Нулев брой
Шрифт:
— Говориш за разследването си?
— Не, говоря за избора на кола…
Рисуваше по масата с топнат във вино пръст, сякаш проследяваше като в седмичните списания за игри и кръстословици поредица точки, които трябва да свържеш, за да разбереш каква е фигурата.
— Колата трябва да е бърза и от определен клас, естествено не търся някоя утилитарна кола. За мен или предно предаване, или нищо. Мислех си за „Ланча Тема“ турбо с шестнайсет клапана, от най-скъпите е, почти шейсет милиона. Бих могъл и да опитам, двеста трийсет и пет километра в час и ускорява за седем цяло и две. Почти максимумът.
— Скъпа е.
— Да де, но трябва да открия какво крият от мен. Когато не лъжат, автомобилните реклами премълчават. Стига да погледнеш техническите характеристики в специализираните издания и разбираш, че е широка сто осемдесет
— Това лошо ли е?
— И ти не си забелязал, че в разните реклами винаги дават дължината, която със сигурност е важна за паркирането или за престижа, но рядко дават ширината, която е фундаментална, ако гаражът ти е малък или ако мястото ти за паркиране е още по-тясно, да не говорим пък когато обикаляш като луд, за да намериш къде да се пъхнеш. Ширината е фундаментална. Трябва да се ориентираш под сто и седемдесет сантиметра.
— Предполагам, че се намират такива.
— Разбира се, но в кола сто и седемдесет сантиметра е тясно — ако има някой до тебе, нямаш място за десния лакът. Освен това липсват удобствата на широките коли, които имат много копчета на разположение на дясната ръка близо до скоростния лост.
— И какво?
— Трябва да внимаваш таблото да е достатъчно богато и да има копчета на волана, за да не ти трябват джаджите за дясната ръка. И ето че идентифицирах „Сааб 900“ турбо, сто шейсет и осем сантиметра, максимална скорост двеста и трийсет и слизаме на петдесет милиона.
— Това е твоята кола.
— Да, но в едно ъгълче ти казват, че ускорението е осем цяло и петдесет, а идеалното е поне седем като на „Роувър 220“ турбо, четирийсет милиона, ширина сто шейсет и осем, максимална скорост двеста трийсет и пет и ускорение шест цяло и шест, направо болид.
— Значи трябва да се ориентираш натам…
— Не, защото чак на края на техническите характеристики споменават, че е висока сто трийсет и седем сантиметра. Твърде ниска за едър човек като мен, почти само за млади пичове, които се правят на спортисти, докато ланчата е сто четирийсет и три, а саабът е сто четирийсет и четири и там влизаш като господар. А и ако си младок, не четеш техническите данни, които са като противопоказанията на лекарствата в листовките, написани с дребен шрифт, за да ти убегне фактът, че ако пиеш лекарството, ще пукнеш на другия ден. Роувърът 220 тежи само хиляда сто осемдесет и пет килограма — малко е, ако се блъснеш в ТИР, ставаш на кайма, човек трябва да се ориентира към по-тежки коли със стоманено подсилване, не чак волво, която е като танк, но е прекалено бавна, но поне „Роувър 820 TI“, към петдесет милиона, двеста и трийсет километра в час и хиляда четиристотин и двайсет килограма.
— Но предполагам, че си се отказал от него, защото… — отбелязах вече и аз обзет от параноя.
— Защото има ускорение от осем цяло и две — това е костенурка, няма бързина. Така както „Мерцедес С 280“, който е широк сто седемдесет и два, но цените почват от шейсет и седем милиона, има ускорение осем цяло и осем. И трябват пет месеца за доставка. Но и това е важно, като се има предвид, че за някои, които споменах, трябват два месеца, а други са готови веднага. Защо са готови веднага? Защото никой не ги иска. Не трябва да се доверяваш. Сякаш веднага ти дават „Калибра“ турбо, шестнайсет клапана, двеста четирийсет и пет километра в час, интегрално предаване, ускорение шест цяло и осем, широка сто шейсет и девет и малко над петдесет милиона.
— Идеална, струва ми се.
— Ами не, защото тежи само хиляда сто трийсет и пет, твърде е лека и е висока само сто трийсет и два, по-зле от всички останали — за клиенти богати, но джуджета. И да беше само това. Не сме сметнали багажника. Най-широк е този на темата шестнайсет клапана турбо, но тя е широка сто шейсет и пет. Сред тесните се спрях на Дедра 2.0 LX с обемен багажник, но тя не само има ускорение от девет и четири, но тежи малко повече от хиляда и двеста килограма и вдига само двеста и десет в час.
— И какво?
— Ами просто нямам мира. Умът ми е зает с разследването, а нощем се будя да сравнявам коли.
— Знаеш всичко наизуст?
— Направих си таблици, но проблемът е, че ги запаметих, и това е непоносимо. Започвам да си мисля, че колите са измислени, за да не мога да ги купя.
— Това подозрение не е ли преувеличено?
— Подозренията никога не са преувеличени. Подозирай, подозирай винаги, само
така ще откриеш истината. Нима науката не ни учи да правим така?— Учи ни и прави така.
— Глупости, дори науката лъже. Виж само историята за студения термоядрен синтез. Лъгаха ни месеци наред и накрая се оказа, че е партенка.
— Но я разкриха.
— Кой? Пентагонът, който вероятно е искал да покрие нещо смущаващо. Може онези със студения синтез да са били прави, а другите, които казаха, че първите са излъгали, да лъжат.
— Възможно е с Пентагона или ЦРУ, но нима искаш да кажеш, че всички автомобилни списания зависят от дебнещите тайни служби на демоплутоюдеокрацията. — Опитвах се да го върна към здравия разум.
— Така ли? — каза той с горчива усмивка. — И те са свързани с голямата американска индустрия и седемте сестри на петрола, които са тези, които убиха Матеи 6 , за което може пет пари да не давам, но те са същите, които са виновни за разстрела на дядо ми, защото са финансирали партизаните. Виждаш ли как е навързано всичко?
Но сервитьорите вече постилаха покривките и ни даваха да разберем, че моментът за хората, които само пият по чашка, е отминал.
— Някога на по чашка можеше да се седи до два през нощта — въздъхна Брагадочо, — но вече дори тук се целят в клиенти с пари. Може би някой ден тук ще открият дискотека с примигващи светлини. Тук все още всичко е истинско, разбери ме, но вече смърди все едно всичко е фалшиво. Представи си, собствениците на тази миланска кръчма от сума ти време са тосканци, така чух. Не че имам нещо против тосканците, сигурно и те са добри хора, но си спомням как като малък, когато се говореше за дъщерята на някакви познати, която се оженила несполучливо, един братовчед казваше: „Ами трябва да се вдигне стена под Флоренция“. А майка ми отвръщаше: „Под Флоренция ли? Направо под Болоня!“
6
Енрико Матеи — италиански общественик, създал и управлявал италианската национална нефтена компания ENI. С името „седемте сестри на петрола“ той нарича седемте големи петролни компании, които доминират глобалната петролна индустрия след 40-те години на XX в. През 1962 г. Матеи загива в самолетна катастрофа при съмнителни обстоятелства. — Б.пр.
Докато чакахме сметката, Брагадочо ми каза почти шепнешком:
— Ще можеш ли да ми дадеш пари назаем? Ще ти ги върна до два месеца.
— Аз ли? И аз съм без пукнат грош като теб.
— Сигурно. Не знам колко ти плаща Симеи и не ми е работа да го знам. Просто попитах. Ама нали ти ще платиш сметката?
Така се запознах с Брагадочо.
4
Сряда, 8-и април
На следващия ден се състоя първата истинска редакционна оперативка.
— Ще правим вестника — каза Симеи, — вестника от 18-и февруари тази година.
— Защо от 18-и февруари? — попита Камбриа, който щеше да се отличи като човека, който задава най-тъпите въпроси.
— Защото тази зима на 17-и февруари карабинерите нахлуха в офиса на Марио Киеза, президент на Пио Алберго Тривулцио и изтъкнат представител на миланската социалистическа партия. Всички знаете: Киеза поискал подкупи по един търг от една фирма за почистване в Монца, сделката трябвало да е за сто и четирийсет милиона, от които той искал десет процента, както виждате, дори старческият дом е хубава дойна крава. Явно това не било първото доене, защото на онзи от почистването му омръзнало да плаща и издал Киеза. И така отишъл при него да му предаде първия транш от уговорените четиринайсет милиона, но със скрити микрофон и камера. Веднага щом Киеза взел пачката, в кабинета нахлули карабинерите. Киеза, ужасен, грабнал от чекмеджето друга по-дебела пачка, която бил взел от някой друг, и хукнал към кенефа, за да изхвърли банкнотите в чинията, но не се получило — закопчали го преди да успее да унищожи всичките тези пари. Това е историята, сигурно си я спомняте, а сега вие, Камбриа, знаете какво трябва да разкажем във вестника от следващия ден. Вървете в архива, препрочетете внимателно новините от онзи ден и ни направете уводна колонка, не, по-добре хубава статийка, защото ако си спомням добре, телевизионните новини от онази вечер не казаха нищо за случая.