Преследвана

— Не изглеждаш добре — поклати глава Крамиша. — Никак даже. Замълча за момент. Очите й се преместиха към Хийт, който не откъсваше поглед от мен. Толкова се тревожеше, че и бял слон да беше влязъл в стаята и да се бе разтанцувал, пак нямаше да забележи.

— Това не е ли онзи човек, дето беше тук и преди? — попита Крамиша.

Не знам защо, но освен тялото си, което сякаш вече не ми принадлежеше, усещах всичко останало, което ставаше в стаята, болезнено ясно. Близначките се държаха за ръце и плачеха толкова силно, че им потекоха сополи. Дарий все още ровеше из комплекта за първа помощ. Стиви Рей продължаваше да потупва ръката ми и се мъчеше (без успех) да задържи сълзите си. Хийт ми рецитираше безсмислени откъси от «Титаник». Всички бяха съсредоточени в мен, с изключение на Крамиша. Тя поглъщаше с гладни очи Хийт. Малките камбанки започнаха да звънят предупредително в главата ми и аз поведох истинска битка, за да възвърна контрола върху тялото си. Трябваше да предупредя Хийт да се пази. Трябваше да му кажа да се маха оттук, преди да му се е случило нещо лошо.

— Хийт! — успях да промълвя. — Тук съм… Нямам намерение да мърдам от теб.

Въздъхнах наум. Хийт и героичните му пози бяха много сладки, но се страхувах, че няма да го опазят от червените хлапета на Стиви Рей.

— Хей, ти не си ли онова човешко същество, дето беше тук преди няколко дни? — доближи се до него Крамиша, решила да го попита директно, след като не получи отговор от нас. Очите й се спряха върху червената му драскотина и това ми се стори обезпокоителен знак. Аз ли бях единствената, която подушваше опасност в напрегнатия й поглед?

— Дарий! — произнесох едва. За моя радост воинът вдигна глава от комплекта и ме погледна. Аз преместих очи от него към Крамиша, която вече се приближаваше все по-близо до Хийт, и той ми кимна с разбиране.

— Крамиша! Напусни веднага стаята! — изкомандва воинът.

Тя се поколеба, после премести червените си очи от Хийт и ги забоде в мен.

— Махай се — изрекох само с устни.

Погледът й не се промени, но тя кимна и бързо напусна стаята.

В този момент Афродита повдигна със замах одеялото на входа и влезе. — По дяволите! Този моя… Обвързана е истински трън в задника! Стиви Рей, не можеш ли да си затвориш устата и да държиш пикливите си емоции под контрол? Покажи поне малко уважение към онези от нас, които имат такъв махмурлук, че ако се случи на някоя въшка като теб, например…

Най-после успя да фокусира размътения си поглед, поне до толкова, че да ме види. Лицето й, и без това бледо и с хлътнали очи, пребледня като корема на умряла риба.

— Богиньо! Ау, Зоуи! — тя се втурна към мен. Главата й се затресе напред-назад, напред-назад. — Ох, Зоуи, не съм виждала такова нещо — призна си искрено тя. — Никога, никога. Точно като в първото ми видение за теб. Второто не ми показваше, че ще бъдеш разкъсана. Във второто ти се давеше. Не! Това не е правилно.

Опитах се да кажа нещо, но тя вече бе насочила вниманието си към Хийт.

— Ти! Какво правиш тук, да те вземат мътните?

— Аз… дойдох да видя дали е добре — заекна Хийт, явно стреснат от нападателността й.

Афродита отново поклати глава.

— Не, точно ти не бива да си тук. Това не е правилно — тя замълча и го изгледа с присвити очи. — Ти й причини това, нали?

Очите на Хийт се напълниха със сълзи.

— Да, мисля, че аз съм виновен.

13

Деймиън, Джак и Ерик влязоха в стаята, следвани от Дукесата. Джак ме погледна, изписка като момиче и припадна. Деймиън успя да го хване навреме, за да не си разбие главата в пода. Остави го да легне на леглото на Стиви Рей, а малкият объркан лабрадор започна да вие нещастно и да мести големите си изплашени очи от него към Деймиън, мен и обратно към Джак. Деймиън се присъедини към групата, която ме бе наобиколила. Ерик също беше до мен. Дарий влезе в кръга, разделяйки хлапетата, сякаш беше Мойсей, прокарващ път през морето за своите хора, и се обърна към Афродита.

— Хлапетата трябва да образуват кръга и да призоват елементите да помогнат на Зоуи — каза той.

Тя кимна, докосна леко челото ми и раздаде заповеди на останалите.

— Хей, вие от кокошарника, заемете местата си! Хайде да се справим с този кръг.

Шоуни и Ерин примигаха възмутено. Деймиън заговори през сълзи:

— Аз… аз не знам накъде е изток.

Стиви Рей стисна ръката ми, после я пусна и каза:

— Аз знам. Винаги знам къде е север, така че не е проблем да ти покажа и изток.

— Разположете кръга около масата — каза Дарий. — И ми дайте един чаршаф от леглото.

Деймиън грабна горния чаршаф от леглото на Стиви Рей, прошепна в ухото на събудилия се Джак, че всичко ще е наред, и го подаде на воина. По бузите на Джак потекоха сълзи.

— Остани с нас, Жрице — каза Дарий, после се обърна към Хийт и Ерик. — Продължавайте да й говорите.

Ерик хвана току-що пуснатата от Стиви Рей ръка и вплете пръсти в моите.

— Тук съм, Зо — каза тихо. — Слушай, трябва да се справиш с това. Ние имаме нужда от теб — красивите му сини очи срещнаха моите. — Аз имам нужда от теб и съжалявам за държанието си там, горе.

Хийт вдигна другата ми ръка към устните си и я целуна леко.

— Зи, казах ли ти, че повече от два месеца не съм пил нито глътка?

Беше адски странно да видя и двамата си приятели до мен. Бях доволна, че вече не се бият в гърдите като горили, но разбирах, че явлението не предвещава нищо добро. То можеше да означава само едно — че съм по-зле, отколкото предполагах.

— Това е хубаво, нали? Че спрях да пия? — погледна ме той.

Опитах се да му се усмихна. Това наистина беше хубаво. Защото причината да скъсам с него, преди да бъда Белязана, беше именно неговото пиене. Той беше започнал да губи контрол и…

Дарий махна навитата на топка риза на Ерик от гърдите ми, разкъса с един замах горната част на роклята ми и аз усетих студения влажен въздух върху напоената си с кръв кожа.

— Божичко, не! — извика Ерик. — Мамка му! — Главата на Хийт се затресе напред-назад. — Това е гадно. Много гадно. Никой не може да живее с…

Допуснах грешка и погледнах надолу. Добре, че нямах сили да крещя. Видях дългата разкъсна рана, която започваше от лявото ми рамо, пресичаше гръдния кош няколко сантиметра над гърдите ми и завършваше в кожата на дясното рамо. Разрезът беше дълбок, с разкъсани краища. Ръбовете на кожата ми се бяха обърнали и отвътре се подаваха мускули, мазнини и месища, каквито се бях надявала никога да не видя. От ужасната рана бликаше кръв, но не толкова, колкото очаквах. Дали защото по-голямата част беше вече изтекла? По дяволите! Сигурно беше точно заради това, защото усещах, че се задъхвам и започнах да поемам въздух на малки истерични глътки.

— Зоуи, гледай в мен! — заговори Ерик.

Дарий забеляза, че гледам раната, и побърза да притисне към нея голямо парче марля. Ерик хвана брадичката ми, извъртя я и ме принуди да го погледна.

— Ще се оправиш, Зо. Трябва да се оправиш.

— Да, Зи. Само не гледай надолу — додаде Хийт. — Нали си спомняш какво ми казваше, когато се контузех на игрището? Казваше ми: «Не го гледай и няма да те боли толкова».

Ерик пусна брадичката ми и аз успях да кимна. Ако можех да говоря, щях да кажа и на двамата: По дяволите, не! Не бих я погледнала повече за нищо на света. Вече ме бе изплашила до смърт. Нямаше защо да си изкарвам ангелите за втори път.

— Заемете се с кръга — заповяда Дарий.

— Готови сме — отвърна Деймиън.

Огледах се (като старателно избягвах да гледам към гърдите си) и видях, че Деймиън, Стиви Рей и близначките са заели позиции.

— Тогава започвайте, в името на богинята! — извика Дарий.

Настъпи неловка тишина. След дълго мълчание Ерин се престраши.

— Досега винаги Зоуи е водела. Ние не знаем как.

— Аз ще го направя. — Афродита влезе в кръга и се приближи към Деймиън. Той я погледна и дори и аз с размътения си поглед видях съмнение в очите му, но тя продължи уверено. — Не е необходимо да си новак или възрастен вампир, за да призовеш елементите. Трябва само да си свързан с Никс. Аз съм свързана с нея — огледа всички поред и добави: — Но вие трябва да ме подкрепите.