Преследвана

Категорично не! Вместо това, отвърнах:

— Тук е много студено. И знаеш, че мразя да се изчервявам.

— Да, през последните няколко часа температурата падна рязко. Термометърът направо полудя. Навън е като във фризер. Знаеш ли, прекрасна си с тези розови бузки.

— Ти и баба ми сте единствените на света, които мислите така — засмях се малко накриво.

— Защото само ние разбираме от Зоуи — засмя се и той и отвори сандвича със сиренето.

Огледах внимателно помещението. Тук също беше тихо, но не така зловещо като в тъпите тунели. Ерик разполагаше със стол, беше го сложил близо до входа със стълбата. До него имаше две газени лампи, наполовина празна еднолитрова бутилка от «Планинска роса»(Пфу, гадост!) и — изненада — книгата на Брам Стокър «Дракула». Картончето показваше, че е стигнал някъде до половината. Вдигнах вежди и го погледнах въпросително.

— Какво? Взех я от Крамиша — усмихна се виновно той и ми заприлича на малко сладко момче. — Добре де, признавам, стана ми любопитно, понеже преди време ти ми каза, че е една от любимите ти книги. Но съм стигнал само до половината, затова не ми казвай как завършва.

Усмихнах се широко, поласкана, че чете «Дракула» заради мен.

— Ох, моля ти се! Ти знаеш как завършва. Всеки знае — харесваше ми, че такъв як, висок и готин пич като Ерик чете подобни книги и гледа «Междузвездни войни». — Значи ти харесва, а?

— Колкото и да е странно — да — усмихна се той. — Мислех си: глупости някакви, приказки за вампири-чудовища, нали знаеш, старата школа.

Веднага се сетих за Неферет. За мен тя беше чудовище с красива маска. Мина ми през ума, че въпросите ми за червените хлапета така и не намериха отговор, но веднага обърнах гръб на всичко, не исках злото да развали специалния момент между нас. Върнах се на «Дракула» и казах:

— Така е. Дракула е представен като чудовище, но на мен ми става жал всеки път, когато я препрочитам.

— Жал ти е за него ли? — изненада се Ерик. — Та той е олицетворение на злото!

— Да, но обича Мина. Откъде едно олицетворение на злото може да знае какво е любов?

— Хей, още не съм стигнал дотам. Не ми разваляй удоволствието.

— Вече знаеш, че Дракула се влюбва в Мина. Пие кръв от нея и тя започва да се променя. Мина е причината да проследят графа и накрая…

— Спри! — засмя се Ерик, грабна ме в прегръдките си и закри устата ми с ръка. — Не се шегувах, наистина не искам да ми казваш как завършва. Устата ми не можеше, но очите ми се засмяха. — Обещаваш ли да бъдеш добро момиче, ако махна ръката си?

Аз кимнах. Той свали бавно ръка от устата ми, но остана до мен. Беше чудесно да го усетя отново до себе си. Той ме гледаше право в очите, в ъгълчетата на устните му играеше закачлива усмивка. Помислих си, че няма по-готин от Ерик и че съм истинска късметлийка да съм с него.

— Да ти кажа ли как искам да свърши книгата?

— Как искаш ли? — вдигна вежди той. — Значи няма да ми разкажеш истинския край?

— Честен кръст! — казах и машинално се прекръстих. Бяхме толкова близко един до друг, че ръката ми докосна гърдите му.

— Кажи ми тогава.

— Искам Дракула да не позволи на никого да застане между него и Мина. Да я ухапе, да я направи като себе си и да я отведе някъде далече, да останат завинаги заедно… и да живеят щастливо векове наред.

— Защото тогава ще са еднакви и ще си принадлежат — прошепна той.

Погледнах в изумително сините му очи и видях, че закачливото пламъче е изчезнало.

— Да, дори и ако в миналото между тях са се случвали лоши неща. Ще трябва първо да си простят за всичко, но мисля, че ще го направят.

— Знам, че могат да го направят. Когато двама души се обичат, могат да си простят всичко.

Беше ясно, че не говорехме за измислените герои от старата книга, а за нас, изпитвахме се взаимно, за да се уверим, че този път между нас наистина ще потръгне.

Аз трябваше да му простя, че се държа толкова гадно с мен, след като ме хвана с Лорън. Беше направо ужасен, но истината е, че аз го нараних много повече, отколкото той мен… И не само с Лорън. Когато започнах да ходя с Ерик, все още имах връзка с Хийт, човешкото ми гадже. И Ерик много се измъчваше, че се виждам и с двамата, но твърдо вярваше, че накрая ще се вразумя и ще осъзная, че Хийт е част от предишния ми живот и няма място в бъдещето ми.

И се оказа прав. Сега вече не съм обвързвана с Хийт, а в това съм абсолютно сигурна, защото преди два дни, когато налетях на него, между нас се разигра грозна сцена. Глупавата ми грешка да спя с Лорън доведе до ефекта на доминото — едно след друго обърка много неща в живота ми. А най-голямата гадост беше болезненият начин, по който прекъснах Обвързването си с Хийт. Тогава той ми показа ясно, че не иска да ме вижда никога повече. Разбира се, аз го предупредих за гарваните-демони и за освободения от земята Калона, казах му да вземе семейството си и да се скрие на безопасно място, но се разбра, че между нас всичко е свършило, както свърши между мен и Лорън (още преди да го убият). И мисля, че беше правилно да стане така.

Очите ми продължаваха да се взират в неговите.

— Е, харесва ли ти моята версия на «Дракула»?

— Харесва ми краят. Двамата стават вампири и живеят щастливо за вечни времена, защото се обичат толкова, че могат да загърбят грешките от миналото си…

Все още усмихнат, Ерик се наведе и ме целуна. Устните му бяха меки, топли и ухаеха на «Доритос» и «Планинска роса», чиято комбинация се оказа не толкова гадна, както може би си мислите. Той ме прегърна, приближи ме към себе си и задълбочи целувката. Беше толкова хубаво да съм отново в прегръдката му, толкова хубаво, че в първия момент, когато ръцете на Ерик се плъзнаха надолу и ме стиснаха за задника, не чух тревожния звън на малките камбанки в рационалната част на мозъка ми. Но когато се притисна в мен и завъртя похотливо таза си, прекрасната топла мъгла започна бързо да се разсейва. Харесваше ми да ме гали, но когато докосването му стана прекалено агресивно, прекалено настойчиво, прекалено тя е моя, аз я искам и ще я имам още сега, започна да не ми харесва. Той вероятно усети сковаването на мускулите ми, защото се отдръпна, усмихна ми се леко и попита:

— Така и не ми каза какво правиш тук.

Примигнах, объркана от внезапната промяна у него. Отстъпих една крачка, грабнах бирата от стола, където я бе оставил, отпих голяма глътка и започнах бавно да идвам на себе си. Най-после успях да кажа:

— Ох, аз… ъ… дойдох да говоря с Дарий и да проверя дали телефонът ми ще проработи оттук — бръкнах в джоба, извадих телефона и като пълна идиотка го заврях под носа му. После го обърнах към себе си и видях, че на дисплея му светят три чертички — Ха! Май ще проработи!

— Да, дъждът спря преди малко и от известно време не чувам гръмотевици. Ако не ни връхлети нова вълна, телефоните може и да проработят. Надявам се това да е добър знак.

— Дано. Дай ми секунда да се обадя на сестра Мери Анджела и да проверя как е баба — сега, когато Ерик беше на разстояние от мен, думите излизаха лесно от устата ми. Докато въртях телефона в ръка, за да търся сигнал, го огледах крадешком. Беше си добрият стар Ерик — готин и съвсем нормален, какъвто го помнех и харесвах. Не преигравах ли със страха си от него? Или случилото се с Лорън бе изострило прекалено сетивата и бе засилило подозренията ми? Изведнъж ми се стори, че тишината между нас продължава прекалено дълго и Ерик започва да се изнервя, затова побързах да попитам: