Обсадата на Лайтнинг

Кеслър загуби ориентация, виеше му се свят. Опита се да се съсредоточи и да си припомни часовете в тренажьора. Ръцете му трескаво заопипваха раничния двигател, но обърканият му ум не можеше да реши в каква посока да посегне. Дишането му се учести. Опитваше се да овладее все по-силното гадене.

— Затвори очи! Затвори ги и задръж дъха си. Припомни си подготовката — чу Кеслър думите на Хънтър по радиото, но започна да го обхваща паника. Совалката сякаш се отдръпваше все по-далеч и по-далеч.

— По дяволите, Майкъл! Наредих ти изрично. Затвори очи и се отпусни. Имаш достатъчно сгъстен азот за връщане. Вдишай бавно, задръж няколко секунди, издишай бавно. Съсредоточи се!

Гласът на Хънтър вдъхваше увереност. Макар предназначен за придвижване в радиус 90 метра от кораба, раничният двигател можеше да го върне и от по-голямо разстояние. Докато пред очите му трепкаха и се смесваха образите на земята и космоса, Кеслър успя да почерпи сили от подготовката в НАСА и си наложи да направи нещо, което инстинктивно отказваше: затвори очи. Моментално всичко изчезна, сякаш някой спусна рязко тежка врата пред него, изолирайки го от ненадейно обхваналата го лудост. Спокойствие. Очите му спряха да регистрират движение, мозъкът заработи отново, тялото се отпусна. Дишането на Кеслър се нормализира.

— Затворих очи.

— Браво, Майкъл — каза Хънтър. — А сега слушай внимателно. Виждам те съвсем ясно чрез една от камерите в товарния отсек. Въртиш се по посока на часовниковата стрелка веднъж на всеки десет секунди. Парирай с 2-секундно включване на двигателя.

Кеслър едва не отвори очи да посегне към контролното табло, но се сдържа. Пипнешком той включи двигателя. Хиляда и едно… хиляда и две. Изключи го.

— Добре, Майкъл. Сега ти се превърташ и назад с по-малка скорост… хм-м, горе-долу веднъж на минута. Една секунда ще те оправи.

— Разбрано — отговори Кеслър, докато започваше да си връща увереността. Изпълни нареждането на Хънтър и включи двигателя.

— Добре, а сега какво?

— Отвори очи.

Кеслър ги отвори. Господи! Успя да промълви само това, когато разбра колко много се е отдалечил за толкова малко време. „Лайтнинг“ се виждаше като бяла пръчица, не по-дълга от няколко сантиметра. Джоунс се носеше на около петнайсетина метра от него и се превърташе по-бързо.

Кеслър реши да действува другояче. Приближи се на около метър и половина. Откачи висящия отстрани на раничния си двигател специален триметров шнур с щипки в двата края. Защипа едната за собствения си двигател и се доближи още малко до Джоунс. Посегна към средата на скафандъра му и успя да прикачи другата щипка към един от неговите ремъци.

Обърна се бавно и започна да го тегли обратно към совалката. Шнурът неутрализира въртеливото движение на Джоунс.

Кеслър погледна към „Лайтнинг“, прецени разстоянието и реши да включи двигателя за четири секунди. Направи го, усети придърпването, после бавно започна да тегли Джоунс към совалката. Насочи двигателя така, че да закара него и „товара“ му към товарния отсек на кораба.

Почти пристигнахме, помисли Кеслър, когато Джоунс се блъсна леко във вътрешната стена на отсека. Кеслър откачи двигателя на Джоунс и забута тялото му към отворения люк, който водеше към херметичната камера. Отвърза и своя двигател и притегли Джоунс вътре. Затвори люка и отново херметизира камерата. Съблече скафандъра си, махна ръкавиците и шлема на Джоунс. Очите на пилота бяха затворени. Кеслър сложи пръст на носа му. Дишаше. Забеляза рана на челото му. Сигурно е от шлема при удара в стената на отсека — тогава е загубил съзнание.

Доразсъблече Джоунс и видя синини по ребрата. По дяволите! Счупени ребра. Намръщи се, но не беше изненадан. Джоунс се блъсна в совалката при голяма скорост. Имаше късмет, че остана жив. Кеслър облече удобния син комбинезон, стори същото с Джоунс. Отвори вътрешния люк, внимателно го издърпа на средната палуба и затвори люка зад тях.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Чувате ли ме?

— Как е при теб, Майкъл? Как е Джоунс?

— Джоунс е наранен. Има рана на главата и, както мисля, счупени ребра. Диша равномерно, пулсът му е добър. Ще го превържа и няма да му позволявам да мърда.

— Разбрано, „Лайтнинг“. Внимателно със счупените ребра. Може да му пробият белите дробове.

— Разбирам. Видях също, че липсват няколко черни плочки отдолу. Сигурно са се откъртили при експлозията. Това е лошо.

— За колко точно плочки става дума?

— Ъ-ъ, май са десетина.

— Ще трябва да установим дали може да се справите сами с такава голяма повреда.

Кеслър сви рамене. Отговорът не го изненада.

НАСА обръщаше все по-малко и по-малко внимание на комплектите за ремонт още от първите дни на совалката, когато при пробите плочките падаха масово поради слаби лепила. Оттогава бяха разработени по-качествени смеси, които подобриха надеждността на термичния щит до такава степен, че при нито един полет на совалката не се наложи да ремонтират или подменят плочки в космоса. По тази причина Кеслър се съмняваше, че епоксидната пяна в ремонтния комплект на „Лайтнинг“ ще бъде достатъчна за запълването на десетина големи дупки.

— Я кажи, Майкъл, кога за последен път си спал повече от няколко часа?

— Деня преди старта.

— Почини малко. Ще те събудим след няколко часа.

— Прието, Хюстън.

Кеслър почисти раната на главата на Джоунс и я превърза. С ребрата беше по-трудно. Реши да не ги пипа засега. Стига да не се движи, дробовете му няма да пострадат.

Кеслър замъкна Джоунс до един от спалните чували, напъха го в него и дръпна ципа. Щеше му се да направи още нещо за приятеля си, но се страхуваше да не навреди повече, ако се опита.

— Приятни сънища, Текс.

Кеслър се сви на другата койка и се опита да заспи, но безуспешно. Твърде много въпроси измъчваха ума му. Първо експлозията на главен двигател номер едно, после отказът на маневрените двигатели, а сега и раничният на Джоунс. Той въздъхна. За оглед на другите ще трябва да се чака до завръщането на земята, но на раничния…

Кеслър скочи от койката, отиде в херметичната камера и надяна скафандъра. Върна се в товарния отсек, където беше оставил двигателя на Джоунс.