Преследвана

— Благодаря — усмихнах му се вместо нея, взех блузата от ръцете му и я хвърлих на Стиви Рей. После се обърнах към близначките. Онези няколко глътки кръв започнаха да си вършат работата. Умората, трупана от мига, когато трябваше да призова петте елемента и да ги държа под контрол, докато избягаме от, Дома на нощта, най-после се отми от тялото ми дотолкова, че да започна отново да мисля нормално.

— Добре, приятели, донесете виното и кръвта насам. Имате ли още една чаша за Афродита?

Афродита изпревари отговора на близначките.

— Не искам кръв. Стане ли дума за кръв, в главата ми се завърта една-единствена дума: гадост. Но бих пийнала някакъв алкохол.

— Нямаме друга чаша — вдигна рамене Ерин. — Ще й се наложи да лочи от бутилката, като селянка.

— Мнооого съжалявам — добави с удоволствие Шоуни и връчи бутилката на Афродита. — Понеже си човек, ще ни обясниш ли какво е вампир да ти смуче кръвта?

— Да, любознателни дами като нас се интересуват от такива работи, защото изглеждаше, че ти е приятно. Не знаехме, че можеш да се друсаш по този начин.

— Тъпо-знателните дами май не са внимавали много в часовете по социология на вампирите — изкриви устни Афродита и надигна бутилката с вино.

— Аз прочетох раздела по психология в наръчника за новаците — зае се да ни обясни Деймиън. — Слюнката на вампира съдържа коагуланти, антикоагуланти и ендорфини, които действат на определени центрове в мозъка на вампира и на човека. Афродита е права. Трябва да внимавате повече в часовете. Училището не е само място за социални контакти — завърши превзето той и Джак кимна ентусиазирано.

— Колко жалко, сестра ми, че при цялата олелия горе — освобождаването на падналия ангел и неговите демонични синове, както и хаоса в «Дома на нощта», за известно време няма да имаме учебни занятия — въздъхна престорено Шоуни.

— Да, сестра ми — отвърна Ерин. — Но това означава, че поне за известно време няма да имаме нужда от кралицата на умниците Деймиън и нейното нравоучение.

— Значи можем да го хванем и да му смъкнем скалпа? Какво ще кажеш? — погледна я Шоуни.

— Фасулска работа — кимна Ерин.

— Страхотно, няма що! Да пия скапано вино направо от бутилката! Да ме смуче някаква селска вампирка. И то отново. А на всичкото отгоре да слушам кудкудякането на тези двете — въздъхна тя и веднага ми заприлича на старата злобна кучка. Поклати глава театрално, седна тежко на леглото до Дарий и продължи: — Поне ще мога да се натряскам като нормално човешко същество. И ако имам късмет, ще остана в това състояние и през следващите десет години.

— Няма да стигне виното.

Всички погледнаха към покрития с одеялото отвор. В същия момент едно червено хлапе от женски пол влезе в стаята, последвано от няколко други, които се скупчиха в сенките зад нея. — И това не е евтино вино. Аз не правя нищо евтино.

Както казах, всички зяпаха към червеното хлапе, но аз все още следях престрелката между Афродита и близначките (готова да въдворя ред с едно: «Затваряйте си устата»), затова видях ясно неудобството в очите й, но всичко беше само за миг. Тя се овладя бързо и каза подчертано равнодушно:

— За сведение на кокошарника — това е Венера. Няма как да не си спомняте за съквартирантката ми, която умря преди шест месеца.

— Но обявяването ми за мъртва явно е било преждевременно — заяви спокойно русото маце.

После се случи нещо странно. Венера замлъкна и помириса въздуха. Вдигна брадичка, сбърчи нос и подуши буквално като куче — с няколко остри резки вдишвания по посока на Афродита. Червените хлапета зад нея последваха примера й и също замърдаха нос. Сините очи на мацето се разшириха и то каза с едва прикрит присмех:

— Виж ти, виж ти! Колко интересно…

— Венера, недей… — започна Стиви Рей, но Афродита я прекъсна.

— Няма значение. Какво пък, нека всички научат.

Блондинката продължи с ехидна усмивка:

— Тъкмо щях да кажа: колко интересно, че Стиви Рей и Афродита са се Обвързали.

4

Трябваше да стисна зъби, за да не зяпна от изумление, както направиха близначките.

— Боже мой! Обвързани? Наистина ли? — извика Джак.

Афродита сви рамене.

— Явно е наистина.

Стори ми се, че демонстрира прекален непукизъм. Старателно избягваше да гледа към Стиви Рей, но явно това беше само мое мнение. Мисля, че успя да заблуди всички останали.

— Фрасни ми един шамар да дойда на себе си — каза Шоуни.

— Само ако и ти ме фраснеш — обърна се към нея Ерин и двете избухнаха в истеричен смях.

— Наистина е интересно — нададе глас Деймиън, за да надвика кикота на близначките.

— И аз мисля така — присъедини се към него Джак. — По някакъв шантав, извратен начин.

— Май че съдбата най-после си го върна на Афродита — изсумтя Венера и красивото й личице изведнъж доби змийско излъчване.

— Млъквай, Венера! Афродита току-що ми спаси живота. Отново. И не е честно да се държиш така гадно с нея — ядоса се Стиви Рей.

Афродита най-после погледна към нея и каза измъчено.

— Не го прави.

— Какво правя? — попита Стиви Рей.

— Да се застъпваш за мен. Достатъчно е, че може би сме Обвързани. Но искам да запомниш: Не. Се. Дръж. Като. Моя НДП! — произнесе бавно и отчетливо тя.

— Добре, но да знаеш, че ако се държиш като кучка, това няма да промени нещата.

— Виж, опитвам се да забравя, че може нещо подобно да се е случило — новата вълна на кикот от страна на близначките накара Афродита да кресне към тях. — Ей, двете патки, дето плачат за патки! Обещавам ви, че ще ви удуша, докато спите, ако не спрете да се хилите като побъркани.

Естествено, близначките избухнаха в нов пристъп на смях. Афродита им обърна гръб и погледна към мен.

— Та, както се опитвах да кажа, преди да ме прекъснат толкова грубо… най-малко десет пъти: това е Венера, трън в задника, а това е Зоуи, супер талантливата новачка. Сигурна съм, че си чувала много за нея. Това е Дарий, син на Еребус Воина, с когото няма да ти позволя да се лигавиш. И Джак. Той пък няма да се лигави с теб, дори и да му позволя, главно защото е френска петифура или иначе казано, лява резба. Половинката му се казва Деймиън, онзи, дето ме гледа, сякаш съм шибан научен експеримент. Вече знаеш, че двете хилещи се кокошки са близначките.