Преследвана

Той се приближи бавно и пое ръката ми.

— Държах се като пълен идиот — повтори той нещастно.

— Така беше, наистина. Но аз трябваше да проявя здрав разум и да не излизам навън.

Ерик ме погледна в очите и задържа дълго поглед върху мен.

— Беше непоносимо да те гледам с него. Да гледам как пиеш от него.

— Ще ми се да имаше друг начин — прошепнах аз. И наистина ми се щеше, не го казвах само заради чувствата му. Обичах Хийт, но вече бях взела решение да не се връщам при него и никога да не се обвързвам с него. Знаех, че е най-добре и за двамата, особено за него, да изляза от живота му завинаги и точно такъв беше първоначалният ми план. За съжаление животът ми рядко следва предварителните начертания. Въздъхнах и се опитах да облека в думи чувствата си.

— Не мога да спра да обичам Хийт. Той беше част от живота ми дълго време, дори сега, когато отново сме Обвързани. Той носи в себе си частица от мен, въпреки че не исках да става така.

— Не знам колко време ще мога да издържа човешкото ти гадже, Зо.

Присвих очи и за малко не изплюх в лицето му: «А аз не знам колко още ще мога да търпя гадното ти чувство за собственост», но бях прекалено изтощена за скандали. Реших да го запазя за по-късно, когато имам повече време и енергия. Затова казах само:

— Той не ми е гадже. Той е човекът, с когото съм Обвързана. Има огромна разлика.

— Съпруг — изрече горчиво Ерик. — Човешкият консорт на Висшата жрица. Много жрици си имат съпрузи и често повече от един.

Примигах от изненада. Сигурно още не бяхме стигнали до този урок по социология на вампирите. Всъщност дали темата за съпруга присъстваше в «Наръчника на новаците»? Трябваше да прочета по-внимателно тази книга. Припомних си, че в деня, когато с Хийт се разделихме официално, Дарий бе споменал нещо в смисъл, че е трудно, когато човек е обвързан с Висша жрица и когато говореше за човека, със сигурност бе използвал и думата «съпруг».

— Ъ, хм… това означава ли, че Висшата жрица не може да има ъ… съпруг вампир?

— Партньор — отвърна тихо той. — Ако Обвързаният с Висшата жрица е човек, го наричат консорт, това е стара дума за съпруг. Ако е вампир, му се дава титлата «партньор на Висшата жрица». И не, това не значи, че тя не може да има и двамата.

Това ми се стори добра новина. Е, за Ерик не беше чак толкова добра, но поне започвах да разбирам, че другите жрици също са имали проблеми от подобен род. Непременно трябваше да прочета отново наръчника или да разпитам тактично Дарий, естествено, след като решим проблема с края на света. За момента реших да се заема с превръзката си и да обмисля нещата по-късно. Ако изобщо имаше «по-късно».

— Виж, Ерик, признавам, че не знам какво да направя с Хийт. Трудно ми е да се справя със ситуацията след всичко, което стана. И да ти призная, не знам какво да правя и с теб.

— Ние сме заедно, Зо — каза нежно Ерик. — И аз искам да си останем заедно.

Понечих да му обясня, че не съм сигурна дали трябва да бъде така, но Ерик се наведе, целуна ме лекичко по устните и блокира мислите ми. Чух, че някой се покашля зад нас, погледнах към входа и видях Хийт — блед и разстроен.

— Хийт! Какво правиш тук? — ядосах се на себе си за виновния поглед и пискливия глас, питайки се трескаво каква част от разговора ни бе чул.

— Дарий ме изпрати да ви кажа, че пътищата са много лоши. Няма как да стигна тази вечер до «Счупената стрела». Той и Стиви Рей отидоха да намерят нещо движещо се на четири колела, за да закарат теб и останалите хлапета до «Дома на нощта» — и млъкна изведнъж. Бях чувала този тон само няколко пъти и веднага разбрах. Беше ядосан и в същото време дълбоко наранен. Последния път, когато говореше по този начин, ми каза, че съм убила част от душата му. Беше след като спах с Лорън и разкъсах Обвързването ни. — Но вие продължавайте. Правете се, че не ме забелязвате. Не искам да ви прекъсвам.

— Хийт — започнах аз, но в същия момент Афродита влезе начело на цяла армия котки, между които бяха моята Нала и нейната персийка с подходящото име Злодеида.

— О-хо! Отново неудобна ситуация — подметна тя и ни изгледа красноречиво.

Въздъхнах дълбоко. Главата ме заболя почти толкова, колкото и раната на гърдите ми. Близначките и Крамиша също нахълтаха в стаята.

— Леле-мале! — възкликна Шоуни. — Какво прави тук бившето гадже?

— Пътищата са блокирани и Хийт не може да се прибере — отговорих аз.

— Значи ли това, че ще остане тук? — попита Крамиша и погледна подкупващо Хийт.

— Няма друг начин. За него тук ще бъде по-безопасно, отколкото в «Дома на нощта» обясних, без да изпускам от поглед Крамиша. Не бях убедена, че и тук е в безопасност, затова добавих бързо. — С него отново сме Обвързани.

Крамиша извъртя устни.

— Знам. Подушвам твоята кръв в неговата. Е, какво пък, дръж си играчката, вече не става за нищо.

— Той не ми е… — започнах аз, но резкият глас на Хийт ме спря.

— Не, момичето е абсолютно право. За теб съм просто играчка.

— Аз не мисля за теб по този начин — казах аз. — Както и да е. Повече не искам да говорим за това.

— Аз съм твоят кръвен донор и толкова.

Той ми обърна гръб, наведе се, грабна една оставена до леглото бутилка с вино и я надигна. В същия момент в стаята влязоха Деймиън, подпухналият от рев Джак и Дукесата (която накара всички котки, с изключение на Нала да засъскат като бесни).

— А, Хийт! — спря в средата на стаята Джак. — Мислех, че вече си тръгнал към дома.

— Не мога да се прибера. С теб ни изоставиха и, както виждам, ще си правим компания.

Джак придоби печален вид.

— Деймиън не ме изоставя, просто… просто не мога да тръгна с него сега — каза той, готов отново да избухне в сълзи.

— Точно така. Ще се съберем при първа възможност — каза Деймиън и прегърна Джак.

— Ало, не ми е приятно да прекъсвам тази сълзлива гейска сценка, но когато се събудих, написах още няколко стихотворения и реших, че е добре да ги видите — прекъсна ги Крамиша.

Това разсея мислите ми за Хийт, за Ерик и за това какво да правя с тях.

— Да, права си, трябва да ги погледнем — казах бързо. — Деймиън, Джак обясни ли ти за стиховете на Крамиша?

— Да, дори успях да направя копие от тях, преди Крамиша да заспи, и ги прочетох, докато бяхме на пост с Джак.

— Абе, вие за какво говорите? — обади се Афродита.

— Докато ти изтрезняваше, Зо откри стихове по стените в стаята на Крамиша — каза Ерин.

— Писани са от нея, но май че всички се отнасят до Калона, което е, меко казано, зловещо — каза Шоуни.