Чтение онлайн

ЖАНРЫ

Шрифт:

Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете на Еребус не посмяха да се изправят срещу него. Аз също бях готова да преклоня глава пред него, но не исках да си го призная пред Венера. Тя сви рамене.

— Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.

Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.

— Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? — обади се Крамиша и отклони вниманието ми. — Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е

готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?

— Тя е права — каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.

— Трябва да споделя нещо с вас — обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. — Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.

При това признание усетих леко неудобство.

— Ами вие? — кимнах към близначките.

— Той беше доста… готин — вдигна рамене Шоуни.

— Много дори — добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. — Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.

— Което нямаше да доведе до нищо добро — добави Шоуни.

— Това казвам и аз — кимна Крамиша.

— И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита — изсумтя Афродита.

— Яж си сандвича и си трай — срязах я и се обърнах към Ерик: — Ами ти? Той накара ли те да… — и замлъкнах, без да знам как да продължа.

— Да му стана фен ли? — погледна ме той и кимна. — Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.

Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.

— Значи Колона не е въздействал на червените хлапета както на останалите новаци — замисли се Дарий. — Въпреки че обикновените новаци могат да контролират ефекта от магическото му въздействие, ако се наложи. Разказаното от Ерик съвпада и с моята реакция, а това показва, че възрастните вампири са по-неподатливи на привлекателната му сила от новаците.

Той замълча за момент, после погледна към Джак.

— На теб прииска ли ти се да паднеш на колене пред Калона?

Джак поклати глава.

— Не. Но аз не гледах към него. Бях разтревожен за Стиви Рей. Другата ми мисъл беше да не се отделям от Деймиън. А и Дукесата се разстрои много за С-Т-А-Р-К. — Той произнесе името на стрелеца буква по буква, за да не натъжи Дукесата, и докато говореше, започна да я гали нежно по гърба. — Трябваше да се погрижа за нея.

— Ти защо не му се поддаде? — попитах Дарий.

Видях очите му да се вдигат към Афродита, която дъвчеше сандвича си с отнесена усмивка.

— Мислех за други неща — отвърна той и се замисли за момент. — Но усетих притегателната му сила. Все пак не забравяй, че аз съм в малко по-различна позиция от моите братя воини. Никой от тях не е бил така интимно обвързан с вашата група. Когато син на Еребус поеме задачата да защитава някого, както аз се ангажирах с вас и ескортирах теб и Афродита, връзката става много силна — той ми се усмихна топло. — Много често Висшата жрица е охранявана цял живот от една и съща група воини. Неслучайно носим името на верния кон-сорт на нашата

богиня, Еребус.

Върнах му милата усмивка и отправих мислено една гореща молба. Не исках Афродита да разбие това благородно сърце.

— Според вас какво става там горе в този момент? — попита неочаквано Джак. Всички вдигнахме глави към неравния таван на малкия тунел и съм сигурна, че не само аз се радвах на дебелия слой пръст и камък между нас и «там горе».

— Не знам — вместо да използвам един от безсмислените отговори като «Сигурна съм, че всичко ще бъде наред», реших да отговоря честно и продължих бавно, като подбирах внимателно думите си. — Да видим каква е равносметката: знаем, че древният безсмъртен е освободен от подземния си затвор. Знаем, че води със себе си същества, прилични на демони, и че предишния път, когато е ходел по земята, е изнасилвал жени и е заробвал мъжете им. Знаем също, че нашата Висша жрица, а вероятно и онова, което е останало от «Дома на нощта», ъ… поради липса на по-добро описание, ще кажа, че са преминали към Тъмната страна.

След този монолог настъпи дълга тишина. Мина известно време, преди Ерик да я наруши.

— Аналогията с «Междузвездни войни» винаги върши работа.

Усмихнах им се, после отново станах сериозна и заговорих:

— Това, което не знаем, е колко и какви щети са нанесли на обществото Калона и гарваните-демони. Ерик ни каза, че е имало нещо като буря, дъжд и градушка, но не е задължително те да са предизвикани от свръхестествени сили. Тук е Оклахома и времето е тотално откачено.

— Оооооооклахома! Място на прашни и снежни бури, от които ти замръзва задникът — обади се неочаквано Афродита.

Потиснах въздишката на досада и реших да не обръщам внимание на нашето Обвързано пияно момиче с виденията.

— И като сме тръгнали да изброяваме всички «какво знаем за», нека сме спокойни, че тук, в тунелите, сме на сигурно място. Имаме си храна, покрив над главите и всичко останало — поне се надявах да е така. Потупах покритото със скъпи светлозелени чаршафи легло. — Като стана дума за всичко останало, как ви се струва мебелировката? — попитах и погледнах Стиви Рей. — Не, че искам да се заяждам, но леглото, масата, хладилниците и другите неща са сериозен напредък в сравнение с мръсните черги и другите вехтории, които заварих тук преди около месец.

Стиви Рей ми изпрати една от своите сладки усмивки и каза:

— Трябва да благодарим за тях отново на Афродита.

— Афродита? — вдигнах вежди и заедно с останалите я погледнах въпросително.

— Какво да кажа? Превърнала съм се в детето от плаката, дето ни призовава да вършим добри дела. Добре поне, че съм хубава, иначе наистина щях да заприличам на скаут — отвърна тя, оригна се просташки и се намръщи. — Ох, scusa! /извинете/

— Скуза? — примига Джак.

— Италиански, тъпако — сопна му се тя. — Разшири гейските си хоризонти!

— Какво общо има Афродита с тези неща? — намесих се аз, за да предотвратя това, което със сигурност щеше да се превърне в махленска кавга.

— Тя ги купи. Всъщност идеята беше нейна — отвърна Стиви Рей.

— Скуза? — възкликнах и дори не се опитах да прикрия смайването си.

— Останах тук цели два дни. Нали не очакваше от мен да живея в бардак? Имам кредитни карти, защо да не пооправя малко? Това е част от фамилния кръст, който трябва да нося на раменете си. Заедно със сухото мартини — изтърси тя. — На площад «Утика», малко по-надолу по улицата, има мебелен магазин. Доставят каквото им поръчаш, както и в склада на едро, който също не е далеч оттук. Нямах представа, че наблизо има такива неща, преди една от червените шантавелки да ме светне, защото по принцип не пазарувам от подобни места.

Поделиться с друзьями: