Преследвана

— Няма проблем, с удоволствие ще помогнем — успях да се овладея аз. Боже, каква малоумница бях, щом позволих на някакви си прилепи да ми изкарат акъла! Явно имах остра нужда от сън. — С Ерик тъкмо отивахме към банята.

Крамиша ни хвърли дълъг лукав поглед и въпреки че беше сънена, не ни остави място за съмнения, че знае какво става.

— Ама разбира се! Изглеждахте точно, като че ли отивате в банята.

Бузите ми отново пламнаха. Крамиша ни обърна гръб и изчезна. Стори ми се (колкото и невероятно да беше), че влиза направо в стената зад нея. После чух, че запали клечка кибрит и в една ниша светна газена лампа. Тя закачи лампата на една скоба и ни погледна през рамо.

— Е, какво чакате?

— Ох, да, идваме — избъбрих аз.

С Джак, Дукесата и Ерик минахме покрай Крамиша, влязохме в стаята и се огледахме. Видях върху стените множество рафтове направо в бетона и помещението ми заприлича на добре подреден гардероб. Погледът ми се плъзна по стройните купчинки със сгънати кърпи и изненадващо големия брой пухкави хавлии, които предизвикаха интереса на Дукесата и тя веднага се зае да ги подуши до една.

— Това куче чисто ли е? — сбърчи нос Крамиша.

— Деймиън казва, че устата на кучето е по-чиста от човешката — отвърна Джак и потупа големия жълт лабрадор по главата.

— Но ние не сме хора — засече го Крамиша, — така че кажи на животното да си държи мокрия нос по-далеч от мен.

— Добре, но не забравяй, моля ти се, че съвсем наскоро тя преживя голяма трагедия и сега е много уязвима.

Той дръпна Дукесата към себе си и докато провеждаше с нея сериозен разговор на тема «дръж си носа далеч от нещата», аз се загледах в купчините кърпи и хавлии и попитах учудено:

— Откъде се снабдихте с тези неща?

— От Афродита — отвърна Крамиша, докато трупаше хавлиите върху протегнатите ми ръце. — Тя плати за тях. С парите от кредитната карта на майка си, естествено. Няма да повярвате какво може да си поръчате от мебелния магазин, ако имате неограничен кредит. Това ме накара да реша веднъж завинаги въпроса с бъдещата си кариера.

— Така ли? И с какво искаш да се занимаваш? — попита Джак и протегна ръце, за да поеме кърпите и хавлиите от Крамиша.

Дукесата чакаше търпеливо до него.

— Ще стана писателка. От онези, богатите, с неограничена златна карта. Знаете ли, хората се отнасят различно с теб, когато имаш сериозен кредит.

— Да, предполагам. Виждал съм как служителките в магазина целуват задниците на близначките — отвърна Джак. — Техните семейства също са богати.

Докато го казваше, сниши глас, сякаш споделяше кой знае каква тайна. Всички знаеха, че родителите на близначките са богати, не колкото на Афродита, но все пак и тях си ги биваше. За двете не представляваше никаква трудност за рождения ми ден да ми купят ботуши за четиристотин долара. За мен това означава богатство.

— Реших, че ще ми е приятно да целуват и моя задник. Ще се постарая да го постигна. Окей, засега тези кърпи са достатъчни. Хайде, ще повървя малко с вас, но като стигнем до моята стая, ви оставям. Джак, сигурен ли си, че ще се оправиш и ще намериш пътя до душовете?

— Да — отвърна той.

Тръгнахме надолу, следвайки десните завои на тунела. По-редният вход бе покрит с лъскави ленти от лилава коприна.

— Ето я моята стая — каза Крамиша и се усмихна, като видя, че оглеждам с интерес прекрасния лилав плат. — Това е завеса от «Пиер». Магазинът не продава такива, но ако си с неограничена златна карта, всичко е възможно.

— Цветът е разкошен — казах аз. Каква тъпачка бях, да виждам чудовища из ъглите на място, декорирано от «Пиер».

— Благодаря. Аз обръщам голямо внимание на цветовете. Те са важна част от декорацията. Искате ли да огледате стаята ми?

— Да — кимнах аз.

— Определено — потвърди Джак.

Крамиша погледна към Дукесата.

— Нали няма да се изпишка вътре?

— Разбира се, че не — възмути се Джак. — Тя е истинска дама!

— За нейно добро се надявам да е така — измърмори Крамиша, дръпна завесата встрани и със свободната си ръка направи грациозен жест. — Заповядайте, моля.

Стаята й беше около два пъти по-голяма от тази на Стиви Рей. Вътре беше светло, горяха два фенера и дузина ароматни свещи. Въздухът беше приятен, с леко ухание на цитрусови плодове. Виждаше се, че овалните бетонни стени са боядисани съвсем наскоро в ярко лимонено жълто. Мебелите — легло, тоалетка, нощно шкафче и библиотечен шкаф — бяха от тъмно дърво. Нямаше столове, но из цялата стая бяха пръснати огромни сатенени възглавници в наситено лилаво и розово, като цвета на чаршафите върху леглото. Отстрани на леглото се виждаха пет-шест книги, някои от тях бяха с ленти за отбелязване на страниците, други бяха оставени отворени и човек можеше да си помисли, че чете всичките едновременно. Забелязах, че и те, и наредените в библиотечния шкаф на срещуположната стена книги, имаха стикери. Крамиша забеляза учудването ми.

— Всички са от Централната градска библиотека. Тя работи до късно дори и през уикендите.

— Не мога да си обясня как са ти позволили да вземеш наведнъж толкова много книги — каза Джак.

Крамиша сви нервно устни.

— Технически погледнато, не са. Не и преди да бръкна мъничко в мозъците им. Ще им ги върна веднага, след като се добера до «Бордърс» и си купя собствени — добави тя троснато.

Въздъхнах, включих точката «кражби от библиотеки» наум в списъка с практиките, които трябваше да накарам червените да прекратят веднъж завинаги, и веднага се скастрих наум. Виждаше се ясно, че Крамиша изпитва вина заради откраднатите от библиотеката книги. Би ли се измъчвало едно хлапе за такава дребна кражба, ако крие в себе си чудовището? Не, разбира се, че не, си казах машинално и се загледах в някои от заглавията. Видях всички томове на Шекспир и едно илюстровано издание на «Джейн Еър», поставено върху книга със заглавие «Металният любовник» от Танит Лий. Имаше и един екземпляр на «Полетът на Дракона» от Ан Маккафри с дебели корици. До нея мярнах «Със смъкнати гащи», «Близалката» и «Джи точка» от писателка, чието име — Ноар — бе изписано с букви, от които излизаха пламъци. Последните три книги бяха отворени нагоре с кориците, по които имаше перверзни картинки. Изгаряща от любопитство, оставих купчината с кърпи върху яркорозовото й легло, взех «Близалката» и зачетох отворената страница.

Кълна се, че ретините ми започнаха да парят от горещата сцена.

— Порно книга, а? Харесва ми — надникна през рамото ми Джак.

— Ъм, те са част от обучението ми — каза Крамиша, бързо измъкна книгата от ръцете ми и, стрелкайки с поглед Ерик, подметна: — Но, доколкото успях да видя в тунела, и двамата нямате нужда от допълнителни стимулатори.

Усетих, че лицето ми отново гори, и въздъхнах.

— Ама постерите ти са супер! — извика Джак.

Доволна от смяната на темата, обърнах поглед и видях да сочи към няколко постера, залепени с лепило за зеленикавата стена. На тях имаше стихове, изписани с плосък почерк в различни цветове на флуоресцентни маркери.

— Обичаш ли поезия? — попитах го аз.

— Да, много — отвърна Джак.

— Стихотворенията са мои. Аз ги написах — каза Крамиша.

— Майтапиш ли се? Божичко, помислих, че са от някаква книга. Много си добра — увери я Джак.

— Благодаря. Нали ви казах, че ще ставам писателка? Известна и богата, със златна кредитна карта.

Чух, че и Ерик се включи в разговора, но не разбрах какво казва, защото цялото ми внимание бе съсредоточено върху едно късо стихотворение, написано с черно върху кървавочервена хартия.