Пазителят на монетния двор

Тръгнахме на север по Минт Стрийт. Нютон непрекъснато ме запознаваше с работата на служителите от Монетния двор, които проверяваха качеството на изработката на златните и сребърните монети от леярите и гравьорите.

— Разбира се, мнозина от тях са престъпници и са затънали до шията в незаконно сечене на монети и трябва да бъдат обесени — каза Нютон. — Често крадат нещамповани монети, матрици и щампи. Най-малко двама служители на Монетния двор са били досега обесени, а други двама в момента са в затвора „Нюгейт“ със смъртни присъди. Моят съвет е да не вярвате на никого, от най-високопоставения до най-обикновения работник. Главният майстор на Монетния двор е негодникът господин Нийл, макар да е толкова рядко тук, сякаш се срамува от поста си. Съмнявам се дали ще имате възможност да го опознаете, за да забележите множеството му недостатъци.

Нютон се поклони сковано на човек, който излезе от близките кабинети, дребен охтичав мъж с неприятен глас. Веднага щом се отдалечихме, моят господар ме предупреди да не вярвам и на него.

— Той има много приятели в Артилерията на Тауър — войнишкия гарнизон, с който постоянно спорим за правата над Монетния двор. Те ни смятат за натрапници, макар че сме тук почти толкова отдавна, колкото и те. В Тауър има твърде много хора и това е същината на проблема. Доскоро Артилерията се помещаваше в Ирландския монетен двор, близо до Солната кула, на отсрещния край на пътя, по който вървим. След това си присвоиха къщата на пазача и някои от жилищата на чиновниците и си построиха казарма на свободната площ. Сеченето на нови пари обаче ни позволи отново да ги изгоним от Монетния двор и да ги върнем отвъд вътрешната крепостна стена на Тауър, където обикновените войници се редуват да спят на легло, затова сега ни мразят особено ожесточено. Не вярвайте на никого от тях, дори на офицерите, защото всички ни желаят злото.

Нютон забеляза надменен на вид мъж, който ни гледаше от върха на кулата Бийчам.

— А онзи е вдъхновителят, самият лорд Лукас, Кралският наместник в Тауър, пост, който се радва на множество стари и необичайни привилегии, и с изключение на моята особа, може да се нарече най-могъщият човек в крепостта. Не вярвайте най-вече на него. Той е пияница и е толкова нагъл и високомерен, че според мен си бърше задника с позлатена хартия.

Малко по-нататък, на ъгъла на кулата Деверо, стигнахме до ковачницата, където един изключително отблъскващ и неприветлив тип заряза подковаването на коня и се вторачи безмилостно в доктор Нютон и мен.

— Кълна се — рекох аз, когато отминахме, — че онзи човек имаше невероятно противно изражение.

— Той е закоравял мошеник и също недолюбва Монетния двор. Но засега си го избийте от главата, защото това е къщата на Кралския чиновник, а до нея — къщата на Главния майстор и после къщата на Заместник-пазителя мосю Фуке.

— Фуке? Французин ли е?

— Той е един от хугенотите, наскоро изгонени от родината си от френския крал Луи — обясни Нютон. — Мисля, че в Тауър има неколцина такива бежанци. Френската църква, центърът на тяхната общност, се намира наблизо, на Треднийдъл Стрийт. Фуке е много заможен човек и смятам, че въпреки това е много усърден. Но не очаквайте да намерите тук него или някой от другите, които споменах. Една от привилегиите да работиш в Монетния двор, е, че служителите може да дават под наем служебните си жилища на когото желаят за лично облагодетелстване.

Едва тогава осъзнах, че предоставяйки ми служебното си жилище, Нютон се е лишил от хубавия доход, който би могъл да получи за него, ако го даде под наем.

Той спря и посочи спретната двуетажна къща, построена до онази част от външната крепостна стена, известна като Месинговия хълм. Наричаха я така заради поставеното там месингово оръдие, е което както скоро разбрах, често гърмят по случай рождените дни на кралските особи или при посещения на чуждестранни сановници.

— Това е къщата на Пазителя, където ще живеете — каза Нютон, отвори вратата и ме покани да вляза. Погледнах мебелите и книгите му и реших, че жилището ме устройва. — Много е уютна, макар че е малко влажна. Смятам, че това е неизбежно поради близостта на реката. Има и доста прах. Разнасят го вибрациите на оръдието, затова не може да се направи много. Използвайте мебелите. Докарах ги от колежа „Тринити“. Вече са стари и не държа особено на тях, но искам да пазите книгите. В новия ми дом няма място за повече книги, но не желая да се разделям с тези тук. Тъй като сте решили да се самоусъвършенствате, господин Елис, несъмнено ще искате да ги прочетете. Някои може дори да ви харесат. Очаквам с нетърпение да чуя мнението ви за тях. Понякога това е все едно да препрочетеш книгата.

Излязохме навън и Нютон ми показа занемарена малка градина, опасана със стена и извиваща се около основите на Кулата със скъпоценностите.

— Може да отглеждате зеленчуци — добави Нютон. — Ако го сторите, убеден съм, че ще ми предложите да ги опитам. През лятото е много приятно да седите тук, ако не се страхувате от духове, макар че докато работите за мен, ще имате малко време за безделие и фантазии. Лично аз съм скептично настроен към появата на призраци, но мнозина, живели между стените на Тауър, твърдят, че са виждали духове. Мисля, че това се врели-некипели. Не е тайна обаче, че мнозина са умрели от насилствена смърт почти във всяка част на крепостта и това обяснява суеверията тук, тъй като подобни ужасяващи истории развихрят въображението на невежите хора. Говори се, че дори вашият предшественик е бил уплашен от призрак, но аз не мисля така. Смятам, че той беше близък с някои от фалшификаторите на монети и е избягал от страх да не го заловят и обесят. Изчезването му съвпадна с моето пристигане в Монетния двор и това засилва подозренията ми.

Новината, че съм имал предшественик, който е изчезнал, малко ме обезпокои. Реших да науча повече, защото бе налице вероятността новата ми длъжност да е по-рискована, отколкото предполагах.

— Как се казва? — попитах аз. — Не го ли потърсиха? Тъжно е да разбереш колко съмнителна е била репутацията на моя предшественик и колко малко може да се заложи на почтеността му. Надявам се, ако аз изчезна, да се изкажете по-ласкаво за мен.

— Загрижеността ви прави чест — призна Нютон. — Името му е Джордж Мейси. И мисля, че го търсиха.

— Но не може ли господин Мейси да бъде оплакан като жертва, а не заклеймяван като престъпник? Според вашите думи имате работа с отчаяни хора. Не е ли възможно да е бил убит?

— Възможно? Той изчезна преди шест месеца, докато аз тепърва се ориентирах в това странно място. Не мога да съставя хипотеза за такъв кратък период от време. За мен най-добрият и безопасен метод в философията е първо усърдно да се изследват фактите и техните основания и сетне да се гради хипотеза за обяснението на нещата. Не ме интересува какво може да се е случило и какво не. Разследването на мистерии и завързани въпроси по метода на анализа трябва да предхожда формулирането на предположение. Това е моят метод, господин Елис. Ако го знаете, ще познавате и нрава ми. Но вашите въпроси са уместни. Ще продължа да оценявам честността ви, защото не искам да ви направя свой двойник. Винаги говорете по същество. И се запознайте с моя научен метод, тъй като ще ви служи добре и ще се разбираме отлично.

— Ще изуча вас и вашия метод най-усърдно, сър — отвърнах аз.

— Е, какво мислите за къщата и градината?

— Много ми харесват, доктор, Нютон. Никога не ми и е провървявало на карти така, както сега, когато ме взехте на работа при вас.

Казах истината. Дотогава не бях живял сам. В школата за прависти делях стаите с друг човек, а докато учех в Оксфорд, живеех в колежа. За мен беше огромно удоволствие да затворя вратата на къщата след себе си и да остана сам, защото през целия си живот бях принуден да си търся място далеч от братя и сестри, студенти и колеги юристи, за да мога да чета или да мечтая. Но първата нощ, която прекарах в моята нова къща в Тауър, едва не стана и последната.

Легнах си рано и се зачетох в няколко доклада с предложения за поправка на закона за английските монети, написани от най-големите съвременни светила на науката, сред които доктор Нютон, сър Кристофър Рен, доктор Уолис 6 и господин Джон Лок. Бяха поръчани от Регентския съвет през 1695 година и Нютон изказа предположението, че ще ми дадат добра основа по различните въпроси около сеченето на нови пари. Докладите обаче не ме окуражиха да остана буден. Четивото беше скучно и след час-два сложих свещта на камината и дръпнах юргана над главата си, без изобщо да си спомня за суеверните фантазии, които по-рано ме бяха обзели.

6

Джон Уолис (1616–1703) — английски математик и специалист по логика и граматика, един от основателите на Кралското дружество. — Б.пр.

Нямах представа колко време съм спал. Може да е било само половин час, а може би много повече, но се стреснах и се събудих, сякаш бях изскочил от гроба и бях възкръснал. Мигновено изпитах усещането, че не съм сам. Затаих дъх и се уверих, че тъмните сенки в спалнята ми са оживели от дишането на друг. Седнах в леглото и тялото ми се разтрепери от ударите на сърцето ми. Напрегнах слух в зловещата тишина, сякаш бях пророк Самуил. И постепенно успях да доловя някакъв звук, сякаш някой засмукваше въздух през цафара. Косата ми се изправи.