Обсадата на Лайтнинг

— Отговорът е отрицателен, „Лайтнинг“. Необходими са минимум две батерии.

— Великолепно. А да ми кажете нещо по въпроса дали ще мога да поправя липсващите десетина плочки с подръчните средства?

— Лоши новини и от този фронт, „Лайтнинг“. В комплекта няма достатъчно епоксидна пяна, за да се запълнят всички дупки.

— И какво, Хюстън? Не мога да затворя вратите на товарния отсек, не мога да ремонтирам и плочките. Какво да правя по-нататък?

— Чакайте така, „Лайтнинг“. Ще намерим изход от това положение. Междувременно, опитай се да запазиш спокойствие и се отпусни, за да пестиш кислород. За предпочитане е дори да спиш. Така ще изразходваш по-малко. Изключи всички светлини и излишните системи. Може би това ще ти даде няколко часа повече. Ще се свържем с теб след пет часа.

— Прието, Хюстън. Край и изключвам.

Кеслър изгаси повечето от лампите в помещението за екипажа и всички прожектори в товарния отсек. „Лайтнинг“ потъна в студения космически мрак. Кеслър остана в седалката си и гледаше земята. Само равномерното му дишане нарушаваше абсолютната тишина в кабината, а и то ще спре скоро, ако НАСА не покаже голяма съобразителност, но как? Как биха могли да ни измъкнат от това положение? Дори ако измислят начин да затворим вратите на товарния отсек, липсващите термични плочки ще ни довършат при навлизането в земната атмосфера.

Кеслър разтърка очите си и въздъхна. Трябва да има някакъв изход от това положение.

Белият дом

Президентът седеше във въртящото се кожено кресло в Овалния кабинет и гледаше как Карлтън Стайс от другата страна на бюрото се опитваше да се свърже по телефона с всички заинтересувани лица. Последните новини от „Лайтнинг“ бяха обезпокоителни. Двамата астронавти буквално щяха да умрат от задушаване.

Президентът стана и блъсна юмрук в дланта си, сепвайки Стайс. Сетне изсумтя и се обърна към прозорците, които гледаха към южните градини. НАСА би трябвало да направи нещо. Нещо, но какво?

— Мисля, че всички са на линия, сър — рече Стайс.

Президентът му даде знак да натисне копчето на интеркома. Стайс го включи.

— Том, чуваш ли ме? — попита президентът, докато сядаше отново в креслото.

— Здравейте, господин президент — прозвуча гласът на Пруит.

— Добре. Чакай така, Том.

— Да, сър.

— Хънтър, там ли си?

— Да, господин президент.

— Том, чуваш ли ме още?

— Да, сър.

— Добре, господа, разговаряме по сигурна линия. Искам да съм в течение на всичко, което става. Бога ми, всичко. Ясно ли е?

— Да, сър! — беше единодушният отговор.

— Добре. Том, какво е положението при теб?

— Излетяхме от „Хауърд“ преди два часа, сър. Надяваме се да пристигнем във Френска Гвиана след час. Взводът е въоръжен и инструктиран подробно.

— До каква степен им имаш доверие като експерт по специалните операции?

— Ами, ако съдя по онова, което чух от генерал Олсън, сър, този отряд… те се наричат „Мамбо“… е кажи-речи най-добрият. По мое мнение шансът им да успеят е над петдесет процента.

— Петдесет процента? Защо толкова малко? Нали току-що ми каза, че са най-добрите?

— Господин президент, като имам предвид краткото предизвестие и факта, че не познават базата, която ще атакуват, вярвам, че…

— Нямаме ли за това разузнаване чрез спътници? А и тази жена Гийю не дава ли допълнителни сведения?

— Ъ… да, сър, и всеки човек поотделно имаше възможност да се запознае с всички данни за обекта, с които разполагаме.

— Тогава?

— В миналото… искам да кажа, при операции, в които съм участвувал… винаги имахме възможност да построим макет на обекта и да тренираме седмица-две, преди да нападнем действително. Това е разликата, сър. Без да са запознати с базата, шансовете са почти против тях.

— Предполагам, че ще трябва да живея с такива шансове до края на мандата си. Хънтър?

— Да, сър.

— Какво е положението със совалката?

— „Лайтнинг“ има кислород за по-малко от трийсет часа, сър.

— Какво възнамерявате да предприемете?

— Полагаме всички усилия да изстреляме „Атлантис“, сър, но дали ще успеем навреме е въпрос.

— Обясни ми.

— „Атлантис“ беше издигната на подвижната пускова платформа само преди два дни, сър. По програма тя трябваше да бъде изстреляна едва след десет дни. Сега се опитваме да направим това за по-малко от двайсет и четири часа. Ще направим всичко, каквото зависи от нас, но не се решавам на прибързано изстрелване, което крие риск от нови проблеми. Искам да кажа, да не станат два изпаднали в беда космически кораба вместо един.

— Как се оправяте с печата по този въпрос?

— Държим ги на разстояние под предлог, че „Атлантис“ ще се присъедини към „Лайтнинг“ за тренировка на действия при извънредни обстоятелства. Обяснихме, че това е част от цялостната стратегия на НАСА модулите на „Фрийдъм“ да бъдат напълно готови за действие до края на десетилетието.

— Смяташ, че наистина са склонни да ви повярват?

— Така мисля, сър. Пресконференцията протече сравнително добре.

Президентът разтри слепоочията си с крайчеца на пръстите, пое дълбоко дъх и го издиша. Отвори очи.

— Изслушай ме, Хънтър. Нямаме време. Тук става въпрос за живота на двама астронавти. Искам от всички вас да направите необходимото да изстреляте „Атлантис“ колкото може по-бързо в рамките на човешките възможности, без, повтарям, без да накърнявате сигурността на „Атлантис“ и на нейния екипаж.

— Повярвайте ми, господин президент, правим всичко възможно да я изстреляме колкото може по-бързо.

— Зная, Хънтър, зная. Това е всичко засега, господа. И двамата имате пряк достъп до моя кабинет по всяко време на денонощието. Може да съм зает с други неща, но министърът на отбраната ще движи този въпрос в мое отсъствие. Помнете, че секретността е изключително важна в случая. Разбрахме ли се?

— Да, сър!

— Благодаря ви, господа. — Президентът остави слушалката и се обърна към Стайс. — Какво смяташ?

— Ами, сър, вероятно вече знаете, че не съм много ентусиазиран от военната операция. Тя е прекалено рискована. Твърде много неща могат да тръгнат зле. Какво ще стане, ако някои от нашите хора бъдат пленени от врага? Какво ще правя? Ще отричам, че сме замесени?

— Ще ми позвъниш.

— Ами ако не мога да се свържа с Вас и се наложи да взема незабавно решение, сър?

— Ще трябва да разчиташ на собствената си преценка. Просто помни, че макар операцията да е тайна, става дума за живота на американци.

— Да, господин президент.

— Добре. А сега ме свържи с Кремъл.

— Извинете, сър?

— Кремъл. Трябва да говоря незабавно с президента на Русия.

Стайс скочи от стола и посегна към телефона.

15.

Космически комплекс „Мир“,

329 километра над северна Африка