Преследвана
Шрифт:
— Ще се оглеждам, Жрице — отвърна воинът. — Хайде, момче, време е да се прибираш вкъщи.
— Връщаме се след минутка, Зо — каза Стиви Рей.
Но вместо да последва Дарий и Стиви Рей, които излязоха от стаята, Хийт се върна при мен, хвана лицето ми в шепите си и каза тихо:
— Пази се, Зо!
— Ще се опитам. Ти също — отвърнах. — И, Хийт! Благодаря ти, че ми спаси живота!
— За теб винаги, Зи. Винаги.
После, сякаш бяхме сами в стаята, а не сред цяла група приятели (и едно гадже), вперили поглед в нас като в екран на телевизор, той се наведе и ме целуна. Усетих вкуса на «Доритос», бира
— Обичам те — прошепна той и ме целуна още веднъж. На излизане махна с ръка към приятелите ми. — Ще се видим отново, хлапета.
Когато Деймиън и Джак му казаха приятелски «довиждане», а близначките му изпратиха въздушни целувки, се изненадах, но само наполовина. Казвам «само наполовина», защото Хийт си е готин. Много готин. И всички го харесват.
Преди да се скрие зад одеялото, той погледна към Ерик, застанал до мен като страж.
— Ей, фукльо, ще те държа лично отговорен, ако й се случи нещо — на устните му цъфна познатата обезоръжаващо несиметрична усмивка и той продължи: — И сега да не започнеш да ми се правиш на шеф и да й заповядваш какво да прави, докато ме няма? Не ми отваряй работа, чуваш ли?
И, подсмихвайки се, излезе от стаята. Афродита се разсмя и се опита да го прикрие, като се закашля.
— Това бивше гадже наистина има кураж — обади се Шоуни.
— Има, наистина. Има и готино дупе — добави Ерин.
— Ей, я се съобразявайте малко — скастри ги Джак.
15
Близначките замънкаха някакви извинения и погледнаха виновно към Ерик. Сякаш издялан от камък, той се обърна към Афродита и каза делово:
— Хайде. Аз ще я повдигна малко, а ти ще прехвърлиш бинта под нея.
— Добре — кимна тя.
Избягвайки погледа ми, той мушна ръка под раменете ми и ме повдигна нежно от масата. Докато скърцах със зъби от болка и Афродита навиваше бинта около мен, се запитах какво, по дяволите, щях да правя с Ерик и Хийт. Предполагаше се, че с Ерик отново сме гаджета, но след сцената в сутерена започнах да се съмнявам, че е добре да сме заедно. Да, той ми каза, че ме обича, което беше окей, но не знаех как да впиша в картинката онзи пристъп на ревност и грубост. И дали чувствата ни бяха достатъчно силни, за да понесат още едно Обвързване с Хийт? Въпросът не търпеше отлагане, особено сега, когато Обвързването беше факт, а не абстрактна идея. Дали продължаваше да иска да бъде с мен след това, което видя преди малко?
Ерик продължаваше да ме държи, като внимаваше да не ми причини болка, а аз се вгледах в него, сякаш го виждах за пръв път. Усетил погледа ми, сините му очи се обърнаха към мен. Сега не ми се видя равнодушен като камък. Просто беше тъжен. Много, много тъжен. Въпросът беше дали исках все още да съм момичето на Ерик? Колкото повече го гледах, толкова повече ми се искаше да бъда. Но какво щях да правя с Хийт? Докъде щеше да ни отведе всичко това? Или щях отново да започна да мамя и двамата, както направих преди и оставих Лорън да отнеме девствеността ми?
Онзи любовен триъгълник
беше истинско мъчение и за тримата. А сега беше още по-лошо. Какво щях да правя? Исках ги и двамата.Богиньо, колко изморително е да си Зоуи! Афродита най-после приключи и Ерик помоли Джак да донесе една възглавница от леглото, сложи я на масата и внимателно постави главата и раменете ми да усетят мекотата й. После се обърна към близначките, Деймиън и Афродита и каза:
— Пригответе се за тръгване. Дарий ще иска да отведете Зоуи до «Дома на нощта» веднага след като се върне.
— Тогава да вземем чантите си от стаята на Крамиша — каза Шоуни.
— Мислиш ли, че ще забравя новата си чанта «Ед Харди», сестра ми? — каза Ерин.
— Разбира се, че не. Само казвам за всеки случай.
Те излязоха от стаята и гласовете им заглъхнаха надолу по коридора.
— Искам да дойда с вас — заподсмърча Джак.
— Аз също искам да дойдеш, но мисля, че е опасно за теб — отвърна Деймиън. — Трябва да останеш тук със Стиви Рей и Ерик, поне докато разучим обстановката горе.
— Знам, Деймиън, умът ми го разбира, но сърцето ми казва друго — каза Джак и наклони глава към рамото му. — Просто… просто… — задиша тежко и завърши хлипайки, — ужасно е, че няма да съм с теб.
— Ние ще се разходим малко из тунела — каза Деймиън и прегърна Джак. — Извикайте ме, когато Дарий е готов — после поведе приятеля си навън. Дукесата ги последва с тъжно наведена глава.
— Отивам да потърся Злодеида — съобщи Афродита. — Ще погледна и за твоето оранжево коте.
— Не мислиш ли, че е по-добре да оставим котките тук? — попитах я аз.
Афродита вдигна русите си вежди:
— Откога можем да казваме на котките какво да правят?
Въздъхнах.
— Имаш право. Ще ни последват и после ще мрънкат с години, че сме ги изоставили.
— Кажи на Дарий, че се връщам след минутка — каза тя и изчезна зад одеялото.
С Ерик останахме сами. Той веднага тръгна към изхода и без да ме погледне, измърмори:
— Отивам за…
— Не си тръгвай, Ерик. Искам да поговорим.
Той спря, все още с гръб към мен. Главата му беше ниско наведена, раменете му — превити. Изглеждаше напълно разбит.
— Ерик, моля те…
Той се обърна и аз видях сълзи в очите му.
— Толкова съм нещастен, че не знам какво да правя, Зо. И най-лошото от всичко е — той замълча и посочи към превръзката през гърдите ми, — че аз съм виновен за това.
— От къде на къде?
— Ако не бях такъв ревнив тъпак, ти нямаше да излезеш навън с Хийт. Видях, че го отпращаш, но въпреки това не се сдържах, вдигнах ти кръвното и ти реши да излезеш с него — той прокара ръка по тъмната си непослушна коса и продължи. — Какво да правя, като те ревнувам ужасно от Хийт. Той те познава още от дете, а аз…
Ерик се поколеба. Устата му се отвори, после стисна зъби, но в крайна сметка се реши.
— Не исках да те загубя отново, Зо, затова направих тази глупост. И за малко не те убих.
Погледнах го объркано. Значи не беше действал като дървеняк, защото се вълнуваше повече от егото си, отколкото от мен, а защото беше луд по мен. И през цялото време е крил емоциите си, защото е мислел, че вината е негова. Боже, нямах никаква представа.
Протегнах ръка към него и казах тихо:
— Ерик, ела при мен.