Остров Тамбукту

– И аз - обади се Смит. - Ние сме рожба на друг свят. Свят, който е открил парната машина и железниците, електричеството и автомобилите, самолетите и подводниците. Цивилизацията е голямо благо, сър...

– Зависи за кого - подхвърлих аз.

– За всички - каза Смит. - И последните бедняци в Англия живеят по-добре от тия хора.

– И тия, които спят под мостовете на Темза ли? - попитах го аз.

Смит беше готов да възрази, но Стерн го изпревари.

– Оставете споровете за друг път - махна с ръка той. - Наближава най-тържествената част на празника. След малко племето ще ни осинови и Андо ще се ожени за дъщерята на главатаря. Щастливец! - възкликна капитанът.

– Защо не се ожените и вие, Стерн? - пошегува се Смит.

– Аз ли? Ха-ха! - изсмя се капитанът. - Женитба на моите години - това звучи като лоша шега. Чели ли сте нашия Дикенс? Спомнете си как мистър Уолер съветва сина си: "Ако някога прехвърлите петдесет години и почувствувате желание да се ожените за някоя - безразлично за коя, - заключете се в стаята си, ако имате такава, и незабавно се отровете. Отровете се, Семивел, моето момче, отровете се и впоследствие няма да съжалявате за това..."

– Дикенс е остроумен шегаджия - усмихна се Смит. - Нали той беше казал, че са нужни най-малко двадесет и пет обикновени жени, за да доставят щастие на човека, каквото може да му достави една вдовица. Оженете се за вдовица, Стерн.

– Има само една, за която бих се оженил, но тя още не е станала вдовица - пошегува се капитанът.

– Коя е тя? - оживено попита Смит.

– Жената на Арики.

– О, жената на Арики! - възкликна плантаторът. - Изборът ви не е лош!

– Само че тя е ангажирана вече - все тъй шеговито добави капитанът.

– От кого, Стерн?

– От този, който всяка седмица й подарява по един гердан от мъниста.

– О, бъдете спокоен, Стерн! Когато стане вдовица, аз ще ви я дам заедно с всичките гердани, които съм й подарил. Дори ще ви стана кум...

При нас дойде Амбо, запъхтян и изпотен от играта, но весело възбуден.

– Елате при огъня - каза той. - Сега нашето племе ще ви осинови. Елате веднага!

Беше настъпил дългоочакваният час. Отидохме при огъня. Бурумът и свирките замлъкнаха. Всички се струпаха в кръг около нас. Настъпи тържествена тишина. Арики и Боамбо ни приближиха. Лицата и на двамата бяха намазани с черна боя, от косите им стърчаха разноцветни пера, герданите на гърдите им и раковините по новите им пояси лъщяха от светлината на огъня със сребърен блясък.

Боамбо произнесе кратка реч. Той каза, че преди много луни на техния остров пристигнали трима бели хора, трима пакеги гена, и племето постъпило с тях според повелите на великия главатар Пакуо - хвърлило ги в Голямата вода. Единият от пакегите се удавил, а двамата останали живи. След това се появил още един пакеги и също останал на острова. И тримата пакеги са добри хора и племето трябва да ги осинови.

– Вярно ли казвам? - обърна се главатарят към множеството.

– Вярно! Вярно! - чуха се много гласове от всички страни.

– Съгласни ли сте да ги осиновим? - попита главатарят.

– Съгласни! Съгласни!

Боамбо отстъпи крачка назад. Тогава Арики застана на неговото място и започна своята реч. Той повтори историята на нашето появяване на острова и накрая се провикна:

– Вярно ли е, че всички пакеги са добри и полезни хора? Арики казва: не, не е вярно! Андо пакеги гена не е добър човек. Андо пакеги гена нарушава обичаите на нашето племе. Андо пакеги гена не слуша Арики. Арики казва: "Не ходи в Калио, Андо!" Но Андо пакеги гена не послуша Арики. Андо пакеги гена отиде в Калио. Вярно ли казвам? - обърна се към мене първожрецът.

Аз мълчах смутен. Думите на Арики паднаха като гръм от ясно небе. Той се обърна към множеството със същия въпрос, но никой не му отговори. Всички мълчаха. Първожрецът продължи нервно:

– Вярно е! Андо пакеги гена отиде в Калио. Всички знаят това. Арики казва: "Дао е наш благодетел. Дао е създал рибите в Голямата вода. Дао окичва дърветата с плодове. Дао ни изпраща дъжд и земята ражда таро, ямс и уму". Вярно ли казва Арики? - отново се обърна той към туземците.

– Вярно! Вярно! - обадиха се няколко гласа.

– Е, добре! А какво казва Андо пакеги гена? Той казва, че Дао е от дърво. Дао не може да прогони рибите от Голямата вода и не може да изсуши дърветата. Така казва Андо пакеги гена. Вярно ли е? - отново се обърна той към мене.

Пак не отговорих. Всичко това дойде тъй неочаквано, че просто не знаех какво да правя. Никога не бях предполагал, че в тоя решителен час Арики ще ми забие нож в гърба. Погледнах към Смит, но той отвърна глава и избягна погледа ми. Спомних си какво говореше плантаторът за превратностите на съдбата и си помислих: "Нима той е знаел, че първожрецът ще се обяви против мен?" Но веднага прогоних тази мисъл от главата си. "Не, не може да бъде! Ако той е знаел какво ми готви Арики, непременно би ме предупредил да взема мерки. А може би тъкмо затова е мълчал, за да бъда изненадан? Не може да бъде! Не може да бъде!" - мислено повтарях аз.

– Андо пакеги гена е лош човек - продължи първожрецът. - Арики казва: "Дао даде на Арики белите листа. Белите листа казват на Арики всичко, каквото мислят хората - и добро, и лошо". А Андо пакеги гена казва, че няма никакви бели листа. Андо пакеги гена казва, че Арики лъже. Е, добре! - тържествено се провикна той. - Ето ги белите листа! Ето ги!

Той разви плетената кърпа, която държеше в ръцете си, и като вдигна високо дневника на яхтата, повиши глас:

– Ето ги белите листа! Вие ги виждате - ето ги! Кажете сега, кой казва истината? Арики или Андо пакеги гена?

Всички стояха мълчаливи и настръхнали. Арики помълча малко, но тъй като никой не се обади, отново продължи.

– Андо пакеги гена лъже! Андо пакеги гена е против Дао! Той не може да бъде син на нашето племе! Не може да бъде, не! И никой род от нашето племе няма да го осинови. Никой! Анге бу!

Настъпи гробно мълчание. Чуваха се само пращенето на огъня и шумът на вълните. Боамбо стоеше на едно място с наведена глава. И той беше смутен. Види се, Арики и на него нищо не беше казал за намеренията си и го изненада също тъй, както и мене... Мълчаливо чаках да видя какво ще стане по-нататък. По едно време чух гласа на капитана, който каза тихо на Смит: - Тоя шарлатанин е опасен човек. Защо го оставихте трезвен? Днес той ви искаше коняк, трябваше да му дадете. Тъкмо сега той трябваше да бъде пиян.

Смит не отговори.

– Кураж, момчето ми! - обърна се към мен капитанът. - Каквото и да се случи, аз съм с вас... Кимнах му с глава в знак на благодарност. Най-после Боамбо се опомни и пристъпи напред. Лицето му беше все тъй мрачно.

– Комунатуа! - обърна се той към множеството. - Приятели! Арики каза истината - Андо пакеги гена ходи в Калио против волята му. Но защо ходи? Нека кажат нашите приятели от Калио. Даде ли нанай кобрай на болните? Даде им! Оздравяха ли те? Оздравяха! Вярно ли казвам?