, така че когато човекът умре ненадейно, ти вече имаш готов некролог, трябва само да се добави моментът на смъртта.

— Но на нас не си се налага да правим нулевите си броеве ден за ден. Ако правим брой за еди-коя си дата, е достатъчно да погледнем във вестниците от съответния ден и ето ни го пищова — казах аз.

— Освен това ще го публикуваме само ако става дума за кончината на някой министър или крупен индустриалец например — обясни Симеи, — а не на някой неизвестен стихоплетец, за когото нашите читатели никога не са чували. Те са за да запълват културните страници, в които големите вестници всеки ден трябва да слагат интересни новини и коментари.

— Настоявам — каза Лучиди, — пищовите са само пример, но досиетата са важни, за да се съберат за дадена личност всички недискретни данни, които служат за различни видове статии. Така избягваме разследванията в последния момент.

— Разбирам — каза Симеи, — но това е лукс за големи ежедневници. Досието означава куп разследвания, а аз не мога да натоваря никой от вас да събира досиета от сутрин до вечер.

— Нищо подобно — усмихна се Лучиди. — Със събирането на досие може да се справи дори някой студент, на когото да се плати малко, за да прегледа архивите на вестниците. Да не мислите, че досиетата, не говоря за тези на вестниците, а дори за тези на тайните служби, съдържат неиздавани новини? Дори тайните служби не могат да си губят времето така. Досието съдържа изрезки от печата, статии от вестници, в които се казва това, което всички знаят. Само дето не го знае министърът или опозиционният лидер, за когото е предназначено, който не е имал време да чете вестници и тези неща ги приема за държавна тайна. Досиетата съдържат разхвърляни новини, които след това заинтересуваното лице трябва да обработи така, че да възникнат подозрения, алюзии. Една изрезка казва, че еди-кой си е бил глобен преди години за превишена скорост, друга, че миналия месец е посетил къмпинг на бойскаути, трета, че вчера са го забелязали в дискотека. Може чудесно да се тръгне оттам, за да се намекне, че става дума за безумец, който нарушава правилника за движение по пътищата, за да отиде на места, на които се пие, и че вероятно, казвам вероятно, но очевидно, си пада по малки момчета. Достатъчно е да го дискредитира. И казва само чистата истина. Освен това силата на досието е в това, че няма нужда да се показва — достатъчно е да се пусне мълвата, че съществува и че съдържа информация — да я наречем — интересна. Еди-кой си научава, че имаш информация за него, не знае каква, но всеки има по някоя кирлива риза и е притиснат натясно: и когато поискаш нещо от него, лесно ще се разберете.

— Това с досиетата ми харесва — каза Симеи. — На нашия издател ще се хареса да има инструменти, които му позволяват да държи на разстояние хора, които го недолюбват или които той недолюбва. Колона, бъдете така добър, нахвърляйте списък на хора, с които нашият издател може да има вземане-даване, намерете някой беден недозавършил студент и го накарайте да подготви десетина досиета, засега ще стигнат. Струва ми се чудесна инициатива и на добра цена.

— Така се действа в политиката — заключи Лучиди с вид на човек, който знае как върви светът.

— Е, госпожице Фрезия — подсмихна се Симеи, — не гледайте така възмутено. Да не мислите, че вашите клюкарски списания нямат досиета? Може би вас са ви пращали да снимате двама актьори, някоя хубавица от телевизията с някой футболист, които приемат да се хванат за ръка, но за да се погрижи те да са там и да не ритат много, вашият директор ги е информирал, че така могат да избегнат разпространението на по-интимни новини, може би че девойката преди години е била изненадана в някой публичен дом.

Като погледна Мая, Лучиди, който вероятно имаше сърце, реши да смени темата.

— Днес бях дошъл с други новини — естествено, извадени от моите лични досиета. На 5-и юни 1990 година маркиз Алесандро Джерини оставя голямо наследство на фондация Джерини, църковна организация под контрола на Салезианското братство. И досега не е ясно къде са отишли тези пари. Някои намекват, че салезианците са ги получили, но са се престорили, че не са, заради данъците. По-вероятно е още да не са ги получили и се шушука, че преотстъпването зависело от тайнствен посредник, може би юридическо лице, което въпреки всичко щяло да поиска комисиона, която намирисва на чиста проба подкуп. Но други слухове твърдят, че тази операция се подпомага и от някои вътрешни салезиански кръгове и става дума за незаконна подялба на плячката. Засега са само мълви, но мога да се опитам да накарам някои хора да проговорят.