Остров Тамбукту

Ние с Амбо вървяхме напред, а девойките вървяха след нас, като си шепнеха нещо и се смееха сдържано.

Слънцето залезе. На небето загоряха, затрептяха светлините на залеза с всички цветове на дъгата - една феерия от багри, каквито никога не бях виждал у нас. Всеки цвят проблясваше само за миг и се сменяше с друг. Най-сетне светлините угаснаха и се стопиха в мрака на тропическата нощ. Тя настъпи почти изведнъж и колкото по-тъмно ставаше наоколо, толкова по-ярко блестяха звездите на небето.

От океана лъхаше приятна хладина. Листата тихо шумоляха. По пътеката минаваха туземци с копия в ръце и с торбички на рамо - сигурно се връщаха от риболов. Те внезапно изникваха в тъмнината и също тъй бързо изчезваха.

Излязохме на поляната до брега, откъдето идваха звуците на бурума. Тук гореше буен огън, чуваше се весела глъчка. Полуголи мъже и жени играеха около огъня. Високите пламъци осветяваха бронзовите им тела. Подвикванията от минута на минута се засилваха, краката на играчите леко се огъваха, ръцете на жените плавно се виеха из въздуха като змии. Като ни видяха, играчите силно се развикаха:

– Хе-хо! Хе-хо! Хе-хо!

Някой хвърли сухи клони в огъня, пламъкът се изви още по-високо, океанът затрептя като обагрен с кръв.

Игрите продължиха до късно. Към полунощ аз се прибрах в яхтата и легнах на канапето в столовата. Смит и Стерн бяха заспали. Сега и аз можех да кажа като стария испански географ, че жителите на остров Тамбукту наистина са гостоприемни хора.

II

На другия ден пак отидох в своята колиба, изпих сока на един кокосов орех и седнах на нара. Как леко се диша прохладният въздух! Леките вълни на океана трептяха, обагрени от полегатите лъчи на изгряващото слънце. От гората се донасяше разногласата песен на птичките. По пътеката между дърветата минаха няколко жени и деца - те отиваха на работа в градините. С тях вървяха двама мъже с копия да ги пазят. След малко при мен дойде Амбо, синът на вожда. Покани ме да отидем на лов, но аз отказах, защото не бях взел от яхтата ловджийската си пушка, а със стрели нищо не бих могъл да убия. Попитах го защо с жените, които отиват на работа, винаги вървят въоръжени мъже. От кого ги пазят?

– От племето бома - отговори Амбо.

И ми разказа, че преди няколко месеца младежи от племето бома нападнали жените в една градина и отвлекли една девойка от племето занго.

– Убиха ли я?

– Не - завъртя глава Амбо. - Защо ще я убиват? Някой от тях се е оженил за нея.

И Гахар беше ми казал веднъж, че племето бома понякога отвличало жени и девойки от племето занго и ги отвеждало в своите села. Отвлечените жени след време успявали да избягат и се връщали при своето племе. Но някои девойки оставали завинаги при чуждото племе и не искали да се върнат.

– Значи, харесали им хората от враждебното племе - казах аз.

– Да - потвърди Амбо. - Забравили своя род. Лоши жени.

– А хората от племето занго крадат ли жени от племето бома? - попитах го аз.

– Случва се - усмихна се синът на главатаря. Оказа се, че главната причина за враждата между двете племена е кражбата на жени.

Реших да прекратя тоя разговор за враждата между двете племена и попитах Амбо кой е по-голям тана - Боамбо или Арики?

– Боамбо е по-голям тана от Арики - отвърна Амбо. И ми разказа каква е ролята на тана - главатаря на племето. Когато цялото племе отива на лов за "кро-кро" - диви говеда - или за "дама" - диви свине, - Боамбо нарежда на ловците къде да палят високата трева аланг-аланг, кои пътеки в горите да завардят и къде да направят ями за дивите говеда. Боамбо ръководи лова и всички му се подчиняват. Ако някой не изпълни неговите нареждания, той може да му отнеме оръжието и да го лиши от участие в лова - това се смята за много тежко наказание. Боамбо държи реч пред ловците, преди да започне големият лов, и разделя месото на убитите животни между ловците. Той разрешава спора между две села, когато самите ренгати - главатари на тия села - не могат да се споразумеят. Освен това Боамбо като главатар на цялото племе е негов пълководец през време на война с друго племе.

– А Арики? - попитах аз. - Той не е ли тана?

– Не, Арики не е тана. Арики е рапуо, пуирара на пуя.

– Какво значи то?

Амбо ми обясни. "Пуирара" значи ръководител на празника, посветен на идола на племето. На този най-голям празник се събирало цялото племе. Арики ръководел някаква особена церемония и играел "танца на седемте пояса". Празникът продължавал три дни и три нощи. В него участвували и мъже, и жени. Тогава всички момичета на възраст за женене се омъжвали.

– От какво е направен Дао? - попитах го аз.

– От дърво - отговори Амбо. - Той прилича на малко дете, но лицето му е като на старец.

И Гахар беше ми разказвал за идола на племето, направен от дърво. Пазели го в нарочна колиба, където горял "вечен огън". Но къде е тази колиба, и досега не знаех.

– А защо хората се страхуват от Арики? - попитах аз. Амбо се намръщи.

– Защото Арики знае тайната на смъртта.

– На смъртта? - засмях се аз. - Да не би да е умирал, та да знае какво нещо е смъртта?

– Арики не е умирал, но той всичко знае. Той казва, че знае какво мислят хората.

– Знае какво мислят хората?

– Да, тъй казва. Арики има бели листа, които му казват всичко.

Аз се учудих: какви са тия бели листа? Листата на растенията могат да бъдат зелени, жълти, дори червени, но бели листа няма.

– Арики има бели листа - потвърди Амбо. - Те всичко му казват. Кога ще вали дъжд, кога ще има буря, кога ще има много кокосови орехи, ямс, таро, пая... Казват му къде има риба в Голямата вода. Казват му кой мисли лошо за Арики. Казват му кога ще има арамру...

– Хората вярват ли?

– Вярват - кимна с глава Амбо.

– А ти? Ти вярваш ли?

Амбо се замисли, после промълви колебливо:

– Не зная.

Отново го попитах дали някой е виждал белите листа на Арики и какви са те. Той ми каза, че Боамбо ги е виждал.

– Да отидем при Боамбо - предложих аз и ние тръгнахме по пътеката през гората, която ни изведе в селото.

Боамбо беше седнал на сянка върху нара пред своята колиба. Той си правеше ново копие.

Чудно е търпението на туземците! Трябва да изгубиш много дни, за да изрежеш с мидена черупка, с кремък или с парче обсидиан (Обсидиан - минерал от вулканичен произход. Нарича се още вулканично стъкло. Първобитният човек е употребявал остри отломъци от обсидиана за изостряне на копия, за стъргалки и др.) красиви шарки върху едно копие. А на едно копие понякога имаше много фигури и шарки.

Попитах Боамбо какво знае за белите листа на Арики. Той се изненада от въпроса ми. Откъде зная за белите листа? От Амбо? Да, такива листа има. Те не приличат на листата на дърветата. Те са меки, много тънки, четвъртити и притиснати в нещо твърдо, черно. От обясненията на Боамбо разбрах, че белите листа не са нищо друго освен някаква книга. Но това е невероятно. Откъде може да попадне тук книга?